Определение № 1560 от 14.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1560 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110100738 по описа за 2026 година

Производството е образувано по иск на Топлофикация София“ ЕАД, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу М. К. Д., ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията, предмет на Заповед за изпълнение № 494/29.07.2025 г., издадена по ч.гр.д № 1050/2025 г. по описа на РС - Мездра.

След като се запозна с материалите по ч.гр.д № 1050/2025 г. по описа на РС - Мездра, съдът намира, че производството по делото е недопустимо, тъй като не са налице предпоставките за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10б от Тълкувателно решение 4/2013 г. съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Следователно исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на установителния иск.

Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 31.10.2017 г.) следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение;

2/ подадено от длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение по чл.

414 ГПК, алтернативно заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 или да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3/спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.

В случая съдът констатира, че не са спазени условията за връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно константна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 147/26.01.2021 г. по т. д. № 2256 по описа за 2019 г. на ВКС, ТК, II отделение и цитираните в него решение № 298 от 10.07.2020 г. по гр. д. №505/2011 г. на ВКС, ГК, IV отделение, определение № 642 от 25.10.2012 г. по ч. т. д. №520/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение № 233 от 03.07.2014 г. по гр. д. №7723/2013 г. на ВКС, ГК, IV отделение, определение № 284 от 21.06.2016 г. по ч. гр. д. №2273/2016 г. на ВКС, ГК, IV отделение и др., ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва 1 да е повече от един месец.

Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.

Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47 ал. 1 изр. последно от ГПК). Връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е налице, когато е спазен редът за връчване по ал. 1 и ал. 3 от цитираната норма, залепено е уведомление на посетените адреси след установяване на невъзможността да бъде открит на тях; извършена е служебна справка за месторабота на длъжника и връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. След изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 ГПК и след залепване на уведомление и изтичане на срока по ал. 2 от цитираната норма се пристъпва към даване на указания за предявяване на иск по чл. 415 ал. 1 ГПК.

Видно от сканирания отрязък на уведомление до длъжника, същият е посетен на 20.10.2025 г., 02.11.2025 г., 10.11.2025 г. и на 19.11.2025 г. т. е. не е налице повече от един месец между първото и последното посещение на връчителя. Освен това в призовката изрично е посочено, че по сведение на семейство Манови (съседи, живущи на 1-вия етаж в същата жилищна сграда), апартамент 91 е собственост именно на семейство Даскалови.

Предвид изложеното, съдът приема, че в случая не са налице предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а предявеният установителен иск е преждевременно заведен и като такъв - недопустим.

Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено. След влизане в сила на определението, внесената по настоящото дело държавна такса от ищеца подлежи на връщане.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 738/2026 г. по описа на СРС, 65 състав, на основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на препис от определението да се изпрати за сведение по ч.гр. д № 1050/2025 г. по описа на РС - Мездра.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2