Решение № 4938 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4938 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100511325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13329/05.07.2024 г., постановено по гр.д. № 40 519/2023 г. на СРС, ГО, 51 състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Д. Г., обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответникът А. Д. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, както следва: сумата от 2 898,32 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, с абонатен № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2023 г., до окончателното погасяване на вземанието, сумата от 394,87 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.01.2023 г. върху главницата за доставена топлинна енергия и сумата от 39,76 лева - главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2023 г., до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4778 от 10.02.2023 г. по ч. гр. дело № 4912/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав.

С решението е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Д. Г. установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. Д. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 7,19 лева - лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 16.01.2023 г. върху главницата 1 за дялово разпределение на топлинна енергия.

Подадена е въззивна жалба вх. № 230279/ 12.07.2024 г. от А. Д. Г. срещу решението в частта, с която исковете са уважени. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Ответникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени в цялост. Оспорва да е потребител на ТЕ за исковия период, понеже е настанен наемател в имота – общинска собственост, а собственик на имота е СО.

Оспорва да е сключила като ползвател на имота на договорно основание договор за доставка на ТЕ за битови нужди с ищеца.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 27.09.2024 г. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваните части, а вместо него да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни поради недоказване от страна на ищеца, че именно ответникът е клиент на ТЕ относно имота като ползвател по договор за наем.

Ищецът претендира заплащане на суми за доставена ТЕ до имот с адрес гр.

София, ж.к. „********, с абонатен № ********, ИД номер 179662, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. В заявлението и исковата молба ищецът твърди, че потребител на ТЕ е ответникът А. Д. Г. като “клиент“ на ТЕ, доставяна до имота за битови нужди.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер.

Не спори да е обитавала имота в исковия период като наемател по договор със СО /общинско жилище/, но оспорва да е потребител на ТЕ. Изтъква, че собственик на имота е СО и той отговарял за задълженията във връзка с топлоснабдяването на имота.

Оспорва да е в облигационна връзка по договор за доставка на ТЕ за битови нужди с ищеца като ползващо имота лице на облигационно основание. В о.с.з. от 27.11.2023 г. ответникът признава исковете по размер – не оспорва доставката на ТЕ в сочените обеми. Ответникът поддържа оспорването на исковете поради това, че като наемател на имота не е потребител на ТЕ относно имота.

Не е спорно, а и се установява от Заповед № ЖН-04-А- 020/18.12.2002 г. на кмета на СО, р-н Люлин, че на осн. чл. 43ЗОбС и чл. 19 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, в процесния топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, с абонатен № ********, е настанена ответницата като наемател. Сключен е и договор за наем от 16.03.2007 г., по силата на който СО като наемодател предоставя на ответницата като наемател за временно ползване процесния имот.

Не е спорно, че в исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. договорът за наем е действал като непрекратен и че ответницата е обитавала имота.

2

Вярно е и че съгласно чл. 5,3 от договора за наем ответницата като наемател се е задължила да заплаща и консумативните разноски, сред които попадат и тези за цената на топлинната енергия. В този смисъл е и чл. 22, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, според който въз основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем, в който се определят: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение.

Собственик на имота обаче е СО. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, но само ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Според настоящия състав в случая недоказано е останало ответницата като ползвател на имота на облигационно основание да е сключила договор при ОУ за доставка на ТЕ за битови нужди с ищеца.

Не са представени от ищеца доказателства относно това по чий почин и кога е открита партида на името на ответника – наемател, относно имота.

Представени са единствено съобщения към фактури и главни отчети, в които ищецът и ФДР “Термокомплект“ ООД сочат като титуляр на партидата ответницата.

Това обаче са документи, изходящи от ищеца или от ФДР. Също така от документите не се установява кога и на какво основание е открита партида относно имота на името на ответника – наемател на общинско жилище.

Представени са и “приемо-предавателни протоколи“, съставени от ФДР “Термокомплект“ ООД за рекламация. Те са без ясна дата, а и са подписани от представител на Етажните собственици. Изрично в протоколите е посочено, че случай, че документът се приеме от представител на етажните собственици/живущ, то той следва да се предаде на домоуправител; или тези протоколи са адресирани към домоуправителя. Само един от четири на брой такива протоколи е приет от ответницата. Именно той е този с неясната дата /посочено “15.07“/. Този протокол е 3 адресиран не до собственик или ползвател на топлоснабден имот, а до управителя на ЕС. От протокола не може да се направи извод, че ответницата като ползвател на имота на облигационно основание е страна по договор за доставка на ТЕ за битови нужди с ищеца.

Непосредствено преди завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК срещу ответницата с писмо изх. № П-15608/15.12.2022 г. ищецът е изпратил запитване до СО относно имота. С писмо –отговор от 12.01.2023 г., входирано при ищеца на 12.01.2023 г. под вх. № П-507, СО р-н Люлин отговаря, че в имота е настанена ответницата по договор за наем с Общината. Това писмо обаче изхожда от трето за спора лице - СО, което при това е собственик на имота и би могло да отговаря за задълженията по доставената ТЕ. Също така писмото е представено непосредствено преди завеждане на делото.

Не се твърди да съществува, а и не е представена молба – декларация за откриване на партида относно имота.

Дори да се приеме, че партидата относно имота е открита служебно на името на ответника от ищеца /за което липсват твърдения/, то не са представени доказателства относно това, че на ответницата е открита партида относно имота при ищеца по надлежно искане или по надлежния за това ред.

По делото не се установява съгл. Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, третото ползващо лице /в случая ответницата наемател/ да е придобила качеството "клиент" на топлинна енергия и да е сключила договор с ищеца при ОУ. При това положение не ответникът наемател на общинското жилище е потребител на ТЕ.

По какъв начин незаплащането на дължимите суми за ТЕ от наемателя, за което той се е задължил с договора за наем със СО, се отразява на действието на договора за наем не е предмет на изследване по настоящото дело.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено в обжалваните части, като исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските. На ответника се дължат допълнително разноски за производството пред първа инстанция от 638,62 лв. за адвокатско възнаграждение. На ищеца за първоинстанционното производство не се дължат разноски. За въззивното производство на въззивника се дължат разноски. С договор от 11.07.2023 г. е уговорено предоставянето на правна помощ, като са заплатени в брой 800 лв.

Своевременно е сторено възражение за прекомерност, което е основателно предвид фактическата и правна сложност на делото и липсата на приети нови доказателства във въззивното производство. Съдът определя вкл. и при отчитане на практиката на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 като дължими 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Дължими са и заплатените 83,76 лв.дт или общо 483,76 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 13329/05.07.2024 г., постановено по гр.д. № 40 519/2023 г. на СРС, ГО, 51 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Д. Г. ЕГН ********** обективно съединени 4 установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът А. Д. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД както следва: сумата от 2 898,32 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, с абонатен № ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2023 г., до окончателното погасяване на вземането, сумата от 394,87 лева лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.01.2023 г. върху главницата за доставена топлинна енергия и сумата от 39,76 лева - главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2023 г., до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4778 от 10.02.2023 г. по ч. гр. дело № 4912/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51ви състав, както и в частта относно разноските, с която А. Д. Г. е осъдена да заплати на ищеца 116,55 лв. и 200,28 лв. разноски, като вместо това постановява