Решение № 422 от 28.11.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Смолян, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100701 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца Н. А. Г. срещу ответника "**" ООД, да бъде признато, че ищцата не дължи сума в размер на 535,14 лева, представляваща неустойка по чл. 11 във връзка с чл.5 от Договор за потребителски кредит № 849720 от дата 24.04.2023г., сключен със „**" ООД, ЕИК: **, поради това, че същата е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че Н. А. Г. е страна по Договор за паричен заем № 849720, сключен с „**" ООД на 24 април 2023г. Г. получава сумата от 800,00 лева, която сума следва да бъде върната на 6 месечни вноски.

По Договор за паричен заем № 849720 Г. следва да заплати и неустойка в размер на 535,14 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка е в размер на 1470,00 лева. Така търсената неустойка по договора в размер на 535,14 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл.

143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 зл.4 от ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК, като съображенията за това са следните:

На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то, вр. от ЗЗД е 1 налице именно, когато се нарушава правен принцип. В този смисъл е практика на ВКС / решение № 4/2009г. по т.д. № 395/2008г., Решение № 1270/2009г, по гр.д. № 5093/2007г, определение № 877 по т.д. № 662/2012г, и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации. В допълнение, търсената неустойка по Договор за паричен заем № 849720 е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143,т,19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 535,14 лева е в размер на над 65.00 % на получената сума по отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Именно и въз основа на това, така търсената неустойка по процесния Договор за паричен заем е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.

143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, търсената неустойка по Договор за паричен заем № 849720, според който се дължи неустойка в размер на 535,14 лева се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение, на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

2

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С търсената неустойка по процесния Договор за паричен заем в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение. В този смисъл е и т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък, към възнаградителната лихва и в този смисъл би, представлявала сигурна печалба за, заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение N9511 от 17.04.2018 п на ОС - Пловдив по в. гр. д. №324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции е нищожна, поради противоречие с добрите нрави; Решение №107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д. №818/2009г., II т.о, Решение №511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д. №324/2018г.

Наред с това, ищцовата страна счита, че търсената неустойка по Договор за паричен заем № 849720 е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП ,вр. с чл.24 от ЗПК.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Търсената неустойка по Договор за паричен заем №849720 не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит по безспорен начин се установява, че търсената неустойка от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието към: момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С търсената неустойка по Договор за паричен заем №849720 се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява 3 общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК като с търсената неустойка по Договор за паричен заем № 849720 се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок, от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, в левове и във валута определена ПМС №426/2014г.

Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С [1]453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. В тази насока с последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната: Решение №353 от 31.01.2018 г. на PC[1]Пловдив по гр. д. №8333/2017 п, Решение №1445 от 07.06.2019 г, на PCБургас по гр. д. №6370/2018 г. Решение №373 от 14.112018 г, на PC- Габрово по гр. д.

№1114/2018 г., Решение №1081 от 24.07.2019 г. на PC- Пазарджик по гр. д, №3618/2018 г., Решение №1411; от 15.04.2019 г. на PC- Пловдив по гр. д. №18339/2018 г., Решение №425 от 04.05;2018 г. на PC- Шумен по гр. д. № 51/2018г.; Решение №95 от 12.03.2020 г. на ОС-Пазарджик по в.гр. д. №88/2020 г.

Търсената неустойка по Договор за паричен заем № 849720, по която ищцата трябва да заплати неустойка в размер на 535,14 лева, е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК. Съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Търсената неустойка по Договор за паричен заем № 849720 не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за паричен заем № 849720 и ОУ към него по безспорен начин се установява, че неустойката е част от едни стандартни и бланкетни отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора особено и когато се намираме в хипотезата на договор за заем с общи условия. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

4

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на чл. За ЗКИ, са въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции и др. След създаването на предпоставки от кредитодателя за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, включват в договорите за потребителски кредит санкции — заплащането на неустойки или пък предвиждат заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, небанковите финансови институции са си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно са преодолели законовото изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Кредиторът изисква от потребителя да представи лично обезпечение, като едно от следните обезпечения: