Решение № 164 от 23.05.2018, Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш Е Н И Е

№

164 гр.

Н., 23.05.2018 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Н., в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Николова при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 84 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от „Теленор България“ ЕАД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 1353/17г. на НПРС срещу ответника за сумата от 193,41лв. главница – неплатени далекосъобщителни услуги; 407,65лв., представляващи неустойка и сумата от 151,81лв. лизингови вноски.

Исковете са спрямо ответника С.Х.К., който е подал в законния срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът сочи, че на 05.12.2014 г. между него и ответника е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, като ответникът има клиентски номер № ********* и е титуляр по предпочетения мобилен № 0893/363780. С избрана абонаментна програма Rezerv

13.99лв. и по мобилен № 0893/808 395 с избрана абонаментна програма Rezerv 13.99лв.

Във връзка с ползването на посочения номер и на преференциална бонус схема е сключен договор за лизинг, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство на изплащане, посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 7,99лв. всяка.

Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги.

За потребените от абоната – ответник услуги са издадени фактури с №№ **********/15.07.2015 на стойност 156,67лв., от които 149,00лв. за потребени услуги и 7,99лв. за лизинговата вноска. Фактурата е платима в срок до 30.07.2015 г.;

№ **********/15.08.2015 е на обща стойност 192,64 лв., от които 27,98лв. за потребени услуги и 7,99лв. за лизинговата вноска и 156,67лв. незаплатен баланс по предишната фактура. Крайният срок за плащане е 30.08.2015 г.

Издадено е и кредитно известие № **********/15.09.2015 г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 7,22лв., начислена е дължимата лизингова вноска в размер на 7,99лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 192,64лв., в резултат на което общото задължение възлиза на 193,41лв., платимо в срок до 30.09.2015 г.

Поради неизпълнението от страна на ответника на задължението за заплащане на потребените услуги на стойност 193,41лв. , на основание чл. 75 вр. чл. 19б, в) от ОУ на мобилният оператор, ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен № ********* крайна фактура за сумата от 752,87лв., включваща начислена сума, сбор от незаплатения остатък от 193,41лв. за задължения за предходни фактурирани периоди, начислена неустойка в размер на 407,65лв. и дължими лизингови вноски в размер на 151,81лв.

Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземанията по: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 193,41лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 12.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ / по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за сумата от 407,65лв., представляваща неустойка и 3/ по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 151,81лв. представляващи дължими лизингови вноски по договор с абонатен № *********.

Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.

Ответникът се представлява от особен представител, който в писмения си отговор оспорва по размер предявения иск за неустойката, като сочи, че същата е прекомерна и същата е начислена поради неправомерно поведение на ищеца, съгласно ОУ. Счита, че искът за неустойката е недоказан и неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д № 1353/2017 г. по РС Н. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника (ответник по делото) за сумата от 752,87лв., посочена като главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, както и за мораторна лихва в размер на 148,44лв., начислена за периода от 31.10.2015 г. до 09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, въз основа на което е издадена Заповед № 752/27.10.2017 г., с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати на „Теленор

България“ ЕАД, заявените суми от 752,87лв., главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, както и за мораторна лихва в размер на 148,44лв., начислена за периода от 31.10.2015 г. до 09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата.

Поради това, че издадената заповед е връчена чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника, на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск за вземането му. Предявеният по настоящето дело иск е предявен в законния срок.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 05.12.2014 г. между „Теленор България“ ЕАД, в качеството му на оператор, ответника е бил сключен договор за мобилни услуги, л. 36 от делото и е избрана от ответника абонаментна програма Резерв 13.99лв. и предпочетен мобилен № +359*********.

Приложено е и копие от договор между ищеца и ответника, сключен на 23.04.2015 г. за мобилни услуги, л. 48 от делото и е избрана от ответника абонаментна програма Резерв 13.99лв. и предпочетен мобилен № +359*********.

По делото е приложен на., договор за лизинг, сключен на 23.04.2015 г., по силата на който абонатът е взел мобилно устройство Telenor, модел Smart Plus Black с телефонен номер мобилен №

+359*********, на стойност 183,77лв., на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 7,99лв. без включен ДДС.

Ищецът сочи, че по силата на сключените договори ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги.

За потребените от абоната – ответник услуги са издадени фактури със следните номера: фактура №

**********/15.07.2015г., л. 12, на обща стойност 156,67лв., от които 100,85лв. за потребени услуги, 23,32лв. месечни еднократни такси (абонаменти, лизингови вноски) и начислено ДДС 24,83лв., общо 149,00лв. С тази фактура са начислени още вноска по лизинг 7,99лв., задължения от предишен период с ДДС в размер на 28,68лв., приспаднати са внесени плащания в размер на 29,00лв. и е формирана обща стойност на фактурата 156,67лв. Посоченият срок за плащането е до 30.07.2015 г.

Приложена е и фактура № **********/15.08.2015 е на обща стойност 192,64 лв., от които от които 23,32лв. за потребени услуги, и начислено ДДС 4,66лв., общо 27,98лв. С тази фактура са начислени още вноска по лизинг 7,99лв., задължения от предишен период с ДДС в размер на 156,67лв. и е формирана обща стойност на фактурата 192,64лв.. Крайният срок за плащане е 30.08.2015 г.

Издадено е и кредитно известие № **********/15.09.2015 г., с което е сторнирана сумата в размер на 7,22лв., начислена е дължимата лизингова вноска в размер на 7,99лв. и е остатъка от задълженията за предходния отчетен период в размер на 192,64лв., в резултат на което общото задължение възлиза на 193,41лв., платимо в срок до 30.09.2015 г.

Приложена е и фактура № **********/15.10.2015 е на обща стойност 752,87 лв., от които от които 407,65лв. начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори, 151,81лв. вноска по лизинг, и 193,41лв. задължения от предходен период. Крайният срок за плащане е 30.10.2015 г.

Съгласно посоченото в исковата молба, поради неплащане в срок на задълженията по фактурите, на обща стойност 193,41лв. ищецът на основание чл.

75, вр. чл. 19б, в) ат ОУ е прекратил едностранно договорните с ответника.

С приложеното по делото кредитно известие е извършена корекция на общото задължение на ответника към ищеца, като с него е начислена и сумата по договора за лизинг 7,99лв. и са приспаднати месечните и еднократни такси и данъчната основа за тях в общ размер на 7,22лв. Общото задължение, съгласно кредитното известие от 15.09.2015 г. е за сумата от 193,41лв.

Съдът намира, че от така посочените писмени доказателства се доказва по несъмнен начин, че ответникът дължи на ищеца неплатените, но потребени от него услуги, както и сумите дължими по договора за лизинг на обща стойност 193,41 лв., която сума отговаря по размер на посоченото в кредитното известие, което от своя страна отговаря на изискванията на чл. 115 от ЗДДС и отразява намаленията на данъчната основа на задълженията.

Доколкото с последната приложена фактура № **********/15.10.2015г. е начислена тази сума на главницата, като включваща неизпълнените по предишните фактури задължения, съдът счита, че именно въз основа на тази последна фактура следва да се уважи претенцията за нея в размер на 193,41лв.

Относно претендираната от ищеца неустойка, съдът съобрази, че съгласно исковата молба същата е обоснована с наличието на клауза в т.11, на стр.2 от индивидуалните договори, за мобилен № 0893/363 780 и за № 0893/808 395, съгласно която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е от СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една карта/номер до края на този срок. Ищецът сочи още, че съгласно чл. 26 и чл. 27 от Общите условия на Оператора за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, неполучаването на фактура не освобождава потребителят от задължението за плащане на същата, както и че плащането се извършва в срока, указан на фактурата, но не по – късно от 18 дни от издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

По делото е приложено копие и на Общите условия на Оператора за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, л. 15-28 от делото, съгласно посоченото в чл. 75 вр. чл. 19б, б.“в“ от тях Теленор има правото да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор ако потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на срока по индивидуалния договор.

Относно претендираните от ищеца суми за неустойка се установява, че същата е обоснована с посочените в последният абзац на т.11 от индивидуалните договори клауза, която е предварително подготвена от оператора, ищец по делото.

Съобразявайки данните по делото, съдът счита, че неустоечната клауза на чл. 11 от Договорите за мобилни услуги следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.

143, т.5 от ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това..“. По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, ответникът е потребител, т.к е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

В случая като потребител на далекосъобщителна услуга той се ползва от защитата, предвидена в ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.

Разпечатката съдържа 46 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4e66de30-fae2-4b59-8853-1d36802379fc