Решение № 110 от 03.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Враца, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Веселка Кр. Н. като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20241400500639 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 133/11.07.2024 год., постановено по гр. д. № 1101/2023 год. по описа на Районен съд – Мездра, съдът е отхвърлил предявен от ищеца И. Р.

Н. срещу “Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК 204541603 иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 11 308,96 евро (22 118,40 лв.) обезщетение за оставане без работа за периода от 30.08.2022 г. до 30.04.2023 г., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е уважен насрещен иск по чл. 220, ал. 1 от КТ и И. Н. е осъден да заплати на “Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД сумата от 1750,20 евро (3423,10 лв.) обезщетение за неспазен срок на предизвестие за периода от 29.08.2022 г. до 02.10.2022 г., при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на И. Р. Н., осъществено на 29.08.2022 г., като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния претендиран размер от 3534,05 евро (6912 лв.) Присъдени са съответни разноски в производството.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от И. Р. Н., действащ чрез пълномощника си адв. Р. С. от АК Враца, с която се обжалва постановеното Решение № 133/11.07.2024 год. в частта, в която изцяло е отхвърлен предявеният иск по чл. 221, ал. 1 от КТ и в частта, в която частично е уважен иска по чл. 220, ал. 1 от КТ. В жалбата се поддържа, че решението в частта, с която е уважен насрещния иск е недопустимо, а в частта по основания иск е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби и постановено в нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че ответното дружество не отрича и дори признава 1 забавеното изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, като поддържа, че е достатъчен и ден забава, за да възникне правото на ищеца да предяви претенцията си. Излага, че вредите за ищеца са не само в разликата между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за безработица, но и се отразяват негативно върху трудовия и осигурителен стаж, тъй като лицето няма осигуровки за периода, в който е без работа. Поддържа, че са произтекли вреди за ищеца, а не за ответника, поради което насрещният иск се явява неоснователен. Излага оплакване, че неправилно съдът е отказал да присъди компенсаторни разноски на ищеца. Посочва, че районният съд е допуснал недопустимо изменение на насрещния иск, тъй като били изменени и основанието и петитума на иска. Искането до въззивния съд е първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ и отхвърлен предявения насрещен иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество “Евро Строй Кънстракшън” ЕООД, ЕИК 204541603, действащо чрез адв. К. З. от АК Ловеч. С отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено. Изложени са подробни доводи, целящи да оборят всеки един от доводите, изложени във въззивната жалба. Твърди се, че уваженият насрещен иск не е недопустим, тъй като е предявен от ответника по реда на чл. 211 от ГПК, като способ за обективно съединяване на искове. Твърди се, че не съответстват на данните по делото и твърденията на жалбоподателя, че уваженият насрещен иск бил евентуален. Сочи се, че когато ищецът е подал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, не е имало неизплатено изискуемо трудово възнаграждение, поради което не е било налице основание за работника да поиска прекратяване на правоотношението в тази хипотеза. Поддържа, че трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата, поради което се явява търсимо, а не носимо задължение – т.е. за служителя възниква задължение да се яви в предприятието. При тези доводи моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца и насрещната искова молба на ответното дружество.

Районен съд – Мездра е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от 2 ищеца И. Р. Н. осъдителен иск срещу “Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК 204541603 иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 11 308,96 евро (22 118,40 лв.) обезщетение за оставане без работа за периода от 30.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че И. Р. Н. е работил по трудов договор 79/06.03.2020 г. при ответното дружество на длъжност технически ръководител, строителство на обект път I-1 [Е79] Мездра - Ботевград лот 2, от км. 161 + 367 до км. 174 800. Трудовият договор е бил сключен като срочен до завършване на определена работа, а именно обект допълнително проектиране и строителство на път I-1 [Е79] Мездра Ботевград лот 2, от км.

161 + 367 до км. 174 - 800, който обект е и мястото, където ищецът обичайно е полагал своя труд. Срокът за изплащане на трудовото възнаграждение уговорен между страните е веднъж месечно до 30-то число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът. Сочи се, че на 31.07.2021 г. ищецът е следвало да получи трудовото си възнаграждение за месец юни, но същото е заплатено от ответното дружество на 03.08.2023 г., поради което ищецът е упражнил правото си да прекрати трудовия си договор с този работодател при хипотезата на чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ със заявление, получено от работодателя на 29.08.2022 г. и със Заповед 145/29.08.2022 г. трудовият му договор е прекратен на посоченото основание. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовият договор на това основание работодателят дължи обезщетение в размер на действителните вреди при срочен трудов договор, какъвто е този на ищеца. В тази връзка ищецът е останал без работа, регистрирал се е и в Агенция по заетостта, като за периода от 30.08.2022 г. до 30.04.2023 г. не е могъл да започне нова работа.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който искът се оспорва като неоснователен. Признава се съществувалото трудово правоотношение с ищеца по посочения от него трудов договор. Сочи се, че на 05.07.2022 г. ищецът е депозирал заявление до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие - чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, което не е било прието и същият е уведомен за това на 07.07.2022 г. Последвало е ползване на болнични, след което на 29.08.2022 г. работодателят е получил уведомление от ищеца, че прекратява трудовото правоотношение по реда на чл. 327 ал. 1, т. 2 от КТ, поради забава в изплащане на трудовото възнаграждение за месец юни 2022 г., което е следвало да се изплати до последния ден на месец юли 2022 г. Сочи се още, че това възнаграждение е изплатено на 03.08.2022 г., което не се оспорва от ищеца, но предвид факта, че писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.

327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е издал Заповед № 145/29.08.2022 г. Твърди се, че не са били налице предпоставките на нормата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като правото е упражнено 26 дни след изплащане на забавеното с 3 дни възнаграждение, изплатено на 03.08.2022 г. и не е било налице състояние на забава към датата на упражняване на това право от страна на ищеца. Именно затова с отговора на исковата молба е депозиран насрещен иск, приет за разглеждане в производството по чл. 220, ал. 1 от КТ, с твърдения за незаконосъобразно прекратяване от страна на работника на трудовото 3 правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, като за работодателя са възникнали вреди в размер на неспазеното предизвестие в размер на 3534,05 евро (6912 лв.) за периода от 29.08.2022 г. до 02.10.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор по насрещния иск от страна на И. Р. Н., в който искът се оспорва като неоснователен. Сочи се, че е достатъчен и един ден забава, за да може работникът валидно да прекрати договора на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и ищецът е бил в отпуск по болест, като след връщането си на работа, е упражнил правото си, когато е установил забавата. Именно затова се твърди, че правоотношението е валидно прекратено на посоченото основание и вреди са произтекли за ищеца, а не за ответното дружество.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба, насрещната искова молба и отговорите по тях, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща въпросите, свързани с основателността на иска по чл. 221, ал. 1 от КТ, респ. основателността на насрещния иск по чл. 220, ал. 1 от КТ. С оглед на обстоятелството, че въззивният съд се произнася само по релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение (арг. от чл. 269 от ГПК), при липса на конкретни оплаквания относно съществувалото валидно трудово правоотношение между страните по трудов договор № 79 от 06.03.2020 г. и допълнително споразумение от 01.04.2021 г. към него със съответните уговорки и съдържание, както и по отношение на полученото от работодателя на 29.08.2022 г. уведомление за едностранно прекратяване без предизвестие на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради забава на трудовото възнаграждение за м. юни 2022 г., което е изплатено на 03.08.2022 г., респ. издаването на Заповед № 145/29.08.2022 г. за прекратяване на правоотношението по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ползването на болнични в периода 18.07.202 г. до 22.07.2022 г. и от 28.07.2022 г. до 26.08.2022 г. и наличието на заявление на И. Р. Н. от 05.07.2022 г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, неприето от работодателя, въззивният съд приема за доказани всички тези факти, по които страните нямат спор и в тази част препраща на основание чл.

272 ГПК към мотивите на Районен съд – Мездра, които стават част от правните съждения, изложени в настоящия съдебен акт, без необходимост да бъдат преповтаряни. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства поотделно и в тяхната пълнота, вкл. заключението на приетата по делото експертиза, при което във връзка с въведеното във въззивната жалба оспорване, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по отношение на аргументите, обосноваващи изводите на съда за неоснователност на иска по чл. 221, ал. 1 от КТ и за основателност на насрещната претенция по чл. 220, ал. 1 от КТ. Най-напред следва да се отбележи, че са неоснователни възраженията на въззивника, че насрещният иск е недопустим и е допуснато недопустимо изменение на същия в хода на производството. Искът е бил предявен своевременно, не е бил заявен в условията на евентуалност в нито един момент от страна на ищеца по него, 4 надлежно е приет за разглеждане от страна на съда и законосъобразно е изменен неговият размер, при наличието на предпоставките на чл. 214, ал. 1 от ГПК.