Решение № 4244 от 21.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4244 гр. София, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100501900 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20831 от 18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 20231110167648 по описа за 2023 година на СРС, 161. състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против С.И. А., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН **********, и Д. А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца, както следва: С. А. - 1/2 част, а В. В. и Д. А. - по 1/4 част, от следните суми: сумата от 175,69 лв., главница, представляваща цена за топлинна енергия в периода м.05.2020 г.- м.04.2021 г. в имот с гр. София, ж.к. ****, аб. № 214314, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.07.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 32,95 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г.-19.06.2023 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 05.08.2023 г. по гр.д. № 38427/2023 г., СРС, 161-ви с-в.

С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против С.И. А., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН **********, и Д. А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца, както следва: С.

1

А. - 1/2 част, а В. В. и Д. А. - по 1/4 част, от следните суми: сумата от 13,05 лв., главница, представляваща цена за услуга дялово разпределение в периода м.08.2020 г.- м.04.2021 г., и сумата от 3,57 лв., мораторна лихва върху главници за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г.-19.06.2023 г., както и исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца, както следва: С. А. - 1/2 част, а В. В. и Д. А. по 1/4 част, от главница за топлинна енергия над 175,69 лв. до пълния предявен размер от 314,09 лв. и за периода м.05.2019 г.-м.04.2020 г., и мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия над 32,95 лв. до пълния предявен размер от 73,04 лв.

С решението е разпределена отговорността за разноски, като С.И. А., ЕГН **********, В. К. В., ЕГН **********, и Д. А., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК както следва: С. А. - 1/2 част, а В. В. и Д. А. - по 1/4 част, от сумата от 374,65 лв., разноски, сторени в производството, и сумата от 38,76 лв., разноски, сторени в производството по гр.д. № 38427/2023 г., СРС, 161-ви с-в. „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, е осъден да заплати на В. К. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 289,95 лв., разноски, сторени в производството, а на адв. К. К. К., от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. ****, Силвър център, ет. 1, офис № 25, тел.

****, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за безплатното представителство на Д. А. в размер на 148,84 лв.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените установителни искове срещу В. В. и Д. А. е постъпила въззивна жалба от посочените ответници, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателите сочат, че са съсобственици на топлоснабдения имот, но не и реални ползватели на топлинна енергия през процесния период. Видно от приложената по делото молба - декларация от 30.05.2001г., съсобственикът и ответник С.И. А. е заявил в „Топлофикация София" ЕАД откриване на партида на свое име на адрес гр.София, ж.к.“****. Констатираното не се оспорва от ответника С. А. и същият дори сочи номер на гражданско дело, което води срещу другите двама ответници на основание чл. 79 от ЗС за собствеността на процесния апартамент. Ето защо, оспорват наличието на договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия с ответника и считат, че не дължат спорното вземане. Наред с това, ответникът Д. А. е бил малолетен както към датата на придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот, така и към процесния период, поради което и същият не е притежавал необходимата дееспособност за възникването на валидно облигационно правоотношение.

2

Незаконосъобразно първостепенният съд е игнорирал значимостта на горепосочените факти и обстоятелства, което е довело до постановяването на порочен съдебен акт. Молят същия да бъде отменен в обжалваната част и предявените срещу тях искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и правилно, поради което въззивната инстанция препраща на основание чл. 272 ГПК към изложените в него мотиви.

Независимо от това, по изложените в жалбата оплаквания следва да бъде добавено следното:

За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран във въпроса имат ли качеството „потребители“ на топлинна енергия въззивниците.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно 3 отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

В конкретния случай, не е налице спор между насрещните страни по делото пред въззивната инстанция, че ответникът С. А. е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния топлоснабден имот с адрес гр. София ж.к. ****, а въззивниците В. В. и Д. А. са собственици на по ¼ ид.ч. от имота. Налице е спор за собственост между самите ответници, като по делото са ангажирани доказателства за предявен установителен иск за собственост на С. А., който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на 1/2 ид.ч. от апартамента, както и за предявен ревандикационен иск от В. В. и Д. А. срещу С. А. за предаване владението на собствената им ½ ид.ч. от същия имот.

Така формираният спор за собственост между ответниците е ирелевантен за настоящото дело.

4

Установява се от ангажираните писмени доказателства, че с молба – декларация от 30.05.2001г., подадена до директор на „Топлофикация София“ ЕАД С.И. А. е поискал да бъде открита на негово име партида за процесния имот.

От приетите съобщения към фактури се установява, че през процесния период партидата за имота е водена на името на С.И. А..

Не е спорно между насрещните по делото страни, че ответниците В. В. и Д. А. са придобили право на собственост върху имота през 2017г., когато е починал техния наследодател Н. А. – брат на ответника С. А..

При на така събраната доказателствена съвкупност следва, че на осн. чл.

153, ал. 1 от ЗЕ въззивниците имат качеството потребители на топлинна енергия. Това е така, защото подадената от С. А. още през 2001г. молба декларация за откриване на партида на негово име, /към който момент между страните няма спор, че титуляри на правото на собственост са били той и Н.

А./, както и откриването на партида на негово име при ищеца, не може да дерогира общото правило на чл.153, ал.1 от ЗЕ, при липсата на каквито и да било данни по делото, че наследодателят на въззивниците Н. А. приживе е изразил съгласието си титуляр по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие да е само другият съсобственик. Липсата на постигнато споразумение с доставчика на топлинна енергия в този смисъл налага извода, че страните по облигационното правоотношение се определят по общото правило на чл.153 от ЗЕ и това са титулярите на правото на собственост, без значение на чие име е разкрита партидата. Обстоятелството дали всички съсобственици фактически ползват имота е изцяло ирелевантно.

Фактическото ползване на имота няма правно значение за придобиването или изгубването на качеството потребител на топлинна енергия. Това качество е нормативно обвързано с притежаването на правото на собственост или на ограниченото вещно право на ползване върху имота.

Следователно, с настъпване на наследственото правоприемство през 2017г., потребители на топлинна енергия са станали наследиците – въззивници, като обемът на задължението им съответства на обема на правата им в съсобствеността.

Наведеният във въззивната жалба довод относно факта, че към процесния период въззивника Д. А. е бил малолетен, е несъстоятелен и не може да бъде споделен. Това е така, защото същият е станал страна по неформалното облигационно правоотношение с ищеца по силата на изричната разпоредба на закона – поради факта, че е придобил по наследство ид.ч. от правото на собственост на топлоснабден имот. Обстоятелството, че поради неговата недееспособност, правните действия от негово име се извършват от законния му представител, не е правна пречка малолетният да бъде страна по 5 облигационно правоотношение. Що се касае до релевираната невъзможност същият да приеме Общите условия на ищеца, следва да се има предвид, че приложими към процесните отношения са Общите условия на ищеца от 2016г., като видно от представения по делото препис, същите са публикувани във в. Монитор на 11.07.2016г., а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. Ето защо, съдът приема, че ОУ са обвързали страните по делото.