Определение № 757 от 15.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 757 гр. С., 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М.а Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20262200500501 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

По делото е депозирана частна жалба от юрисконсулт Г., пълномощник на „М.“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Г.С.Р.“, № 147, ап.14 против определение № 2817/08.07.2026г. по гр.д. № 5136/2025г. на РС С., с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 335/09.04.2026г. по гр.д. № 5136/2025г. на СлРС в частта на разноските присъдени в полза на ищеца по правилата на чл.38 от ЗА.

В жалбата се посочва, че определението на РС – С. е неправилно и незаконосъобразно. Поначало жалбоподателят не бил дал повод за предявяване на исковата претенция, тъй като не бил предприел действия по принудително събиране. Присъденото адвокатско възнаграждение било в размер по – голям от исковата претенция. Адвокатът на ищеца съм бил приел да го представлява при условията на чл.38 от ЗА. В случай, че съдът прецени, че се дължи адвокатско възнаграждение се иска то да е в размер под минимума предвид правната сложност на делото.

Моли се решението на СлРС да бъде изменено и разноските да бъдат поставени в тежест на ищеца. Моли се ако разноските не бъдат възложени на ищеца същите да бъдат намалени.

1

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.М., пълномощника на М. Х. А., ЕГН ********** от с.С., общ.С., ул.„Г.“, №1, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че в практиката си ВКС ( определение № 50466/30.11.2022г. по ч.т.д. № 2049/2022г., Iт.о.) приема, че в основана на предявяването на установителни искове по дела с неравноправни клаузи е нищожността на тези клаузи. Ищецът имал интерес от прогласяване на нищожността. По този начин липсвала едната предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК, а именно ответникът с поведението си бил дал повод да се предяви искът. Така той не можел да се освободи от отговорност да заплати разноски дори ако при получаване на исковата молба е признал иска.

По отношение размера на адвокатското възнаграждение заявява, че адвокатът извършва значима обществена дейност, неговият труд е високо квалифицира, воденето на такива дела изисква задълбочени специфични познания, поддържа съдебна кантора и не трябва да му се присъжда унизително възнаграждение. Счита, че върху определеното му възнаграждение следва да се начисли и ДДС като изтъква, че в този смисъл е последната практика на ВКС.

Моли се жалбата да не бъде уважавана.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 5136/2025г. на СлРС е било образувано по искова молба депозирана от М. Х. А. против „М.“ АД. С исковата молба е била претендирана сумата от 1250.00лв., получена от ответника без правно основание по неравноправни клаузи по договор за заем. Исковата молба била подадена от пълномощник на ищеца – адв.М.. В договора за правна защита и съдействие било отразено, че предоставената правна помощ е безвъзмездна и е по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Дължимата държавна такса била внесена от адв.М.. В списъка по чл.80 от ГПК ищецът посочил разноски в размер на 22.56 евро- ДТ и 246.00 евро адвокатско възнаграждение с ДДС. В хода на делото, с отговора на исковата молба ответникът признал исковата претенция и превел на ищцата претендираната от нея сума. С решение № 335/09.04.2026г. СлРС отхвърлил исковата претенция поради извършено плащане след получаване на исковата молба и осъдил ответникът да заплати на ищцата деловодни разноски – 26.56 евро заплатена ДТ, а на адв.М. М. адвокатско 2 възнаграждение в размер на 246.00 евро. По делото била депозирана молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

На 08.07.2026г. било постановено обжалваното определение № 2917. С него съдът отказал да измени първоначалното си решение за разноски.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 21.07.2025г. Частната жалба е депозирана на 30.07.2026г., в рамките на указания срок.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

На първо място съдът намира, че твърденията за поведение осъществявано от жалбоподателя, което не е дало повод за предявяване на исковата молба е неоснователно. Действително той не е предприемал действия по принудително изпълнение, но е приел плащане по клаузи от договор, които са били нищожни и не е предприел действия по възстановяване на неоснователно получените суми до момента, в който не е получил исковата молба. Това негово пасивно поведение е станало причина за предявяване на иска, поради което той следва да понесе и последиците – заплащането на деловодни разноски на ищеца.

Обстоятелството, че ищецът е бил представляван по реда на чл.38 от ЗА не означава, че процесуалният му представител няма право да получи адвокатско възнаграждение.

В случая присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 246.00 евро/480.00лв. е по – малко от минималното дължимо възнаграждение изчислено по правилата на чл.7, ал.2, т.2 от НВАР, включително без да е начислено ДДС. Присъденото възнаграждение съответства на положения труд от процесуалния представител на страната по подготовка и водене на делото, поради което не следва да бъде намаляно.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „М.“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„Г.С.Р.“, № 147, ап.14 против определение № 2817/08.07.2026г. по гр.д. № 5136/2025г. на РС - С., с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 335/09.04.2026г. по гр.д. № 5136/2025г. на СлРС в частта на разноските определение № 2560/15.06.2026г. по гр.д. № 4933/2025г. на РС – С..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4