Решение № 527 от 10.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Пловдив, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330204803 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. СТ. ИЛ., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Р.П. против Наказателно постановление № НП-219/30.06.2021 г., издадено от П.С.Г. – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА) /Обн. ДВ. бр. 33 от 11.04.2003 г., изм./.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) да са допуснати съществени процесуални нарушения поради липса на конекситет между описанието в акта и съставения при проверката ревизионен акт. Поддържа съществен порок на процедурата да представлява съставянето на АУАН в присъствието на двама свидетели, от които единият е свидетел единствено на съставянето на акта, когато има известни други очевидци.

Твърди още да липсва надлежно връчена покана до жалбоподателя за явяването му за съставяне на АУАН. Оспорва фактическата обстановка, приета за установена в наказателното постановление. Взема становище, че към момента на проверката асансьорът не се е експлоатирал, а е бил изпробван от асансьорния техник, който извършвал ремонт. Моли 1 наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски. В съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и заедно с адв. Р.П., като и двамата поддържат жалбата.

Въззиваемата страна с писмени становища с вх. № 52166/15.09.2021 г. и с вх. № 67112/09.11.2021 г. оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни, а извършването на нарушението за доказано по категоричен начин. Поддържа в АУАН и в наказателното постановление да е направено пълно и надлежно описание на нарушението от фактическа страна. Взема становище възраженията в жалбата да почиват на неправилно тълкуване на материалния закон. Акцентира върху значимостта на защитаваните обществени отношения. Предлага на съда да приеме наложеното наказание за справедливо и адекватно на извършеното нарушение. Претендират се разноски.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П. СТ. ИЛ., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 07.07.2021 г., установено от известие за доставяне на препис от НП /на лист 17 от делото/, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 14.07.2021 г. съгласно приложената по преписката товарителница, поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 09.08.2013 г. бил регистриран асансьор с ползвател жалбоподателя П.

СТ. ИЛ., монтиран в сграда на адрес гр. ***. Асансьорът бил пътнически, с товароподемност 375 кг, скорост 1,0 м.сек., 6 спирки. Той бил регистриран в регистъра на съоръженията с повишена опасност с рег. № Пд АС 5568 и зав.

№ 016/2013.

На 28.01.2020 г. бил извършен периодичен технически преглед на този асансьор, за което действие бил съставен ревизионен акт № 5 от същата дата.

В акта изрично било описано, че следващият преглед следва да се извърши в срок до 28.01.2021 г.

До изтичането на този срок не бил извършен периодичен технически преглед на асансьора, находящ се в град ***.

На 21.04.2021 г. около 12:00 часа свидетелите Т. П. Ар. и Ст. Ал. Р. – съответно главен инспектор и старши специалист в Регионален отдел на 2

Инспекция за държавен технически надзор „Южна Централна България“, извършили проверка на асансьора, чийто ползвател бил жалбоподателят И., на адрес гр. ***. Двамата свидетели били посрещнати от свид. Т. Т. Т. – деловодител в кантората на частния съдебен изпълнител. Свидетелите А. и Р. се легитимирали и поискали да им бъде представена ревизионната книга за асансьора. Попитали къде се намира асансьорът и дали същият работи, на което свид. Т. отговорила, че той работил. Свидетелите А. и Р. били заведени от Т. да асансьора и сами се качили в кабината му. Двамата заварили асансьора на първия етаж, на който се намирали и те. След влизането си в кабината свид. Р. натиснал бутон, като асансьорът приел заявката, вратите му се затворили и кабината потеглила нагоре. Свидетелите натиснали бутоните за различни етажи, като асансьорът приемал и изпълнявал тези заявки, като си придвижвал до съответния етаж и спирал. Накрая свидетелите А. и Р. се качили до последния етаж на сградата отново с асансьора. Там заварили свид.

А.С. В., който бил асансьорен техник. А. и Р. попитали свид. В. какво правел, на което той отговорил, че извършвал ежемесечна профилактика, като работил на таблото на асансьора. Двамата проверяващи попитали свид. В. дали извършвал ремонт и дали е спирал асансьора от движение, което последният отрекъл. Свидетелят В. казал на свид. А. в присъствието на свид.

Р., че асансьорът си работел и дори се учудил, когато разбрал от А., че срокът на последния периодичен технически преглед бил изтекъл. На място бил съставен Ревизионен акт № 6 от 21.04.2021 г.

На 28.05.2021 г. свид. А. съставил акт за установяване на административно нарушение № АУАН-170 против жалбоподателя И., в присъствието на негов пълномощник, на свид. Р. и на друг свидетел при съставянето на акта. Препис от АУАН бил връчен на пълномощника на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Т. П. Ар. и Ст. Ал. Р.. От тях се установяват времето и мястото на извършената проверка – на 21.04.2021 г., около 12:00 часа на асансьор, намиращ се в гр. Пловдив, на ул.

„Четвърти януари“ № 34б; присъствалите лица, както и състоянието на асансьора. В тази връзка установява се и че по време на проверката в обекта е присъствал асансьорният техник – свид. А.С. В.. От показанията на свидетелите А. и Р. се установява още какво е правил на място техникът, като свид. А. изяснява, че В. е бил на последния етаж и е извършвал профилактика, но не и ремонт на асансьора. Свидетелят А. посочва, че изрично е попитал 3 асансьорния техник каква точно по вид работа извършва, като последният е отговорил, че асансьорът си работел, както и: „че не го е пускал сега и че не го е спирал сега“. Изцяло в този смисъл са и показанията на свид. Р., който заявява: „На въпроса дали асансьорният техник е бил спрял асансьора отговарям, че ако го е спирал от движение, то има дневник на асансьора, в който се отразява дори и само да си отишъл до него, защо си отишъл, какво си правил. Този дневник е точно за това, да проследява работата на техника, а в дневника нямаше нищо подобно записано“. Следователно нито техникът В. е твърдял пред контролните органи да е спирал от движение асансьора и да го е движил между етажите, нито има отбелязване за извършено такова действие в книжата за асансьора. На следващо място от показанията и на двамата свидетели – А. и Р., се установява, че по време на проверката са заварили процесния асансьор на първия етаж, като при влизане в кабината са подали няколко заявки, които са били приети и изпълнени и в крайна сметка са се качили с асансьора до последния етаж. От допълнителния разпит на свид. А. се установява и че при посещението на контролните органи е нямало поставена табела или други обозначения за това асансьорът да е в ремонт и да не се използва, нито пък някое лице е съобщавало такава информация. И двамата свидетели са категорични, че при влизането си в сградата са попитали свид. Т. дали асансьорът се използва, което тя е потвърдила: „Преди това питахме Т.Т. дали асансьорът се използва и тя каза, че се използва“ (свид. А.) и „Когато отидохме на място, се представихме на деловодителката. Питахме дали асансьорът работи и тя отговори, че работи…“ (свид. Р.). Показанията на свид. А. са източник на доказателствена информация още за това, че провереният асансьор е със заводски номер 016/2013 и се намира на адреса, на който е извършена проверката, както и че датата на последния преминат технически преглед на този асансьор е 28.01.2020 г. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. и Р.. Те са изключително подробни, хронологически и логически последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си, като по този начин служат и за проверка помежду си. В тях свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. За проверка на показанията на свид. А. същият беше поставен в очна ставка със свид. В., при която последният се отказа от първоначалните си твърдения и потвърди съобщената от свид. А. версия. Писмените доказателства също подкрепят показанията на свидетелите А. и Р.. По тези съображения съдът изцяло дава доверие на показанията на двамата свидетели.

Досежно показанията на свид. А.С. В. съдът им дава вяра в частите, в които свидетелят твърди, че работи като асансьорен техник, че е присъствал в сградата на адрес гр. *** на датата на проверката, както и че докато е работил, са пристигнали служители, които са извършили проверка на асансьора. Не се дава вяра на първоначалното твърдение на свид. В., че той е движил асансьора между етажите, тъй като то е оборено от показанията на свидетелите А. и Р., изцяло кредитирани от съда, като и самият В. в хода на 4 очната ставка се отказва от това си твърдение. В тази връзка свид. В. потвърждава, че проверяващите са се качили с асансьора, без той да го е движил, като пояснява, че ако се извършва ремонт, асансьорът ще е в ревизионен режим и тогава не може да приема и изпълнява заявки, като се движи между етажите. Твърдението на В., че е сменял датчик също е оборено от показанията на свид. Р., който изяснява, че при въпросите към техника каква дейност извършва той не е заявявал да сменя някаква част, нито извършването на такава дейност е документирано в дневника на асансьора, както и не е документирано същият да е спиран от движение. Свидетелят А. също е категоричен, че е проведен разговор с В., в който последният не е твърдял да е извършван ремонт. Съдът приема, че свид. В. няма ясен, конкретен и категоричен спомен от случилите се събития, което може да се дължи на смесване на негови възприятия с друг случай, когато е посещавал обекта. За този извод съдът съобрази не само отказа на В. от първоначалното му твърдение за режима, в който е бил асансьорът към момента на проверка, но така също, че в очната ставка той е разколебан и в останалите си първоначални твърдения. Така на въпроса каква информация е съобщил на двамата проверяващи свидетелят твърде общо заявява, че доста неща са говорили, че не си спомня точно и изказва единствено предположения. Това ясно демонстрира, че самият В. разказва с предположения, няма ясен спомен за случилото се, поради което показанията му не могат да се ползват с висока доказателствена стойност.