Решение № 408 от 28.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. П., 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500512 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК

С решение №650 от 12.06.2023г, постановено по гр.д.№3331/ 2022г.по описа на Районен съд –П. е отхвърлен предявения от Е. Б. И. с ЕГН ********** и Е. Д. И. с ЕГН **********, двамата от град П., ул.“Д.“№2, ет.4 против Ц. Г. Р. с ЕГН ********** и Б. Д. Р. с ЕГН **********, двамата от град П., ул.“С.В.“№4, ет.3, ап.41 иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изп.директор на АГКК с административен адрес град П., ул.“С.В.“№4, ет.3, ап.41, който се намира в сграда №2 , разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение- жилище, апартамент, със застроена площ от 80.70кв.м., състоящ се от две стаи, дневна , кухня и сервизни помещения, брой нива на обекта-1, при съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастралната схемана същия етаж:***, под обекта:

***, над обекта:*** и *** и при съседи по документ за собственост: северозапад-апартамент №42, югоизток- апартамент №12 и североизток – двор, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение №9-Б с площ от 1.64 кв.м., при съседи на избеното помещение по документ за собственост : от североизток – изба№10, от югоизток – коридор, както и таванско помещение №14-Б с площ от 6.36 кв.м., при съседи на таванското помещение по документ за собственост: от северозапад-таван №13, от североизток – двор и от югозапад- улица и ведно с 1.1536% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена 1 сградата. Със същото решение са осъдени Е. Б. И. с ЕГН ********** и Е. Д. И. с ЕГН **********, двамата от град П., ул.“Д.“№2, ет.4 да заплатят по сметка на РС-П. държавна такса в размер на 100лв.

Срещу така постановеното решение в срока по чл.263, ал.1 е подадена въззивна жалба от Е. Б. И. с ЕГН ********** и Е. Д. И. с ЕГН **********, двамата от град П., ул.“Д.“№2, ет.4 чрез пълномощника им адв.П. П., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се в жалбата, че за да отхвърли иска за делба районният съд е приел ,че делбеният имот не е съсобствен между страните, тъй като е придобит от Ц. Р. и Д. Р. на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 2007г до 2017г. Тези извод според жалбоподателката е неправилен, тъй като не почива на събрания по делото доказателствен материал.Неправилно районният съд бил приел, че през 2007г. собствениците на процесния апартамент Б. Р. и С. Р. са предали доброволно владението върху него на своя син Д. Р., при превратно възприемане на показанията на свидетелите З.С. и А.Д., чиито показания не е следвало да бъдат кредитирани, тъй като свидетелката А.Д. не е присъствала на никакви разговори между собствениците Б. и С. Р.и от една страна и от друга – Д. Р., Ц. Р. и/ или Е.

И. относно имота. Показанията на свидетелската З.С. не е следвало изобщо да се кредитират, тъй като противоречат на редица други доказателства, от които се установяват съвсем други факти. По делото било безспорно установено, че след излизането си от процесния апартамент Б. и С. Р.и не са заживели на село, а са се установили в новозакупения апартамент, находящ се в град П., ул.“Г.Г.“№1, което обстоятелство се потвърждавало от всички останали свидетели по делото. Покупката на този втори апартамент се е осъществила на 25.01.2018г., поради което преместването на Б. и С. Р.и в него, неминуемо следвало тази дата , а не месец или два след раждането на детето Б. пред 2007г, според показанията на свидетелката З.С.. Според жалбоподателите нямало как свидетелката З.С. във въпросния ден , когато Б. е направил изявлението, касаещо процесния апартамент да е била пред входа, при все че съпругът на свидетелката е бил тежко болен и тя преимуществено си е стояла вкъщи , на осмия етаж, за да се грижи за съпруга си. Твърди се, в жалбата, че думите на Б. Р., пресъздадени от свидетелката С., нямат еднозначно значение, че Б. и С. Р.и като съсобственици на процесния апартамент имат уговорка с Д. Р. за доброволно предаване на владението върху този апартамент.В думите на Б. Р. се открива“ заявка“ апартаментът да остане на внучета, а не на Д. Р.. В така пресъздадените от свидетелката С. думи на Б. Р. липсват данни за уговорка за предаване на владението върху апартамента, твърдение, че токова предаване вече е извършено. Имало данни единствено за това, че Б. Р. имал желание внучето му и/ или сина му да станат собственици на имота, без да се уточнява по какъв начин- чрез сделка или по силата на придобивна давност. Поддържа се в жалбата, че към месец май 2007г. вторият апартамент, находящ се на бул.“Г.Г.“№1 не е бил закупен, а това е станало на 25.01.2018г, поради което ако Б. и С. Р.и са нпуснали жилището през месец май 2007г, е нямало къде другаде да отидат да живеят.

2

Поддържа се в жалбата, че по делото не са се събрали никакви доказателства С. Р. да е имала желание и/ или уговорка за предаване на владението върху имота на Д. Р., поради което била изключена възможността Д. Р. да е получил доброволно владението върху притежаваната от нея ½ идеална част от този имот. Неправилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетелката С. Р. , която единствено е имала преки лични възприятия относно уговорките с Д. Р. , касаещи владението и собствеността на процесния апартамент . Тази свидетелка е в еднаква родствена връзка с Е. И. и Д. Р., тъй като е тяхна майка и няма основание да се счита, че е пристрастна към един от двамата. Същата е и баба на ответника Б. Р., към който питае силни чувства и няма причина да иска да му навреди нарочно. Твърди се в жалбата, че от показанията на свидетелката Р. се е установило, че съпругът и Б. се е съгласил Д. и Ц. като младо семейство с новородено дете на останат да живеят в процесния апартамент, докато бъде ремонтиран новозакупуния на 25.01.2018г. такъв, находящ се в град П., на ул.“Г.Г.“№1. Уговорката била след като ремонта на този апартамент Д. и Ц. да се преместят в него, а Б. и С. да се върнат обратно в процесния апартамент. Никога двамата със съпруга и не са се съгласявали процесният апартамент да остане в собственост на Д. и съпругата му. Такава уговорка не е имало от страна на С. и след смъртта на съпруга и. Свидетелката Р. е продължила да посещава редовно процения апартамент, разполагала е с ключ за него и винаги, когато искала можела да влезе в него, като това обикновено ставало с оглед полаганите от С. грижи за нейния внук. Апартаментът бил предоставен на Д. и Ц. Р.и за временно ползане.

Неправилно районния съд не е кредитирал показанията на свидетелите Р. и Х..

Противоречия между показанията на двете групи свидетели няма. Поддържа се в жалбата, че по същество престоя на Ц. и Д. Р.и в процесния апартамент няма характеристиките на установено върху този имот владение , а има характеристиките на „ търпими действия.

Цитира се съдебна практика, с оглед наведения довод. Твърди се в жалбата, че изводът на районния съд, че Д. Р. е получил доброволно от родителите си владението върху процесния имот, респективно в негова полза е започнала да тече придобивна давност от 2007г, е необоснован. След смъртта на Б. Р., починал на 04.10.2008г. , Д. Р. се е превърнал във владелец на имота, но само за своята 1/6 ид.част, придобита по наследство от неговия баща.

По отношение на другите 4/ 6 идеални части на св.С. Р. и 1/ 6 ид.част на ищцата Е. И. / той се явява държател , и презупцията на чл.68 от ЗС се счита за оборена.За да установи владението върху идеалните части на майка си и на сестра си Д. Р. е следвало да промени намерението си по отношение на тях в насока да ги завладее , като това намерение е следвал ода бъде изрично манифестирано пред тях чрез такива действия, които по явен и недвусмислен начин да показват отричане на владението на останалите съсобственици.

Подобен манифест е липсвал от страна на Д. Р. по отношение на С. Р. и ищцата Е. И.. По отношение на притежаваните от тях идеални чати от процесния апартамент не е установено владение от Д. Р., поради което спрямо техните идеални части не е започнала да течи придобивна давност в негова полза.В подкрепа на този довод жалбоподателите цитират съдебна практика. Поддържа се в жалбата, че дори спрямо тези двама съсобственици , теоретично да е било извършено от страна на Д. Р. действие, което да се възприеме като 3 недвусмислен манифест за завладяване на техните идеални части, то по делото не е доказано, кога е бил осъществен той, респективно ,че от този момент нататък е изтекъл 10 годишен срок за явно, постоянно, непрекъснато и недвусмислено владение. Навежда се оплакване, че досежно тези обстоятелства районния съд въобще не е бил изложил мотиви в решението си, приемайки че пред 2017г Д. Р. установил владение върху целия имот, които изводи са неправилни. Жалбоподателите счита, че извършените в процесния имот ремонтни дейности са били в минимален обем, проява на текуща поддръжка не могат са се квалифицират като действия, отблъскващи по недвусмислен начин владението на другите съсобственици, респективно на завладяване на техните идеални части, а представляват търпими действия, които не могат да отрекат чуждото владение. Твърди се, че от 04.10.2008г , когато Б. Р. е починал и за новият съсобственик Д. е възникнала възможност да манифестира завладяването на идеалните части на другите съсобственици С. и Е. до 06.05.2017г – датата на смъртта на Д., не е била изтекла 10 годишната придобивна давност.

Такава най-рано би изтекла на 04.10.2018г. Преди тази дата е налице факт, прекъсващ евентуално теклия придобивен давностен срок , тъй като на 26.07.2018г. С. Р. е продала на дъщеря си Е. И. притежаваните от нея 4/ 6 идеални части от имота. Този факт показва, че С. Р. е считала тези идеални части за свои, а не за такива на своя син, както е щяло да бъде, ако е било вярно, че доброволно му е предала имота с уговорката , той да стане негов.

Според жалбоподателите теоретичният манифест на Д. за завладяване на идеалните части на останалите съсобственици в имота, би могъл да настъпи едва няколко години след смъртта на баща му Б., тъй като според свидетелите на ответната страна ремонтните дейности били направени след като Ц. Р. се завръщала от А. със спестените и от работата и там пари, като най-ранния момент на нейното първо отпътуване до А. е през 2009г, тъй като се предполагало, че преди това тя е била две години в отпуск по майчинство. Ако е ходила няколко пъти според свидетелските показания поне 3 пъти,това означавало, че последното и ходене било най –рано през 2011г. и ако в тази година е завършен последния ремонт от този момент 2011г до 2017г не е бил изтекъл 10 годишния срок на придобивна давност. На следващо място в жалбата се излагат оплаквания, че неправилно районният съд е пренебрегнал доказателственото значение на писмените доказателства за заплатените за имота данъци. Съдебната практика приема, че декларирането на имота и заплащане то на данъци по принцип може да бъде израз за намерение за своене, както и елемент на владение, макар значението на тези действия никога да не е самостоятелно, а винаги следва да се преценява с оглед другите установени фактически обстоятелства, относими към квалифицирането на една фактическа власт като владение. Според тези писмени доказателства процесният апартамент през 2009г е бил деклариран на името на Б. и С. Р.и и данъка за тази година за целия имот е заплатен от Е. И. . През 2017г. Е. И. е заплатила от нея данък за имота и ТБО като наследник на баща си за годините 2015г., 2016г и 2017г.В този период имотът е предеклариран като съсобствен между Д., Е. и С. Р.и. Дължимия данък за имота за годините от 2018г до 2023г включително е заплатен от Е.. В периода 2007г. -2017г. за Д. Р. не е започнала да тече и не е текла придобивна давност спрямо идеалните части на Е. И. и С. Р., тъй като двете са своили идеалните си части от имота като свои. Поддържа се в 4 жалбата, че Ц. Р. не е станала съсобственик на имота след смъртта на Б. Р. , тъй като на основание чл.22 ал.1 от СК придобитите от Д. по силата на наследяване 1/6 ид.ч. не са станали съпружеска имуществена общност Ц. Р. е следвало на отделно основание самостоятелно да обективира спрямо всички съсобственици намерението си да владее за себе си процесния имот , ако се позована на такова владение. Даказателства в тази насока не били ангажирани по делото. Поддържа се в жалбата, че Д. Р. не е придобил на основание изтекла в негова полза придобивна давност целия делбен имот, поради което същият продължава да е в режим на съсобственост.