Решение № 6227 от 14.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6227 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100501369 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца И. Е. Д. срещу решение от 08.11.2023 г. по гр.д. №52388/2021 г. на Софийски районен съд, 64 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ осъдителен иск с правно основание чл.511 ал.3 вр. чл.511 ал.1 т.2 за разликата над сумата от 6000,00 лв. до пълния претендиран размер от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /контузия на гръдния кош, охлузвания в областта на долната половина на корема и гърдите, силен шок, психологическа травма, психическо безпокойство, нарушения на съня и концентрация на вниманието, емоционална нестабилност, страх от пътуване с кола/ в резултат на ПТП от 20.07.2020 г., настъпило около 17.00 ч. в землището на Община Братя Даскалови, Област Стара Загора, по автомагистрала „Тракия“, в района на 160 км. по вина на водач на МПС „Мерцедес Актрос“ с рег. №61K15148, шаси №NMB37540812155834, и с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. №61K14451, което МПС обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението на СРС в частта, в която предявеният иск е уважен до посочения по-горе размер, не е обжалвано от ответника, поради което е влязло в сила в тази му част.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено със сила на пресъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедлИ.ст, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

От представените по делото лист за преглед на пациент в ДКБ/СО от 12.07.2020 г. и амбулаторен лист №976/24.08.2020 г. се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил охлузване в областта на гърдите и корема, както и посттравматично стресово разстройство.

От показанията на свид. Е. Д. се установява, че след процесното ПТП ищецът е има наранявания и болки в гръдния кош, и в областта на рамото, като са били необходими около 3-4 седмици, за да се възстанови, през който период е приемал болкоуспокояващи.

Свидетелят сочи още, че ищецът след ПТП е станал доста затворен, мълчалив, не е спал достатъчно, видимо се е променил като поведение, поради което е посетил психиатър, който му е изписал лекарство, като към настоящия момент все още е доста пораздразнителен и избухлив.

От приетото във заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия с охлузвания на гръден кош и долна част на корема, като му е проведено консервативно лечение с болкоуспокояващи в продължение на 3 седмици, колкото е и целият период на възстановяване. Вещото лице сочи още, че ищецът е претърпял болки и страдания за около 20 дни, като през първите 7 дни болките са били по-интензивни, както и че към настоящия момент няма остатъчен дефицит от получените увреждания и ищецът е напълно възстановен.

От приетото по делото заключение на СПЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че в резултат на процесното събитие ищецът е развил остра стресова реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство, симптоматиката на което персистира и понастоящем с почти непроменена интензивност, за което е приемал медикаменти около 1 г. след първия преглед от психиатър и неизвестно колко време след втория. В о.с.з. вещото лице сочи още, че ме назначено ново лечение от 3 медикамента, тъй като до момента лечението не е било подходящо.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП 2 ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедлИ.ст, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна т р а в м а . Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедлИ. обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травматичните увреждания на ищеца са били без риск за жИ.та на пострадалия, че интензивността на болката не е била значителна, че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е кратка продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия, респ. не се е нуждаел от чужди грижи. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 17 год., т.е. касае се за дете, а прогнозата е напълно благоприятна – ищецът е напълно възстановен. Съдът отчита обаче, че процесното ПТП се е отразило изключително негативно на психическото здраве на ищеца – развил е посттравматично стресово разстройство, последиците от което не се преодолени в един продължителен период от време, т.е. ищецът не е напълно възстановен. Следва да се има предвид и посоченото относно възрастта на ищеца към датата на процесното ПТП, с оглед неукрепналата му психика, доколкото се касае за дете, както и негативното отражение на това психически състояние в ежедневието на ищеца. С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че справедлИ. обезщетение за претърпените увреждания е в размер на 6000,00 лв.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 420,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между въззиваемата страна и Адв. дружество „Х., Я. и Ц.“, според който въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 840,00 лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в пар.2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, правилото на чл.78 ал.5 ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът не може да пада под минимума в нея, не се прилага. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение в случая е в рамките на този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 и ал.2 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но договореният размер не съответства напълно на естеството на правния спор, вида и обема на предоставената правна защита, поради което и следва да бъде намален до размера на сумата от 420 лв. с ДДС..

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА реш е н и е №18349 от 08.11.2023 г., постановено по гр.д.

№52388/2021 г. по описа на СРС, ГО, 64 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА И. Е. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.”, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 420,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4