Решение № 181 от 09.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. М., 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20261600500192 по описа за 2026 година

С решение Рег.№ 65 /09.03.2026,постановено по гр.дело № 2865/2024г. ЛРС е отхвърлил предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, за признаване за установено, че „З.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Б. № **, общ. В., обл.

М. дължи на М. К. А., с ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ул. Е. **, вх. *, ап. **, сума в общ размер 8,186.00 лв., предмет на присъждане със Заповед № 1390/06.11.23 г. по ч.гр.д. № 2067/23 г. на PC Л., която сума представлява арендно плащане за стопанската 2022/2023 г. по Договор за преаренда от 27.10.2014 г., peг. № 8653 на Нотариус В. М., вписан под № 7328/27.10.14 г., акт № 298, т. 15 на Служба по вписванията – гр. Л..,като е присъдил и съответните разноски.

Така постановеното решение е обжалвано от М. К. А., чрез процесуалния представител с оплакване за незаконосъобразност .Твърди ,че съдът е допуснал нарушение на чл.297 и чл.298 ГПК,като е изложил подробни мотиви в тази насока . Оспорва като неправилни изводите на районния съд относно приложение нормата на чл.30,ал.2 ЗАЗ, както и за това, че относими към спора са доказателствата за това на какво основание ответникът е ползвал имотите предмет на процесния договор за преаренда. Предвид горното моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да се уважи предявения иск.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна З. ЕООД, чрез пълномощник адвокат П. М., с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна с подробно изложени доводи по поддържаните с жалбата твърдения относно правилността на решението. Позовава се на съдебна практика с представени копия на решения на ВКС и МОС. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат, така както са подадени.

1

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено по установителен иск, предявен по реда чл. 422 ГПК в срок след развило се заповедно производство и подадено в срок възражение от длъжника. Установено е, че на 02.11.2023г. ищецът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата 8186 лева арендно плащане за стопанската 2022/2023 година по договор за преаренда на земеделски земи с нотариално заверени на 27.10.2014г. подписи, вписан в службата по вписвания гр. Л.. Образувано е ч.гр.дело № 2067/2023г. по описа на РС Л., като на 06.11.2023г. е издадена заповед за изпълнение за сумата 8186 лв. главница, ведно със законна лихва и изпълнителен лист, получен от заявителя на 06.11.2023г.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 591/2024г. по описа на ЧСИ Ц.Д., рег. № 900, район на действие – Окръжен съд В., по което на длъжника З. ЕООД е връчена заповедта за изпълнение, като в срок е подадено възражение за недължимост на вземането по заповедта с приложени към възражението писмени доказателства.

На заявителя е указано да предяви иск за установяване вземането си, като в законоустановения срок същият е предявил такъв пред РС В. и след възражение за местна подсъдност делото е изпратено за разглеждане на РС Л.. Правното основание на предявения иск с оглед твърдените в исковата молба обстоятелства за сключен договор за преаренда и дължимо по него неплатено арендно плащане от ответника за една стопанска година е чл.

79,ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 8,ал.1 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ и чл. 422,ал.1 във връзка с чл. 415 ГПК.

С исковата молба, ищецът е поискал от съда да установи съществуване на вземане в размер на 8186 лева лева, представляващо дължимо арендно плащане за стопанската година 2022 /2023 с основание договор за преаренда на земеделски земи от 27.10.2014г. , вписан в службата по вписвания при РС Л. на същата дата. По силата на този договор ответникът се е задължил да заплаща на ищеца годишна рента в общ размер 8186 лева, или по 50 лева за дка площ за следните земеделски имоти с обща площ 163.729 дка: 1. нива с площ от 6.328 дка в м. С. в землището на с. З.; 2. нива с площ от 13.880 дка в м. В. в землището на с. З.; 3. нива с площ от 11.090 дка в м. В. в землището на с. З.; 4. нива с площ от 18.910дка м. В. в землището на с. З.; 5. нива с площ от 20.440 дка в м. П. в землището на с. З.; 6. пасище-мера с площ от 4.300 дка в землището на с. С.;7. нива с площ от 10.170 дка в землището на с. С., 8. нива с площ от 8.571 дка в землището на с. С.; 9. нива с площ от 63.100 дка в землището на с. С.; 10. нива с площ от 4.040 дка в м. Д. в землището на с. Я.; 11. нива с площ от 2.900 дка в м. Л. в землището на с. Я..

За да обоснове дължимост на вземането ищецът както в заповедното, така и в исковото производство се е позовал и на влязло в сила между същите страни решение № 194/07.07.2022г. на РС Л. по гр.дело № 1827/2021г. , с което на основание договора за преаренда е установено вземане за арендно плащане за предходна стопанска година с твърдения, че това решение има сила на присъдено нещо за общите факти за действителността и съществуването на процесния договор за преаренда и всички възражения на ответника са преклудирани като разгледани по това дело или незаявени до 2 приключване устните състезания по него.

С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение, че не дължи плащане по договора за преаренда, тъй като договорите за аренда, въз основа на които ищецът като арендатор е придобил права върху процесните имоти, са прекратени , което съгласно чл.

30,ал.2 ЗАЗ е довело до прекратяване на договора за преаренда. Посочил е, че относно имотите в землището на село С. / т. 6 до т. 9 от исковата молба/ договорът за аренда с арендатор ищеца е прекратен с анекс от 06.08.2018г. , за имотите в землището на село З. договорите за аренда са прекратени с анекси, в сила от 10.06.2021г. , 18.05.2021г. и 20.04.2021г. Твърди също така,че не е ползвал процесните имоти на основание сключения Договор за преаренда.

За да отхвърли предявения иск,ЛРС е приел,че арендните договори, легитимиращи ищеца като преарендодател са прекратени, което и на основание чл. 30,ал.2 ЗАЗ обуславя прекратяване и на процесния договор за преаренда. Относно съдебното решението, на което се позовава ищеца, съдът е приел, че същото не обвързва съда, тъй като претенцията по това решение е за друг период, съответно не е налице сила на присъдено нещо, с която съдът следва да се съобрази.

Настоящата въззивна инстанция намира,че атакуваното решение е правилно,като съображенията за това са следните:

По делото не се спори, че на 27.10.2014г. е сключен договор за преарендуване на земеделска земя, по силата на който М. К. А. като преарендодател е отдал на З. ЕООД за временно и възмездно ползване земеделска земя, която е взел за обработване под аренда на основание следните договори: Договор за аренда на земеделски земи № 162, том IV от 09.05.2014г. на нотариус № 373 РС Козлодуй, вписан под № 26, том VIII, дв. вх. рег. № 3326 от 20.05.2014г.-СВ Л. /за посочените в т.1 и т. 2 два имота/, Договор за аренда на земеделски земи № 43, том III от 12.03.2014г. на нотариус № 373 РС Козлодуй, вписан под № 71, Л. V, дв. вх. рег. № 1904 от 20.03.2014г. - СВ Л./ за имотите, посочени в т.3 до т.5/, Договор за аренда на земеделски земи № 194, том 11 от 27.02.2014г. на нотариус № 373 РС Козлодуй, вписан под № 14, том V, дв. вх. рег. № 1799 от 17.03.2014г. СВ Л. /за имотите, описани в т. 6 до т.11/. Безспорно е, че договорът за преаренда е сключен за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2014г. с договорено годишно арендно плащане 50 лева за дка площ, като общата площ на земеделските земи, предмет на договора е 163.729 дка с дължимо годишно арендно плащане общо 8186 лева с падеж края на съответната стопанска година. Установено е от представените с отговора на исковата молба анекси, че на 06.08.2018г. М. К. А. като арендатор и Ю. ООД като арендодател са постигнали съгласие за прекратяване, считано от 01.10.2018г. сключен между тях Договор за аренда на земеделски земи с дв. вх. рег. № 1799/17.03.2014г., относно следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор ***.138.120 нива в с.С. с площ от 63109кв.м., ПИ с идентификатор ***.221.70 - нива в с.С. с площ 10171кв.м., ПИ с идентификатор ***.26.30 - нива в с.С. с площ 8573кв.м. и ПИ с идентификатор ***.232.109 - пасище в с.С. с площ 4301кв.м, представляващи имоти по точки от 6 до 9 , предмет на исковата молба. Анекса е вписан в СВ с акт № 265, том 10, вх. рег. № 4986/2018г.. С анекс от 20.04.2021г., вписан в СВ Л. с акт № 28, том 6, вх. рег. № 3676.2021г., сключен между арендодателя Ю. ЕООД и арендатора М. А. страните са се договорили да прекратят по взаимно съгласие Договор за аренда с дв. вх. рег. № 1799/17.03.2014г. на СВ Л. по отношение на следните имоти: ПИ с идентификатор ***.377.36 - нива с площ от 20444кв.м. в с.З., ПИ с идентификатор ***.74.4 - нива с площ 18913кв.м. в с.З., ПИ с идентификатор ***.194.1 - нива с площ 6328 кв.м. в с.З., ПИ с идентификатор ***.8.15 - нива с площ от 13884 кв.м. в с. З., представляващи имоти т. 1,2,4 и 5 , предмет на исковата молба. С анекс от 20.04.2021г., сключен между арендодателя Ю.

3

ЕООД и арендатора М. А. страните са се споразумели и са прекратили по взаимно съгласие Договор за аренда с дв. вх. рег. № 1799/17.03.2014г. - СВ Л. относно ПИ с идентификатор ***.73.16- нива с площ от 4041 кв.м.в с. Я. и ПИ с идентификатор ***.86.11 - нива с площ 2901кв.м. в с.Я. / имоти т. 10 и 11 по исковата молба/ .

От приложеното по делото заверено копие от анекс от 11.06.2021г., вписан в СВ Л. с акт № 148, том 6, вх. рег. № 3917/2021г. се установява, че между Ю. ЕООД като арендодател и М. К. А. като арендатор е договорено да бъде прекратен по взаимно съгласие Договор за аренда с дв.вх. рег. № 3326/09.05.2014г., том 8 акт 26 - СВ Л. за имотите: ПИ с идентификатор ***.8.15 - нива от 13884кв.м. в с.З. и ПИ с идентификатор ***.194.1 - нива от 6328кв.м. в с.З. / имоти т. 1 и т. 2 от исковата молба/ . Между Л.С.Н. като арендодател и М.

К. А. като арендатор е сключен анекс на 13.05.2021г., вписан в СВ Л. акт № 116, том 5, вх. рег. № 3074/2021г., с който страните са се споразумели да прекратят по взаимно съгласие Договор за аренда с дв.вх.рег. № 1904/20.03.2014г., том 5, акт 71 на СВ Л. по отношение на ПИ с идентификатор ***.37.17, представляващ нива с площ от 11092кв.м. в с.З., м. В. имот описан в т. 3 на исковата молба. По делото са приложени и прекратените с горепосочените анекси договори за аренда, от които се установява, че към датите на сключването им през 2014г. арендодател е ЕТ М. А.-Ю. –Ю. К., ЕИК ***.

От справката по партидата на ЕТ в ТР се установява, че през 2016г. ЕТ е прехвърлил търговското си предприятие на Ю. ООД, ЕИК 204100726, което дружество е със съдружници и управители М. К. А. и Ю. М.в К.. От приложените по делото анекси се установява, че относно четирите имота в землището на село С., предмет на договора за преаренда, правата на М. К. А. като арендатор са прекратени , считано от 01.10.2018г. По отношение имотите в землището на село З., предмет на договора за преаренда, правата на М. К. като арендатор са прекратени към 01.10.2021г./ края на стопанската 2020/2021г. година/ по силата на сключени с арендодателя Ю. ООД като правоприемник на ЕТ М. К.-Ю. –Ю. К. анекси в пероода април – юни 2021г. за прекратяване по взаимно съгласие арендните договори за тези имоти. От приложеното по делото решение № 194/07.07.2022г. на Районен съд Л. по гр.дело № 1827/2021г. , влязло в сила, се установява, че съдът е признал за установено , че З. ЕООД дължи на М. К. А. сумата 8211.01 лева , от които 8186 лева главница –арендно плащане по Договор за преаренда на земеделска земя с вх.рег.№ 7328/27.10.2014г. , том 15, акт 298 на Служба по вписвания гр. Л. за стопанската 2018/2019г. и 25.01 лева мораторна лихва за периода 01.10.2019г.-11.10.2019г. , ведно със законна лихва върху главницата от 11.10.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1807/2019г. на ЛРС.