Решение № 147 от 15.05.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Дупница, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20261510200056 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 001596/21.11.2025 г., изд. от Красимир Чакъров – Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), София, с което на В. Б. К., с адрес: област ***, община ***, град ***, улица „***“ № **, вход *, ет. *, ап. *, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл.

179, ал. 3, във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата, както и в депозирани писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Ж. Ж., са изложени твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон, издадено в противоречие с принципа за пропорционалност съгласно Решение по дело С-61/23 на СЕС, поради което моли оспореното НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Явява се упълномощеният процесуален представител, който поддържа жалбата. Представя списък на разноските, както и договор за правни услуги и процесуално представителство, като моли същите да бъдат възстановени от насрещната страна.

Въззиваемата страна, редовно призована в съдебно заседание, не изпраща представител. Депозирана е молба от Д. И. Р. – ст. юрисконсулт, в качеството на процесуален представител на АНО, с приложено по делото пълномощно, с която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована, а наказателното постановление да бъде потвърдено като 1 правилно и законосъобразно. Към молбата е приложено и писмено становище.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

След цялостна и съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

На 16.06.2026 г., в 10:00 часа, на път I-1, км. 13+300 от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег.

**********, вид: лек автомобил, марка и модел: АЛФА РОМЕО 147, с обща технически допустима максимална маса 1740 кг., управлявано от жалбоподателя К.. В хода на така извършената проверка е установено, че на 11.04.2025 г., в 19:07 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен **********, попада в категорията пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 11.04.2025 г., в 19:07 часа, по път А-3, км. 72+831, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал.1, т. 1 от ЗП.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10092) – част от системата.

Актосъставителят П. Т. П., както и свидетелката Т. К. Т., редовно призовани, се явяват. Спомнят си конкретния случай, поддържат АУАН. С допълнителна молба от страна на АНО е приложен въпрос лист за задаване на въпроси към актосъставителя и свидетеля, на които и двамата отговорят ясно и категорично.

Горната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, следното:

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка, съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, които формално съдържат почти всички необходими реквизити. Въпреки това, според съда при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно 2 посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението и отделно неправилното посочване на нарушената приложима материалноправна разпоредба от Закона за движение по пътищата.

Съдът намира, че така установеното съдържание на НП не отговаря на законовите изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН, сред които е и задължителното описание на фактическите признаци на нарушението. В този изричен смисъл са и задължителните обвързващи съда и страните разрешения на ППВС № 1/1953 година, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект, следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите км тях материалноправни и санкционни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия правораздавателен акт, а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата по делото. В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна, в т. 1 и т. 2 на чл. 10, ал. 1 от ЗП са изброени и двата вида пътни такси:

- т. 1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а ; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;

- т. 2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси“. Същевременно в чл. 179 и чл. 187 а от ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса – това са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС. С оглед на установените от законодателя три категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, това безусловно е изисквало и задължавало АНО още при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят/никъде не е посочено, дали същият е бил собственик/водач или вписан ползвател на ППС/, за да може съдът да извърши преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация. Подобно посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в НП не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил водач на МПС към датата на извършване на нарушението – 11.04.2025 г., в 19:07 ч. или че собственик на същото или евентуално негово 3 регистриран ползвател. По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което от една страна, съществено накърнява правото на защита на наказания субект, а от друга – прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания относно субекта, то няма как да се установи обективно и дали тя отговоря на доказателства по делото. Допуснатият порок в съдържанието на наказателното постановление е неотстраним в хода на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя изначало и предопределя дефинитивно административнонаказателната му отговорност, ангажирана със съставяне на НП.

Налице е и друго самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер на 300 лева.

Въпреки всичко гореизложено, настоящият съдебен състав, съобразявайки Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 година на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, намира, че наложеното наказание е непропорционално, поради което и НП се явява незаконосъобразно. Нарушен е основния принцип на пропорционалност, съгласно който налаганата санкция следва да бъде съобразена с тежестта на извършеното нарушение, като същевременно се гарантира и възпиращия ефект на наказанието. Принципът изисква не само определяне състава на нарушението, определяне на правилата относно тежестта на санкцията, но и отчитане на конкретните факти и обстоятелства при извършване на деянието.

В случая законодателят е определил фиксиран размер на санкцията от 300 лева и е изключил възможността съдът да изменя размера с оглед установени конкретни смекчаващи отговорността обстоятелства. СЕС приема, че налагането на наказание във фиксиран размер за всяко нарушение, без да се предвижда различен размер на санкцията в зависимост от тежестта на 4 нарушението, както и предвижда националната система от наказания, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Предвидената

„компенсаторна такса“ за освобождаване от административнонаказателна отговорност не води до различен извод, тъй като същата отново е във фиксиран размер и не отчита тежестта на нарушението.

Изцяло в този смисъл е и последното изразено становище, с което е променена занапред практиката на касационната съдебна инстанция по този тип дела – виж. Решение № 131 от 28.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 266 / 2024 г. на VII състав на Административен съд – Кюстендил и Решение № 132 от 28.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 408 / 2024 г. на VII състав на Административен съд Кюстендил.

Поради това и обжалваното НП следва да бъде отменен изцяло като неправилно и незаконосъобразно,а с оглед изхода на делото на жалбоподателя да бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 001596/21.11.2025 г., изд. от Красимир Чакъров – Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), София, с което на В. Б. К., с адрес: област ***, община ***, град ***, улица „***“ № **, вход *, ет. *, ап. *, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение по чл.