Определение № 9969 от 08.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9969 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Златка Чолева

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241100505140 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от името на Е. Д. М. срещу определение№4822/31.01.2024 г. по гр.д. №51819/2023г. на СРС, 120 състав, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса за разглеждане на предявен осъдителен иск за сумата 24000 лева.

В жалбата се излагат аргументи, че ищецът е безработен и без доходи над 10 години, а съпругата му не му пращала пари. Нямал пари да заплати държавна такса 10 лева, като сочи, че бил освободен от плащане на държавна такса по повече от 100 дела в СРС и СГС, като в настоящия случай СРС чрез дискриминация не го освободил от държавна такса. Ето защо моли съда да го освободи от заплащането на държавна такса.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С представената към исковата молба декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал.

2 ГПК, на които е основано искането на ищеца за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на предявения осъдителен иск, ищецът наред с останалите изложени обстоятелства изрично е декларирал, че не притежава недвижимо имущество, както и че съпругата му няма имущество и доходи, включително от заплата.

За да се произнесе по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК освен представената 1 декларация, районният съд е изискал справки от НАП, НОИ, Агенция за социално подпомагане, КАТ и др. органи относно притежаваното от ищеца и съпругата му имущество и доходи.

От извършените справки се установява, че ищецът е собственик на идеални части от имот в гр. Козлодуй, съпругата му притежава недвижим имот в гр. София, както и л.а. марка „Мерцедес“, както и че получава доходи от трудово правоотношение с търговско дружество.

При така установените обстоятелства районният съд е оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от държавна такса по делото, като е посочил, че от служебно извършени от съда справки за достоверност на декларираните данни в представената с исковата молба декларация от Е. Д. М. за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК са установени несъответствия между част от декларираните обстоятелства и действителното положение, което поражда обосновано съмнение в цялостната достоверност на декларацията и препятства формирането на обективен извод за основателността на искането за освобождаване от държавна такса.

Безпротиворечиво в съдебната практика по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е възприето положението, че обстоятелствата, регламентирани с цитираната разпоредба като релевантни за наличие или липсата на признатото с разпоредбата право на освобождаване на страна по образувано исково производство от задълженията за внасяне на такси и разноски, се преценяват въз основа на декларация от страната, заявила искане за упражняване на това право, а при липса на представена декларация за същите обстоятелства, включително след указания на съда по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК, искане по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да бъде уважено.

С аргумент за по-силното основание искане по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да бъде уважено в случаи като процесния, при които молителят е представил декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, но съдът при упражняване на правомощията, регламентирани с разпоредбата, е установил, че част от декларираните обстоятелства не са съответни на действително притежаваните от молителя и членовете на семейството му имуществени права, възможен източник на доходи за покриване на задълженията за внасяне на такси и разноски за исковото производство (в този смисъл и определение №7701/17.05.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. №12296/2023 г. по описа на СГС).

С процесната декларация са декларирани обстоятелства относно имуществото и доходите на съпругата на ищеца, които по съображенията по-горе са опровергани от събраните от първоинстанционния съд доказателства в упражняване на правомощията му по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Обжалваното първоинстанционно определение е постановено при правилно приложение на цитираната разпоредба и частната жалба срещу него следва да бъде 2 оставена без уважение.

По изложените съображения Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от името на Е. Д. М. срещу определение№4822/31.01.2024 г. по гр.д. №51819/2023г. на СРС, 120 състав.

Определението може да се обжалва от Е. Д. М. по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3