Решение № 370 от 18.12.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Карлово, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320101492 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 55 ал.1 пр. първо от ЗЗД.

Ищцата Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., улица „В.“ *** твърди, че на 04.09.2019 г. сключила с ответното дружество договор за заем ***, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.47 %, ГПР 48.90 %, брой погасителни вноски: 12

На същата дата - 04.09.2019 г., ищцата сключила с ответното дружество и договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем ***, с който й бил предоставен пакет от допълнителни услуги „К.“. Съгласно т. 3 от договора, кредитополучателят дължал възнаграждение на ответното дружество за закупената услуга „К.“ в размер на 976.80 лева. Ищцата усвоила изцяло заемния ресурс, изплатила е изцяло процесния пакет допълнителни услуги, но счита, че не дължи плащания за процесната допълнителна услуга, тъй като клаузата за предоставяне на пакет „К.“ била нищожна.

Твърди, че предвиденото възнаграждение за закупена допълнителна услуга пакет „К.“ в размер на 976.80 лева, било източник на допълнителна печалба, доколкото тя била над 50% от заетата сума от 1 500 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция поставила изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „К.“ било договорено в 1 нарушение на изискванията на добросъвестността.

Както разходите на търговеца, така и печалбата му, следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговаряли на действителните параметри по договора.

Чрез уговореното в т. 3 от договора за допълнителни услуги се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една страна, възнаграждението за закупена допълнителна услуга „К.“ било включено като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга същата била предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди „М.К.“ АД, да върне сумата в размер на 976.80 лева, представляваща като получена без основание, съгласно сключен договор за допълнителни услуги към заем *** от 04.09.2019 г. и обективирана в глава 3 „Предмет, срок и цена на договора“ и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „К.“ в размер на 976.80 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът „М.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.Ш.“, № *** не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С договор за заем *** от 04.09.2019 г. ответникът, в качеството му на кредитор предоставил на ищцата – заемател сума в размер на 1500 лева, като страните са се уговорили заемната сума да бъде върната на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 154.06 лева. Посочено е ден на получаване на заема 04.09.2019 г., дата на първо плащане – 10.10.2019 г.

Посочен е годишен процент на разходите в размер на 48.90% и фиксиран годишен лихвен процент – 40.47%. Посочена е обща сума за погасяване размер на 1848.42 лева. В договора е посочено също, че с част от договорената сума в размер на 672.54 лева се рефинансира договор № *** и на ищцата се предоставя разликата в размер на 819.96 лева (сборът възлиза на 1492.50 лева) посочено е също, че се удържа такса за усвояване на заема в размер на 7.50 лева, при получаването му в брой на каса на И.. Към договора е включен погасителен план на плащанията, в който са уговорени 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 154.06 лева и обща сума за плащане – 1848.72 лева.

На същата дата е подписан между страните и договор за допълнителни услуги към заем *** за предоставяне на заемополучателя на пакет допълнителни услуги „К.“. В т.3 от договора страните са уговорили допълнителни услуги, изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноските; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „М.К.“ АД; безплатно предоговаряне и 2 разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции. За тези услуги е уговорено възнаграждение в размер общо на 976.80 лева, разсрочено в 12 месечни вноски по 81.40 лева. В т.4 е посочено, че услугите се предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем Microcredit, след попълване и подписване на формуляр искане за допълнителни услуги. Изрично е посочено, че тези допълнителни услуги не са предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на такъв.

От представения от ищеца график на плащанията към договор за заем *** от 04.09.2019 г. се установява, че размерът на месечната вноска заедно с възнаграждението за допълнителни услуги възлиза на 235.46 лева.

Представени са по делото разписки за извършени плащания по процесния договор в общ размер на 1643 лева.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения:

Между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и не се спори, че ответникът е изпълнил задължението си да предостави сумата, предмет на договора, а ищецът като длъжник – да върне заетата сума. Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

В процесния случай, твърденията за недействителност на клаузата за допълнителни услуги, включена в договор за допълнителни услуги към договора за заем следва да бъде разгледана съвместно със сключване на договора за заем.

Клаузата на договора за допълнителни услуги, регламентираща дължимост на възнаграждение, противоречи на добрите нрави като морални норми, на които законът е придал правно значение и граница на свободата на договаряне предвидена в чл.9 ЗЗД. Правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.

Съдебната практика приема, че при двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави.

Макар и процесният договор за допълнителни услуги да е самостоятелен, неговият предмет е пряко свързан с предоставянето на заемната сума. Този извод следва и от прякото договаряне в него (т. 4.1), че услугите се предоставят като допълнение към подписан договор за заем. Така, ако потребителят не сключи договор за заем, то този договор реално би бил лишен от своя предмет. Ето защо уговорката, че допълнителните услуги не са 3 задължителна предпоставка за сключване на договора за заем е само формално постигната, защото тези услуги нямат самостоятелно значение. С въпросния пакет услуги, на практика потребителят е заставен да заплати възнаграждение за предоставена възможност, а не за реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия. Тези услуги не са същински такива по смисъла на чл.10а ал.1 ЗПК, а по естеството си представляват действия свързани с усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а ал.2 ЗПК, уговарянето на цена на което законът забранява.

В заобикаляне на тази забрана цената им е въведена в предмета на процесния договор, което е в конфликт с изискванията за добросъвестност в облигацията. Следователно клаузата по уговарянето им и дължимост на възнаграждение за това е нищожна и като такава изначално не поражда действие.

Поради изложеното съдът приема, че договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал.1 пр.

3 от ЗЗД и нищожен.

Прочитът на съдържанието му и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество уговореното възнаграждение представлява скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил чрез сключване на допълнителен договор за услуги касаещи управление на кредита. Същевременно, кредиторът не включва това възнаграждение към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Горното води до извод за нищожност и на процесния договор за заем.

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал.

1, пр. І-во ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация, нейният размер и пряка причинно-следствена връзка между обогатяването и обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни наличието на основание, по повод на което е осъществено имущественото разместване.

В рамките на настоящото производство се изясни, че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищцата е заплатил на ответника сума в общ размер от 1643.00 лева. Предвид изложените съображенията, плащането към ответника е осъществено по договор, който се явява недействителен по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. В рамките на настоящия процес, се претендира недължимо платена сума в размер от 976.802 лева, но доказателства ищцата да е погасила цялата посочена сума в графика на плащанията (12вноски по 235.46 лева или общо 2813.52 лева) не са ангажирани.

Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1во от ЗЗД се явява основателен до размера от 143.00 лева, т.е. цялата сума платена над главницата, доколкото само тази сума е платена при начална липса на основание по нищожен договор.

Следва да се отбележи, че съдът прима удържаната сума за рефинансиране не предходен кредит в размер на 672.54 лева, за получена от ищцата, доколкото никакви възражения в тази насока не са ангажирани.

4

Ето защо, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца по предявения иск сума в размер от 143.00 лева, представляваща предадена от ищеца на ответника сума при начална липса на основание, като за разликата на 143.00 лева до пълния предявен размер от 976.80 лева, искът се отхвърли като неоснователен.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 7.32 лева съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Следва да се осъди ответника да заплати на адв. С. Н. сумата от 58.56 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца, съразмерно с уважената част от иска.

От ответника разноски не са претендирани и не се присъждат такива.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, „М.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.Ш.“, № *** да заплати на Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., улица „В.“ ***, сумата от 143.00 (сто четиридесет и три) лева, представляваща получена без основание сума по сключен договор за допълнителни услуги към заем *** от 04.09.2019 г., като за разликата над 143.00 лева до пълния предявен размер от 976.80 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.