Решение № 74 от 21.02.2026, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Пещера, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100425 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която „МЕДИАС“ ООД е предявило срещу Община Пещера иск с правно основание чл.109 от ЗС.

Твърденията на ищеца са, че е собственик на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера, непосредствено до която има пешеходна площадка с височина на едно стъпало, като при благоустройствен ремонт на тази публична общинска собственост Общината сменила плочките по площадката, а само непосредствено пред входа на сградата преустроила подхода към площадката от стъпало – в полегат наклон - рампа. При съображения, че тази рампа не отговаря на техническите изисквания за обезопасяване на такава и създава сериозен риск от подхлъзване и нараняване, се поддържа, че съществуването й на конкретното място смущава правото на собственост на ищеца. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да премахне новоизградената рампа – скосена част на площадка пред входа на сградата на ищеца. Претендират се разноски.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответника оспорва иска като неоснователен, с доводи – че действията по реализиране на рампата са основателни, тъй като изграждането й е извършено в рамките на законно разрешено строителство, за което са били издадени изискуемите от закона строителни книжа; а също – че процесната рампа не създава пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, тъй като не затруднява достъпа му до притежавания от него обект. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 109 от ЗС. С този негаторен иск следва собственикът да се защитава срещу неоснователни действия, които му пречат да упражнява правото си на собственост, без да е лишен от владението.

1

Между страните не се спори, а и от приложените към исковата молба, договор по чл.

15 от ТЗ, скица и схеми на имоти от АГКК, се установява, че ищцовото дружество е собственик на урегулирания поземлен имот, ведно с: избения, трите редовни и таванския етаж, както и на част от приземния етаж на построената в имота сграда с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Пещера.

Също няма спор, и от приложените към отговора на исковата молба: разрешение за строеж, заповедна книга № 113/05.06.2024г., проект за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, обяснителна записка и скици, включително – екзекутив, се установява, че при благоустрояване в централната градска част на гр. Пещера е извършен ремонт на публични пространства, включително намиращата се пред имота на ищеца стълбищна площадка (сравни чл. 88, ал.1, т.2 от в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони), като на мястото пред входната врана на сградата е изградена рампа.

От заключенията на изготвените и приети по делото две технически експертизи се установява, че тази рампа не отговаря на повечето от нормативните изисквания на чл. 19, ал.1 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021г., предвид което на практика в настоящото си състояние – тя представлява незаконен строеж.

С Решение № 1291/16.11.1992 г. по гр.д. № 1038/92 г., IV г.о. на ВКС е прието, че самият факт на извършване на незаконно строителство на регулационната граница представлява нарушаване правото на собственост на съседа, което може и следва да бъде защитено с иск по чл.109 ЗС, без да се доказва с какво и как това строителство ограничава правото на собственост.

Но с Решение № 430 от 27.10.2010 г. по к. гр. д. № 312 / 2010 г. на ВКС въпросът е доразвит, като е посочено, че интересът от исковата защита по чл.109 от ЗС е налице винаги, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. Осъществяването на незаконно строителство в собствен имот на регулационната линия със съседен урегулиран поземлен имот, нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява действие, което в нарушение на чл.50 ЗС води до създаване на състояние, увреждащо съседния имот. Неспазването на изискуемите от благоустройствените норми отстояния също може да доведе до такова състояние.

Претендираната защита обаче следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното накърняване. В този смисъл, когато чрез искът по чл.109 ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му.

За основателността на иска е необходимо да се установи не само неоснователно въздействие, ограничаващо правото на собственост на ищеца, но и търсената защита да съответства на вида на нарушението. (Решение № 132 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 66/2009 г., II г. о., ГК). Незаконността на строежа позволява да се направи извод, че се касае за неоснователно действие или по-точно за търпимо неоснователно създадено състояние, но 2 следва и да се установи по делото, че именно това състояние създава пречки ищеца да упражнява своето право.

Отразените в исковата молба, и в този смисъл – пораждащи спора, оплаквания на ищеца в същата връзка, са свързани конкретно с това, че рампата е с необезопасена хлъзгава наклонена повърхност, създаваща опасност от падане и нараняване, а евентуалното изграждане на нормативно изискващите се за нея парапети и ръкохватки – би затруднило ползването на входа на сградата и таблото с електромерите на сградата. Тези обстоятелства се доказват от приетите по делото експертни заключения, а от показанията на свидетеля Т. се потвърждава и че евентуални парапети за рампата биха пречили пред входа на сградата.

За уважаване на иск по чл. 109 ЗС трябва да са налице: неоснователно действие, реално, пряко и съществено пречене за упражняване правото на собственост, причинна връзка между действието и преченето. Съдът разглежда само твърдяната пречка, а не абстрактна незаконосъобразност. Само нарушение на норматив (например изисквания за строителство или благоустрояване) или наличие на вредно въздействие без пряко ограничаване на правото на собственост не е достатъчно за уважаване на негаторния иск. В същия смисъл е налице и солидна практика на ВКС: Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. на ВКС (ОСГК) - Собственикът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС трябва във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява правото си на собственост; Решение № 46/26.05.2011 г. по гр. д. № 438/2010 г., I г.о. на ВКС – „Сам по себе си вещноправният или градоустройствен статут на намираща се в съседен имот постройка не може да обуслови извод за основателност на иск по чл. 109 ЗС, тъй като не този статут пречи на собственика да упражнява в пълен обем правото си на собственост.“;

Решение № 416/16.11.2010 г. по гр. д. № 27/2010 г., II г.о. на ВКС- „…ищецът носи доказателствената тежест да установи, че строежът пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от него абсолютно вещно право.“; Решение № 421/14.01.2011 г. по гр. д. № 928/2009 г., II г.о. на ВКС - „…ако въпреки извършването на определени действия или бездействия, правомощията на собственика не се ограничават, не се засягат по начин да препятстват възможността да се упражнява правото на собственост, то може да се направи извод, че не е налице основание за уважаване на иск по чл. 109 ЗС.“ Макар от приетите по делото експертизи да се установява неспазването на нормативни изисквания относно изпълнението на рампата – към всяка от експертизите, а и със самата искова молба, са приложени снимки на процесната рампа (л. 136, л. 179 – гръб, л.18 по делото), от които съвсем ясно се вижда, че скосяването обхваща малка част от площадката пред входа на сградата, като ползващите този вход (включително собственици) не са принудени да ползват съоръжението, и няма никаква пречка да се качат на площадката не по наклона на рампата, а по стълбите до нея. Това обстоятелство се доказва и от показанията на свидетеля Т. – „… Може да минават по стъпалата хората, не е задължително, който влиза в сградата да минава по рампата.“

Тук е уместно отново да се маркира - негаторният иск изисква точно индивидуализирана пречка, произтичаща от конкретното действие на ответника. Ищецът атакува конкретно и само рампата като източник на риск (от подхлъзване), но не твърди, че цялата площадка (облицована със същия вид камък) му пречи да упражнява правото си на собственост. След като стълбите и площадката са с идентична с рампата каменна облицовка – тогава, логично - претендираното премахване само на рампата не би отстранило твърдяната опасност като пречка за упражняване правото на ползване.

Относно съображенията на ищеца, че евентуалното („хипотетично“) привеждане на рампата в съответствие с изискванията за наличие на парапети и ръкохватки (чл. 19, ал.1, т.5 от Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021г.) би затруднило ползването на входа към сградата и би 3 закрило таблото с електромери пред нея - негаторният иск по чл. 109 ЗС не може да се основава на бъдещо, условно или несигурно събитие, тъй като за уважаването му е необходимо да се установи реално и конкретно съществуващо пречене, а не само потенциална заплаха или възможно бъдещо нарушение. В същия смисъл е посочената вече практика на ВКС - Решение № 46/26.05.2011 г. по гр. д. № 438/2010 г., I г.о. на ВКС, а също Решение № 150/25.05.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г., II г.о. на ВКС където е посочено, че „Не всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност на предявен по реда на чл. 109 ЗС иск, а само онова, което обективно създава пречки за упражняване на правото на собственост.“ и Решение № 46/26.05.2011 г. по гр. д. № 438/2010 г., I г.о. на ВКС Предвид изложеното – не се доказа процесната рампа да създава реална и съществена пречка за упражняване правото на собственост на ищеца, поради което предявеният иск поделжи на отхвърляне – като неоснователен.

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, право на претендирани разноски има само ответната страна. Същата ги е посочила в списък по чл. 80 ГПК (л. 184) в общ размер на 1241,45 евро (или 2428,06 лв.), от които 1800 лв. – за адвокатски хонорар.

Направеното във връзка с последния възражение по чл. 78, ал.5 ГПК се явява основателно, доколкото (по арг. от т.1 на ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС) цената на иска е 881,64 лв. и възнаграждението от 1800 лв. се явява прекомерно. С оглед защитавания интерес и фактическата и правна сложност на делото, и в контекста на иначе незадължителната за съда, но съобразявана като ориентир Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (чл. 7, ал.2, т.1 и ал.9) настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответната страна следва да се редуцира до размер от 1100 лв. с ДДС. Така подлежащите на присъждане на ответната страна деловодни разноски възлизат на общо 883,55 евро.