Решение № 11 от 27.03.2026, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Котел, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20252210200119 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0287-002534 от 10.04.2025 г., издадено от началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Г. Д. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лева. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. Сочи се, че незаконосъобразността на НП-то се изразява в липса на изискуеми по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН реквизити, водещи до невъзможност за наказаното лице да разбере в какво точно го обвиняват и на какво законово основание му е наложено наказанието. Иска се отмяна на НП.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени процесното НП, като посочва, че в хода на съдебното производство се е установило, че АУАН не е подписан от актосъставителя, което представлявало съществено процесуално нарушение. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В становище по жалбата молят съда да потвърди като законосъобразно обжалваното наказателно постановление.

1

Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 13.12.2024 г. в 20:00 ч. в с. Пъдарево на ул. Г. Димитров в посока към кръстовище „Конак търла“ жалбоподателят Г. Д. М. управлявал собственият си лек автомобил „Лексус ГТХ 470“ с рег. № *********. Същият бил спрян за проверка от служители на МВР. Свидетелят Ц. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA № 1180030 за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който бил анулиран с докладна записка след като била извършена проверка в ОДЧ РУ-Котел, тъй като при проверката с ОДЧ РУ-Котел се установило, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация от 25.09.2024г., за която било посочено, че жалбоподателят е уведомен на 30.08.2024г. във връзка с чл.143, ал. 10 от ЗДвП.

Поради това, свидетелят Ц. е съставил на М. нов акт за установяване на административно нарушение серия АД бл. № 731990, с който било установено процесното нарушение на ЗДвП – на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и нарушителя, връчен му е лично и бил подписан от свидетеля и от нарушителя, но не и от актосъставителя.

Материалите от проверката били докладвани в РП Сливен, като бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

Въз основа на АУАН серия АД бл. № 731990 е издадено и обжалваното НП № 24-0287-002534 от 10.04.2025 г., издадено от началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Г. Д. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лева. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Ц. и Х., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

2

Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а гласните доказателствени средства са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития, която се подкрепя и от писмените доказателства по делото. Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е нужно да излага подробни мотиви защо.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл. 36, ал, 1 от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършено административно нарушение. Съдът намира, че в настоящия случай такъв не е съставен. По делото е приложен документ – АУАН серия АД бл. № 731990, в който е описано извършено от жалбоподателя нарушение. Посоченият документ обаче не е подписан от лицето, посочено като негов съставител – И.

К. Ц. – видно е, че в графата, предназначена за полагане на подпис от актосъставителя такъв не е положен. Това обстоятелство е било констатирано и от самото лице, което заяви пред съда, че на посоченото място липсва негов подпис, като съдът е изискал и приложил по делото и оригинала на документа, в който подпис отново липсва. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН „ Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.“ Неподписването на АУАН от страна на лицето, което го е съставило представлява всъщност липса на съставен АУАН, тъй като до подписването му 3 от актосъставителя, изготвеният документ представлява проект, като едва с полагането на подпис от лицето, което го е съставило същият придобива качеството на документ и следва да бъде подписан и от останалите лица, посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В хода на съдебното производство беше представен и екземплярът на АУАН, връчен на жалбоподателят, в който също се вижда, че не е подписан от актосъставителя. Съдът намира, че доколкото АУАН не е бил подписан от посоченото лице, то АНП не е надлежно образувано. При произнасянето по преписката АНО е следвало да констатира, че АУАН не е подписан, респ. производството не е законосъобразно образувано и не е следвало да издаде наказателно постановление, тъй като без подпис на длъжностното лице, посочено като актосъставител не може да се приеме, че е съставен официален документ. Допуснатата нередовност на АУАН не може да се санира по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като от нередовно съставен акт не се следва издаването на НП. Неподписването на АУАН от съставителя е императивно правило, поради което неспазването му винаги представлява съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на издаденото наказателно постановление, в което е посочено, че е било съставено именно въз основа на него.

Налице са и други процесуални нарушения досежно обстоятелството, че по делото има представена мотивирана резолюция от 05.02.2025г. от АНО за прекратяване на административнонказателното производство по акт за установяване на административно нарушение серия АД № 731990 от 13.12.2024г., въз основа на който е издадено процесното НП. Съдът следва да посочи, че след като е било издадено постановление за отказ да се образува наказателно производство и същото е било изпратено на АНО за преценка за реализиране на административнонказателна отговорност на жалбоподателят, то АНО е издал процесното НП, но въз основа на посочения АУАН, а не на прокурорския акт. Макар същият да е цитиран в обстоятелствената част на обжалваното НП.

Съдът счита, че за пълнота следва да отбележи, че о т събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в НП автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, т.е. същият не е бил регистриран по надлежния ред в Р България. От материалите по делото не се установява жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на автомобила, който е негова собственост е 4 прекратена служебно. В хода на прокурорската проверка е било установено, че жалбоподателят не е знаел за прекратяването. Действително нито чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, нито в чл. 18, ал. 1, т. 8 от Наредба № I – 45 от 147.03.2000г. е посочено кой прекратява регистрацията и кой уведомява собственика на автомобила за прекратената регистрация, но това следва да бъде съответното звено извършило регистрацията, тъй като до него ще бъде изпратено и уведомлението и то ще е териториално компетентно да я прекрати. От събраните по делото доказателства се установява, че на до жалбоподателят е изпратено уведомление на 30.08.2024г., а не както е посочено в НП, че на тази дата същият е уведомен. При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази разпоредбата на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.

11 от КЗ и се уведомява собственика на ППС. По делото липсват каквито и да било доказателства собственикът на автомобила, в случая жалбоподателят, да е бил уведомяван по някакъв начин за това обстоятелство. В този смисъл собственикът със служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото в наказателното постановление административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което обстоятелство също води до отмяна на процесното НП. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк.д. № 3/2022г. , ОСС от НК на ВКС и I и II Колегии на ВАС.

Горните изводи водят съда до извод, че НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.

Доколкото жалбоподателят е претендирал разноски, с оглед изхода на делото, такива следва да му се присъдят. Видно от договора за правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение е 800 лв.

Във връзка с направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на въззиваемата страна, съдът намира следното – правилата за определяне на възнаграждението са уредени в нормата на чл. 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1от 09 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо съдът счита, че претендирания размер от жалбоподателят следва да бъде редуциран в минимален размер от 400 лева.

5

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление (НП) № 24-0287-002534 от 10.04.2025 г., издадено от началник РУ Котел в ОДМВР Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Г. Д. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лева. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати на Г. Д. М., ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 6