Решение № 11024 от 06.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11024 гр. София, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110135141 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против К. А. М. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 920,94 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 145Б, вх. А, помещение /магазин №2/, аб.№ 341713, за период от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на топлофикационното дружество, ведно със законна лихва за период от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 213,98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 31.12.2022 г. до 10.12.2024г., сумата в размер на 9,41 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на топлофикационното дружество, ведно със законна лихва за период от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 2,74 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 10.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2893/25.01.2025 г. по ч. гр. д. № 76092/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че за процесния имот е доставена топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въпреки отправената нарочна покана от дружеството. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че независимо от липсата на писмено съглашение за имота е доставена топлинна енергия, с цената на която собственикът на вещта неоснователно се обогатил. Предвид изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат цената на доставеното количество топлинна енергия, както и дължимата сума за предоставена услуга за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция по основание.

Ответникът поддържа, че не е сключвал договор с „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за процесния обект, не е ползвал имота в процесния период и 1 не е потребявал топлинна енергия. В депозирания отговор са изложени твърдения, че в периода от м. 11.2022 г. до м. 4.2023 г. имотът е бил отдаден под наем на трето за спора лице, поради което К. М. не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ползвайки топлинна енергия. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски. С отговора е направено искане съдът да не допуска изслушване на съдебнотехническа и съдебно-счетоводни експертизи, тъй като ответникът не оспорва исковата претенция по размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено следното:

Съгласно разясненията на въззивната инстанция дадени с Решение от 24.03.2022г. по в. гр. д. № 5681/2021 г. по описа на Софийски градски съд, III – Б въззивен състав, водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т.е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупкопродажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ въвежда императивно изискване за писмена форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди /стопански нужди/. При липса на сключен между страните договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, липсва възможност топлопреносното предприятие да претендира стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, предвид което в този случай разполага с правата, предвидени в нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго е длъжен да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Хипотезата на ползване на топлинна енергия от небитов клиент при липса сключен договор в изискуемата от закона писмена форма за валидността му и незаплащането на нейната стойност обуславят имуществено разместване, по силата на което клиентът се обогатява за сметка на топлофикационното дружество, спестявайки си разходи за отопление, което е следвало да направи за заплащането на потребената топлинна енергия, а дружеството обеднява като не получава цената на доставена услуга.

Предвид изложеното на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че последният е консумирал енергия и използвал услугата за дялово разпределение, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните. В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на възникналите в нейна тежест задължения, както и че между страните е налице 2 договорно правоотношение по повод предоставянето на топлинна енергия, което би изключило възможността ищецът да претендира процесните суми на извъндоговорно основание, респ., че за процесния период между ищеца и трето за спора лице-ползвател е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

При съобразяване на становището на ответната страна на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за исковия период процесният имот е бил топлоснабден, като за него е доставена топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, както и е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност, както и че върху цената на доставената топлинна енергия и такса дялово разпределение е начислено обезщетение за забава в размер на законната лихва на посочената в исковата молба стойност.

По делото не е спорно, че между страните не е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия стопански нужди в писмена форма за действителност. Предвид обстоятелството, че ищецът поддържа твърдения за извършена доставка на топлинна енергия за имот, представляващ помещение ( магазин № 2), който не се ползва за жилищни нужди, то следва да бъде установено, че ответникът притежава качество на „небитов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът притежава право на собственост върху процесния топлоснабден имот като писмено доказателство по делото е приет Договор за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване № 031-04/13.10.2005 г., по силата на който ответникът К. А. М. е придобил право на собственост върху помещение ( магазин № 2), находящ се в ***. По делото не са ангажирани доказателства при ищцовото дружество със съгласието на собственика на имота да е открита партида за процесния имот на името на трето за спора лице. Предвид изложеното ответникът в качеството си на собственик на топлоснабдения имот дължи стойността на доставената топлинна енергия, с която се е обогатил и която доколкото изрично не е оспорена, възлиза на посочената в исковата молба сума от 920,94 лева.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото липсва писмен договор, по отношение на ответника не са приложими Общите условия на ищцовото дружество, съгласно които вземането за топлинна енергия става изискуемо след изготвяне на изравнителна сметка за отоплителния сезон. Според нормата на 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Задължението за заплащане на получена без основание сума няма определен падеж на изпълнение, поради което, за да бъде поставен ответникът в забава, следва да бъде поканен от ищеца да му заплати претендираната сума. По делото не е представена нарочна покана отправена от ищеца до ответника за заплащане на процесните суми. По делото е представено единствено искане от ищеца до ответника за представяне на доказателство за валидни наемни правоотношения във връзка с процесния имот, което от една страна не представлява покана за плащане на конкретни вземания, а от друга липсват доказателства да е достигнало до адресата. Предвид изложеното съдът намира, че при липса на доказателства, от които по категоричен начин да се установява, че ответникът е поставен в забава, исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия се явява неоснователен.

С оглед обстоятелството, че между страните няма сключен писмен договор, Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение не обвързват ответника. От друга страна – няма доказателства по делото ищецът да е заплатил тези суми 3 на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му. Предвид изложеното искът за сумата в размер на 9,41 лева, представляваща стойност на услуга за извършване на услугата дялово разпределение за процесния период, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като с оглед неоснователността на претенцията за главница следва да бъде отхвърлен и предявения акцесорен иск за обезщетение за забава в размер на 2,74 лева.