Решение № 401 от 22.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Велико Т., 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Любка Милкова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500230 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №824/28.12.2023г., постановено по Гр.д.№2240/2021г. по описа на РС – Г.О., ОСЪЖДА ЗК“ЛИ“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“С ш.“ №.., район „С.“, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Т., с ЕГН **********, от с.Д.д, общ.Л., ул.“П.“ №.., сумата 7000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 09.07.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за разликата над 7000лв. до претендираните 23 000лв., като неоснователен, както и е разпределена отговорността на страните първоинстанционното производство. по делото за съдебни разноски за

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото Г. Д. Т., чрез пълномощник адв.Ж. Д.- ВТАК, с която са развити оплаквания за неправилност, с искане за отмяна. Твърди се, че в атакуваната отхвърлителна част първоинстанционното решение е неправилно – постановено при неправилно прилагане на материалния закон, а именно, не е спазен принципа, заложен в чл.52 ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че с оглед конкретно съществуващите по делото обстоятелства, посочени в жалбата, включващи се в критерия справедливост, заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди следва да е в исковия размер от 23 000лв. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му отхвърлителна част, вместо 1 което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният иск, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2021г. до окончателното изплащане. Претендира разноски пред две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – от ответника ЗК „ЛИ“ АД, чрез пълномощник ЮК С., с който оспорва изцяло въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част потвърдено, като правилно и законосъобразно, като бъде прието, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е именно справедливото такова. Твърди се, че заявените във въззивната жалба възражения са бланкетни. Сочи се пълно възстановяване на ищеца от контузиите, възникнали от ПТП, в обичайния за това срок, който не превишава 20 дни, доколкото се отнася до мекотъканни травми. Претендира съдебни разноски за въззивна инстанция за ЮК възнаграждение.

В СЗ въззивникът Г. Д. Т., чрез пълномощника си адв.Ж. Д. – ВТАК, с писмена молба от 04.06.2024г. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по развити съображения по съществото на спора с характер на писмена защита. Претендира съдебни разноски пред двете инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК за направените от въззивника съдебни разноски пред въззивна инстанция /за внесена ДТ за въззивно обжалване/.

Въззивният съд е сезиран с искане от адв.Ж.Д. – ВТАК, в качеството й на пълномощник на въззивника, за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА за осъществената безплатна адвокатска помощ на въззивника във въззивното производство.

В СЗ въззиваемата страна ЗК „ЛИ“ АД със седалище гр.С., чрез ЮК Л. С., с писмена молба от 03.06.2024г. оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна на основанията, изложени в писмения отговор на жалбата. Претендира съдебни разноски за пред въззивна инстанция за ЮК възнаграждение.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните по делото в осъдителната му част за присъдена на основание чл.432 ал.1 КЗ вр.чл.45 ал.1 ЗЗД в полза на ищеца главница в размер на 7000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главница, считано от 09.07.2021г. до окончателното изплащане, поради което и в тази част на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК е влязло в законна сила.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

2

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Г. Д. Т., чрез пълномощник адв.Ж. Д. – ВТАК, против ЗД „ЛИ“ АД, с ЕИК ...., /след уважено с протоколно определение на РС от 27.11.2023г. ищцово искане по чл.214 ал.1 ГПК за изменение размера на предявеният иск, който се счита предявен за сумата от 23 000лв., вместо първоначално предявеният частичен иск за 15 000лв. от претенция за 23 000лв./, осъдителен пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразени в болки и страдания, в резултат от ПТП, реализирано на 16.05.2021г., причинено от виновния водач на л.а. „Ф.Д.“ с рег.№.. – И.С.И., който риск е покрит със застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена с ответника, обективирана в застрахователна полица №BG/22/120003530156, валидна от 27.12.2020г. до 28.12.2021г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от 09.07.2021г. – датата на изтичане на 15 – дневния срок от предявяване на претенцията до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че в резултат от процесното ПТП ищецът, като водач на движещия се зад увреждащия л.а. „Ф.Д.“ с рег.№.., л.а. „Ф.Г.“ с рег.

№.., който увреждащ л.а. не го е пропуснал, с което е допуснал ПТП, е претърпял фрактура на 5-та метакарпална кост на лява длан, като описаните травматични увреждания според ищеца са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания. Сочи се, че наред с физическите, ищецът е претърпял и душевни болки и страдания – почувствал е основателен страх за живота си, от ужаса, който е изпитал, не може да се отърве и до днес, често сънувал кошмари и до момента избягва да се вози в лек автомобил, изпитвайки страх да не бъде ударен отново, не може да спи, често си припомня за случилото се и изпитва поС.на тревога.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът ЗК „ЛИ“ АД, чрез пълномощник ЮК Л. С., е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск, който е оспорил изцяло, с искане да бъде отхвърлен.

Оспорил е описания в ИМ механизъм на ПТП, причините за реализирането му, както и вината на застрахования при ответника по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите водач на л.а. „Ф.Д.“ с рег.№... Оспорил е наличието на всеки един от елементите от ФС на деликта по чл.45 ал.1 ЗЗД. Релевирал е възражение, че ПТП е настъпило изцяло по вина на ищеца във връзка с осъщественото от него поведение като водач на л.а. „Ф.Г.“ с рег.№.., който в нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП при движението си по първокласен път I-4 не се е съобразил с 3 движещия се пред него л.а., движел се е с несъобразена скорост и дистанция, като е застигнал движещият се пред него „Ф.Д.“ с рег.№.., намаляващ скоростта, който е дал своевременно пътепоказател за осъществяване на маневра. Оспорил е ищцовите твърдения относно вида, медико – биологичния характер и степен на травматичните увреждания, причините за възникването им, сочената продължителност на оздравителния период и релевираните социални и психически преживявания. Оспорил е иска и по размер като прекомерен, несъответстващ на критерия справедливост по чл.52 ЗЗД. Релевирал е евентуално възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване във висока степен от ищеца на вредоносния резултат, поради негово поведение в противоречие с изискванията на чл.20 от ЗДвП за съобразена скорост на движение, дистанция.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Безспорно от съвкупният анализ на всички събрани в първоинстанционното производство писмени, гласни доказателства и изслушани САвТЕ и повторна САвТЕ, се установи, че на 16.05.2021г. в 15:30ч. в община Г.О., на ПП 1-4 км.143+100, застрахования при ответника по смисъла на чл.477 ал.2 КЗ водач на специален автомобил „Ф.Д.“ с рег.№.. извършил маневра завиване в обратна посока към град В., без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и не пропуснал движещият се зад него в посока гр.В.Т. л.а.“ Ф.Г.“ с рег.№.., управляван от ищеца по делото Г. Д. Т., вследствие на което л. а. „Ф.Г.“ блъска с предната си част в задна странична лява част специален автомобил „Ф.Д.“, с което реализира ПТП с материални щети по двете МПС, с което виновният за ПТП застрахован при ответника водач по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите на специален автомобил „Ф.Д.“ с рег.№.. виновно е нарушил чл.25 ал.1 от ЗДвП и му е наложено на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП адм. наказание с влязло в сила НП №21-0268-00712. От писмените заключения на вещите лица по изслушаните в първоинстанционното производство първоначална и повторна САвТЕ безспорно се установява, че ударът между двете ПТП е изцяло в дясната /северна/ лента за движение, по посока от изток към запад /от гр.В. към гр.С./, тази, предназначена за движение на л.а.“Ф.Г.“, както и че в района на ПТП видимостта е ограничена /пряка видимост в двете посоки помалко от 100м/, осовата линия е непрекъсната, поради което извършването на маневра завиване в обратна посока в района на процесното ПТП от страна на застрахования при ответника водач по ЗЗ „ГО“ на л.а. „Ф.Д.“ е технически неправилна, както и видно от повторната САвТЕ същата маневра е и технически невъзможна, т.к. радиусът на завиване на кемпер „Ф.Д.“ е 13м., а общата широчина на платното за движение и отбивката е около 10,4м. И първоначалната и повторната САвТЕ установяват, че водачът на л.а.“Ф.Г.“, който се е движил преди удара със скорост на движение от около 75 -80 км/ч., т.е. в рамките на максимално разрешената за пътния участък скорост на движение на ППС в направление В.

– В.Т. в района на ПТП от 90км/ч., е нямал техническа възможност да предотврати реализирането на процесното ПТП. Изслушано в СЗ пред РС ВЛ по първоначалната САвТЕ С.И. установява, че ищецът, като водач на л.а. „Ф.Г.“, се е движил изцяло в неговата пътна 4 лента, в правилната си траектория на движение, което е най - важното техническо изискване, той не е нарушил и не е допринесъл с нищо спрямо траекторията си, по която се е движил към момента на настъпване на ПТП. Точно обратното – неговата траектория е пресечена почти перпендикулярно от спец. автомобил „Ф.Д.“, което е технически неправилно и се явява основна причина за настъпилото ПТП. ВЛ по първоначалната САвТЕ установява в СЗ, че ищецът, като водач на л.а. "Ф.Г.“, тъй като се е движил в собствената си пътна лента, дори и бил в режим на равно закъснително движение, дори и с 300 км./ч. да се движи, след като не е нарушил траекторията си на движение, това се явява адм. нарушение, но не от техническа гледна точка.