Решение № 115 от 12.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Перник, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря Цветелина Ч. М. като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20251720100696 по описа за 2025 година

Производството е във фазата за решаване на делото по същество по предявен иск по реда на чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК.

Ищците Т. Я. Й., А. И. Й. и Я. И. Й. твърдят, че са собственици по силата на покупкопродажба от 09.09.2020 г. и наследствено правоприемство на УПИ **I в квартал 61 по регулационния план на с. ******, област Перник, утвърден със Заповед № III-516/18.08.1965 г. на Община Перник, с площ от 680 кв.м, при съседи по скица: от североизток – улица, от югоизток – УПИ **, от югозапад – УПИ V, и от северозапад – земеделски земи, при квоти – 2/3 за Т. Я. Й. и по 1/6 за А. И. Й. и Я. И. Й.. Заявяват, че имотът е бил продаден на Т. Я. Й. и И.А. Й. от И. М. В., А. М. В. и М. В. А.. Последните, от своя страна, придобили имота чрез договор за доброволна делба от 04.07.2008 г. Преди това този имот бил реституиран по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на В.А.А..а, сред които били и посочените техни праводатели - И.

М. В., А. М. В. и М. В. А.. След извършването на доброволната делба тези три лица, а след покупко-продажбата купувачите упражнявали трайно и непрекъснато владение върху имота.

На 03.11.2021 г. купувачът И. Й. починал, като бил наследен от тримата ищци – съпруга и двама сина, които продължили владението върху останалата в наследство ½ (една втора) идеална част от имота. По случайност ищците установили, че имотът се предлага за продажба от трети лица, които разполагат с документ за собственост – нотариален акт от 2016 г., при изготвянето на който бил представен договор за покупко-продажба на имота от АПК от 1977 г. Ищците навеждат доводи, че към 1977 г. имотът е бил в регулация и наследодателят на праводателите им е бил собственик върху имота съобразно утвърдената съдебна практика, тоест че имотът не е бил обобществен или фактически отнет, поради което и АПК неправомерно се е разпоредил с него. С оглед на тези твърдения сочат, че са придобили имота чрез покупко-продажба и по наследство, като техните праводатели са го притежавали към датата на сделката по наследство и реституция или по силата на изтекла в 1 тяхна полза придобивна давност. Молят съдът да признае за установено правото им на собственост.

Третите лица-помагачи на страната на ищците И. М. В., А. М. В. и М. В. А. също молят искът да бъде уважен.

Ответниците С. С. С. (починала в хода на процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК от Р. К. С. и К. К. С.), Л. С. В., И. В. С. и В. В. С. оспорват иска с отговор в срок.

Поддържат, че техният наследодател е придобил имота от АПК „Граово“ през 1977 г., а впоследствие е упражнявал непрекъснато владение върху него до смъртта си през 1988 г. В годините на реституцията оградата била разпокъсана, постройката в имота – разрушена от трети лица поради липса на постоянен надзор, но никой не бил оспорвал собствеността им.

Молят за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление с вх. № 40697 от 13.04.1992 г. М.В.П. като наследник на В.П.Ф е поискал от Поземлената комисия в с. ******, община Перник, област Перник възстановяването в полза на наследниците на В.П.Ф на 43 земеделски имота в землището на с. ******. Под №** в списъка е заявена нива с площ от 2,5 дка в местността ******* (л. 211212; 241-242).

По искането по т. 42 от заявлението Общинска служба по земеделие, гр. Перник се е произнесла с решение № 104 от 03.08.1999 г. (л. 66-73), както следва:

1. С т. I. 20 от решението е възстановила нива от 1,490 дка, за която е посочено изрично, че съответства на парцели V и **I от кадастралния план, изработен през 1965 г.;

2. С т. IV. 1 от решението е отказала да възстанови нива от 1,010 дка, за която е посочено изрично, че съответства на парцели V и **I от кадастралния план, изработен през 1965 г.

В решението са допуснати две технически грешки. На първо място, понятието парцел е относимо към регулационния, а не към кадастралния план на едно населено място, поради което посочените като парцели V и **I са от регулационния, а не от кадастралния план на с.

******. Това се затвърждава от представената по делото скица за процесния имот УПИ **I от квартал 61 (л. 29 и на др. места), от която е видно, че индивидуализацията на имота е по регулационен план, утвърден със заповед № III-516/18.08.1965 г. На второ място, процесният УПИ **I-61 във всички налични по делото документи е с площ между 660 и 680 кв.м. В заповед на кмета на Община Перник от 26.04.1993 г. за деактуване на УПИ V-61 и УПИ **I61 (л. 197) първият парцел е посочен с площ от 830 кв.м, а вторият – с площ от 660 кв.м.

Сумарно площта на двата парцела възлиза на 1490 кв.м – точно толкова, колкото е възстановено като площ от заявения под №** в заявлението имот. Допълнително (не основно) потвърждение за това, че площта на УПИ V-61 е в посочения в заповедта порядък, може да се извлече при графично съпоставяне на двата парцела по скица, като се има предвид категорично установеното, че УПИ **I-61 е с площ от 660/680 кв.м. В заключение, съдът намира, че втората техническа грешка в решение № 104 на ОСЗ, гр. Перник се състои в това, че не е съобразено, че само възстановените земи по т. I. 20 съответстват, при това напълно, на парцели УПИ V-61 и УПИ **I-61, без това да се отнася до земите по отказа в т.

2

IV. 1.

Ответниците възразяват, че процесният УПИ **I-61 не е подлежал на реституция, тъй като е бил включен в регулационния план преди масовизацията. Действително, съгласно примерните устави на ТКЗС, земите, включени в регулационния план на селището, не се групират в блокове и собствеността се запазва в реални граници (вж. чл. 10, ал. 3, изр. 1 от Примерен устав на ТКЗС, обн., Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г., както и чл. 10, ал. 2 от Примерен устав на ТКЗС, обн. ДВ. бр.83 от 25.10.1968 г.). В случая обаче регулацията по отношение на процесния имот е извършена за пръв път след приключване на процеса по обобществяване.

Исторически целият процес на колективизация приключва окончателно през 1959 г., докато регулационният план, който е в сила и до днес и с който имотът е влязъл в строителните граници на селото, е от 1965 г. Ясно доказателство за това, че имотът е бил отнет от собствениците му преди приемането на плана за регулация, е договорът от 14.04.1977 г., от който ответниците черпят правата си (л. 45-46). С този договор АПК „Граово“, гр. Брезник, заявявайки изрично, че процесният имот е негов собствен, го е продал на С.В.Д..

Съгласно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ (нова, ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г., в сила от 01.11.1997 г.) се възстановява собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност. Тази норма има сила занапред, като след влизането й в сила незастроените отнети с масовизацията земеделски имоти, които впоследствие са попаднали в строителните граници на населеното място, подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ.

Текстът визира фактически незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, тъй като тези, които са застроени със законни сгради или законно разрешеният строеж върху тях е започнал към 1.03.1991 г., не подлежат на реституция съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ (т. 2 от ТР 6/2006 г. на ОСГК на ВКС; вж. и решение № 132 от 03.11.2016 г. по гр. д. № 1984/2016 г. на ВКС, I I ГО). В случая реституционното решение за процесния имот от 03.08.1999 г. следва по време влизането в сила на чл. 10, ал.

13 ЗСПЗЗ (в сила от 01.11.1997 г.), поради което извършената от АПК „Граово“ продажба на имота в полза на праводателя на ответниците е непротивопоставима на наследниците на В.П.Ф, и съответно на техните универсални и частни правоприемници.

След като се установи, че имотът е законосъобразно реституиран в полза на наследниците на В.П.Ф, следва да бъде разгледан и вторият спорен по делото въпрос – дали имотът е придобит чрез давностно владение от ответниците като правоприемници на С.В.Д., купувач по договора с АПК от 14.04.1977 г. Трайна е съдебната практика (вж. напр. решение № 582 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 1608/2008 г. на ВКС, I ГО), че по силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (в сила от 22.11.1997 г.) придобивна давност върху подлежащите на реституция земеделски имоти не тече до завършване на реституционната процедура (бел. – в случай че такава е започнала до изчерпване на предвидения краен срок). Съответно в случая давност е могла да започне да тече едва след влизането в сила на реституционното решение от 03.08.1999 г., тоест от 18.08.1999 г.

Ответниците обаче нито твърдят, нито установяват да са упражнявали владение върху 3 имота от този момент насетне. Напротив, в отговора на исковата молба твърденията им за давностно владение касаят периода от закупуването на имота от АПК на 14.04.1977 г. до смъртта на приобретателя по договора С.В.Д. на 12.01.1988 г. В отговора е заявено, че след това (в годините на реституцията) оградата била разпокъсана, а съществуващата (според тях) в имота постройка била разрушена от трети лица поради липса на постоянен надзор, тъй като наследниците живеели в различни краища на страната. В същото време, чрез свидетели се домогват да докажат, че фактическата власт върху имота никога не е било прекъсвана от тяхна страна, включително че са полагани трайни грижи за имота в периода след реституцията. Впрочем както показанията на свидетелите на ответниците, така и тези на ищците не могат да бъдат кредитирани с основното съображение, че всички те не успяха да посочат графично на скицата или да опишат и индивидуализират ясно, точно и недвусмислено процесния имот. Затова гласните доказателства няма да бъдат изобщо обсъждани и анализирани. В заключение, съдът намира, че УПИ **I-61 не е бил придобИ. по давност и е останал в патримониума на наследниците на В.П.Ф, съответно на техните универсални и частни правоприемници.

Във връзка с това, не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че след проведената реституция с извършена на 04.07.2008 г. доброволна делба между наследниците на В.П.Ф (л. 14-22) имотът попада в дял на В.А.А..а (дял III). Нейни наследници след смъртта й на 18.03.2019 г. са третите лица-помагачи на ищците - М. В. А.

(съпруг), А. М. В. (син) и И. М. В. (син) – вж. л. 23. С договор от 09.09.2020 г. последните трима са продали имота на Т. Я. Й. и И.А. Й. (л. 10-12). Последният е починал на 03.11.2021 г., като е оставил за свои законни наследници тримата ищци – Т. Я. Й. (съпруга), А. И. Й.

(син) и Я. И. Й. (син) - л. 13.

С оглед на изложеното ищците се явяват собственици на процесния имот при квоти, както следва – 4/6 (=2/3) за Т. Я. Й., придобити чрез продажба и наследство /една втора след прекратяването на СИО със смъртта на съпруга й и 1/6 по наследство от съпруга й/; по 1/6 за А. и Я., придобити по наследство от баща им.

По тези съображения предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се следват стоР.те разноски в производството в общ размер от 832,89 евро/1629 лв., от които 10 лв. държавна такса за вписване на исковата молба, 94 лв. държавна такса за разглеждането й, 25 лв. държавни такси за издаване на пет броя съдебни удостовеР.я и 1500 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК по отношение на Р. К. С., ЕГН **********, К. К. С., ЕГН **********, Л. С. В., ЕГН **********, И. В. С.,