Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1558 от 11.05.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13731/2021
Вид
Решение № 1558
Подписан
11.05.2022
Състав
Людмила Людмилова Митрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1558 гр. Пловдив, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330113731 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Д. Д. срещу „АПС Бета България“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1657.22 лева –главница по договор за кредит, сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, 178.21 лева – договорна лихва, 19.67 лева – обезщетение за забава, 37.10 лева – държавна такса и 251.31 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.12.2012 г., издаден от РС-Пловдив, въз основа на който е образувано *** и *** по описа на ***, поради погасяването им по давност..

В исковата молба се твърди, че РС-Пловдив е издал в полза на Ти Би Ай Кредит ЕАД изпълнителен лист срещу ищеца за посочените суми. Признава, че срещу заповедта за изпълнение не е подавано възражение и същата е в сила от 12.12.2012 г.Въз основа на изпълнителния лист е образувано *** по описа на ***, впоследствие и ***. Счита, че вземанията са погасени по давност след издаване на изпълнителния лист.

С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита иска за недопустим, доколкото е неясен. По същество счита, че искът е неоснователен, доколкото не е изтекла погасителната давност за вземанията. Ответникът като взискател не е бездействал и е извършвал необходимите действия, с които е прекъсвана давността. Моли за отхвърляне на иска.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По възражението за недопустимост на иска:

Съдът намира, че е сезиран с допустим иск. Възраженията в отговора касаят редовността на исковата молба, като съдът счита, че исковата молба е редовна. Достатъчно ясно са индивидуализирани вземанията с посочване на изпълнителния лист, в който се намират, страните по него и *** дела, образувани въз основа на този изпълнителен лист.

По същество:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.439 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок. Ответникът следва да докаже също, че е надлежен кредитор по задължението, наличието на облигационно отношение между ищеца и цедента и прехвърлянето на вземането с договор за цесия, който е съобщен на длъжника.

С Определение от 31.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца в полза на Ти Би Ай Кредит ЕАД е издаден изпълнителен лист от 12.12.2012 г. за сумата в размер на 1657.22 лева –главница по договор за кредит, сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, 178.21 лева – договорна лихва, 19.67 лева – обезщетение за забава, 37.10 лева – държавна такса и 251.31 лева – юрисконсултско възнаграждение, въз основа на който е образувано ***. Не се оспорва, че вземанията са прехвърлени на ответника с договор за цесия, за което ищецът е уведомен.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане.

С Протоколно определение от 25.02.2022 г., връчено на ответника, съдът е указал на последния, че не сочи доказателства, че са настъпили обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност за вземането, като не е поискано представяне на препис от ***.

До приключване на съдебното дирене ответникът не е представил доказателства, че давността на вземанията, предмет на делото и част от изпълнителен лист от 12.12.2012 г., издаден от РС-Пловдив, въз основа на който е образувано *** и ***, е спирана или прекъсвана. Има данни, че изпълнителният лист е издаден на 12.12.2012 г., като въз основа на него е образувано *** през 2013 г. От 2013 г. до 2019 г., когато е образувано ново *** не се установява да са извършвани изпълнителни действия, които да са от естеството да прекъснат или спрат давността. Предвид което считано от 2013 г. до 2018 г. съдът приема, че давността е изтекла и вземанията по изпълнителния лист са погасени.

С оглед изложеното искът като основателен ще се уважи.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждането на такива.

Ищецът доказа следните разноски – 85.75 лева, платена държавна такса и 600 лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства, разписка, обективирана в представените по делото договори за правна защита и съдействие /л.7/.

Общо разноски за ищеца са в размер на 685.75 лева.

2

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ НА „АПС Бета България“ ООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от Х. М. и Д. М. , сумата в размер н а 1657.22 лева –главница по договор за кредит, сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, 178.21 лева – договорна лихва, 19.67 лева – обезщетение за забава, 37.10 лева – държавна такса и 251.31 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.12.2012 г., издаден от РС-Пловдив, въз основа на който е образувано ***, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от Х. М. и Д. М. ДА ЗАПЛАТИ НА В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 685.75 лева – разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________

3