Решение № 5235 от 03.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5235 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20221110135828 по описа за 2022 година

Предявен е иск от Г. В. Н., ЕГН: ********** срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: АДРЕС, по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимост на сумата от 1 643,59 лв., представляваща половината от цена на топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м. 04.2018 г. в общ размер на 3287,19 лв., начислена по абонатен № ***** за имот, находящ се в АДРЕС.

Твърди, че на нейно име и на името на М. В. Н. при ответника била открита партида с абонатен № ***** за апартамент № 10, находящ се в гАДРЕС, по която за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. била начислена сума в общ размер на 3 287,19 лв., която се претендирала от ответното дружество. Твърди, че не дължи процесната сума, представляваща половината от общо начислената сума, тъй като не е потребител на топлинна енергия в посочения имот, както и поради обстоятелството, че дружеството не е доставило топлинна енергия на претендираната стойност. Прави възражение, че вземането е погасено по давност. С оглед на тези съображения ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника посочената сума.

В срока за отговор ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявяването на иска за установяване или отричане на едно правно отношение или право е предоставено от закона на всеки, който има интерес от това. То не е обвързано със срок, нито ищците са ограничени с основанията, на които могат да се позовават.

Ответникът оспорва допустимостта на иска, като твърди, че не било достатъчно ищецът да се позовава на съответни фактури във връзка с претендираната недължимост на процесните задължения, както и че ищецът разполагал с възражение за погасителна давност, ако кредиторът реши да събере вземането си по съдебен ред.

1

От това процесуално поведение на ответника, свързано с липса на изрично изявление, че процесните задължения не съществуват, както и с оглед изявлението му, че разполага с възможността да събере вземанията си по съдебен ред, се извежда, че същият оспорва претенцията, което с оглед ищцовите твърдения обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иска (Решение № 47 от 21.07.2021 г. по гр.д. № 2925/2020 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 5 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 47/2010 г., III г. о.; Решение № 138 от 5.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., II т. о.).

По делото е отделено за безспорно, че процесните задължения са погасени по давност, но въпреки указаната на ответника с окончателния доклад по делото доказателствена тежест, същият не е представил доказателства, че през процесния период между него и ищеца е било налице валидно облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот, по силата на който е доставил реално топлинна енергия на стойност 3 287,19 лв. в периода от м.05.2016 г. до м. 04.2018 г.; както и че ищецът е собственик на ½ ид.ч./вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основание с открита на негово име партида, както и че е предприел действия, които са в състояние да прекъснат или да спрат започналата да тече погасителна давност

Предвид изложеното, следва уважаване на иска при липса на титул за собственост на процесния имот, от който да е видно, че именно ищецът е титуляр на вещно право по смисъла на чл. 153 ГПК, което води до категоричен извод за недоказаност на облигационна връзка между страните по делото и до непристъпване към изследване на останалите основания, на които е предявен искът.

По разноските

Ответникът поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което иска произнасяне по разноските на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът не признава изрично иска, като по никакъв начин не е оспорил, че не е издал процесните фактури, на които се позовава ищецът в исковата молба, нито заявява, че ищецът не дължи сумите, поради което не са налице и двете кумулативно дадени предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски от 65,80 лв. за държавна такса, а ищцовият представител има право на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на сумата от 345,05 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:

АДРЕС, че Г. В. Н., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС, не дължи сумата от 1 643,59 лв., представляваща половината от цена на топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м. 04.2018 г. в общ размер на 3287,19 лв., начислена по абонатен № ***** за имот, находящ се в АДРЕС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК:

2

*******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на Г. В. Н., ЕГН:

**********, адрес: АДРЕС, сумата от 65,80 лв. - разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК:

*******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС (офис-партер), сумата от 345,05 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3