Определение № 1935 от 28.06.2019, Окръжен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

…………../……………..2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

МЛ. С. ТАНЯ КУНЕВА като разгледа докладваното от съдия Бажлекова частно гражданско дело № 641 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 16099/27.05.2019 г., подадена от А.Р.М. Ал С. и Н.А.Ч., чрез адв.

В.Т., с искане да бъде допълнено в частта за разноските Определение № 1515/17.05.2019 г., постановено по в. гр. д. №641/2019 г. по описа на ВОС, като бъдат присъдени такива в полза на молителите в размер на 2000 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна И.С., чрез адв. Т.Т., изразява становище за неоснователност на молбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от И.В.С., чрез пълномощник адв. Т.Т., срещу решение №58/07.01.2019г., допълнено с определение №2286/15.02.2019г., постановено по гр.д.№ 2181/2017г. по описа на Варненския районен съд.

С

Определение № 1515/17.05.2019 г. на ВОС производството по делото е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба, на основание чл.264, ал.1 ГПК.

При постановяването на определението си, съставът на ВОС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, направено от въззиваемите страни А.Р.М. Ал С. и Н.А.Ч..

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В настоящия случай, производството е прекратено поради оттегляне на въззивна жалба. За подобна хипотеза разпоредбите на чл. 81 и на чл. 78, ал. 4 от ГПК не установяват срок за предявяване на искането за присъждане на разноски.

Единствената възможност на ответниците при това развитие на съдопроизводството е да реализират правото си да претендират разноски с подаването на молбата по чл. 248 от ГПК.

По тези съображения, съдът приема, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно от въззиваемите А.Р.М. Ал С. и Н.А.Ч., чрез адв. В.Т., с молба вх. № 16099/27.05.2019 г. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, се претендират разноски в размер на 2000 лева. От представения по делото договор за правна защита и съдействие № 130097 от 30.04.2019 г. се установява, че въззиваемите са заплатили в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.

С оглед постановеното прекратително определение, са налице основанията на чл. 78, ал. 4 от ГПК за присъждане на разноски в полза на въззиваемите.

Насрещната страна И.С., чрез адв. Т.Т. своевременно е направила възражение за прекомерност на претендираното от А.Р.М.

Ал С. и Н.А.Ч. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението е основателно и претендираното възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималното такова, определено съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При цена на предявения иск в размер на 38 309,30 лв., минималното адвокатско възнаграждение за А.Р.М. Ал С. и Н.А.Ч. възлиза на 1656,96 лв. общо (за всеки по 828,48 лв.), поради което следва да се редуцира до този размер.

По изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и определението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на въззиваемите в размер на 1656,96 лева.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 1515/17.05.2019 г., постановено по в. гр. д. №641/2019 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА И.В.С., родена на ***г. в гр. Новосибирск, Русия, гражданин на Ирландия, паспорт № LB11204915, издаден на

25.05.2017г. да заплати на А.Р.М. Ал С., роден на *** г. в гр. Багдад, Ирак, поданик на Кралство Швеция, с ЛНЧ ********** и Н.А.Ч., родена на *** г. в Казахстан – СССР, гражданин на Руската федерация, с ЛНЧ **********, и двамата с адрес в гр. Варна, ул.

„Студентска“ №12, бл. 12, ет. 16, ап. 109, сума в размер на 1656,96 лева (хиляда шестстотин петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща направени разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 5 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.