Определение № 48 от 23.01.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. Габрово, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500026 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Агенция з а събиране на вземания" ЕАД против Разпореждане № 350/29.12.2023 г. по ч. гр. д. № 259/2023г. на РС Трявна, с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Д. Е. И. с ЕГН: ********** от гр. ******** за сумата от 118,60 лева – главница и за сумата от 4742,30 лева – договорна лихва за времето от 15.12.2022г. до 11.12.2023г .

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в заповедното производство заявителят не разполага с процесуална възможност да провежда пълно и главно доказване на заявената претенция и на обстоятелствата, на които тя се основава. Позовава се на съдебна практика, съгласно която целта на заповедното производство е само да се провери съществува ли спор относно вземането, с оглед на което е достатъчно в заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявеното вземане да бъде очертано с всичките си индивидуализиращи белези – страни предмет и основание, т.е. правопораждащите юридически факти. Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане, както и да бъде уважено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумите предмет на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Разпореждане № 350/29.12.2023 г. по ч. гр. д. № 259/2023г. на РС Трявна, заповедният съд е отхвърлил заявлението на „Агенция за контрол на просрочени 1 задължения”, в частта досежно заявената главница над 10 000 лева – за сумата сумата от 118,60 лева – главница , както и за сумата от 4742,30 лева – договорна лихва за времето от 15.12.2022г. до 11.12.2023г. като е приел, че със заявлението е заявена претенция за дължима главница в размер на 10 118,60 лева, въпреки че в т.12 на същото и в приложения договор за потребителски паричен кредит е отразена главница в размер на 10 000 лева. Поради това съдът е приел, че горницата от 118,60 лева, над посочения в приложения договор размер на главницата последната се претендира незаконосъобразно и искането следва да се отхвърли в тази му част. По отношение на претендирната договорна лихва в размер 4742,30 лева за времето от 15.12.2022г. до 11.12.2023г. е прието, че същата не съответства на сумите, отразени в приложения погасителен план за посочения период, нито на определения с договора лихвен процент за същия период, поради което тази претенция противоречи на закона и следва да бъде отхвърлена изцяло, тъй като в настоящото производство съдът не извършва анализ на изпълнението на договора и няма правомощия да преизчислява размера на претендирани лихви.

Въззивният съд, като разгледа депозираната от "Агенция з а събиране на вземания" ЕАД жалба, намира следното :

Тревненският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед по чл.

410 от ГПК срещу длъжника Д. Е. И. с ЕГН: ********** за сумата от сумата от 10 118.60 лева – главница по договор за потребителски кредит PLUS-******** от 07.11.2022г., ведно със законната лихва за периода от 29.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 4742,30 лева – договорна лихва за времето от 15.12.2022г. до 11.12.2023г . сумата от 1332,20 лева – обезщетение за забава за времето от 16.12.2022г. до 28.12.2023г. и за 323.86 лева за платена държавна такса и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Договорът има потребителски характер и сключването и съдържанието му се регулират от ЗЗП и ЗПК.

В т.12 от депозирано от "Агенция з а събиране на вземания" ЕАД заявление са изложени обстоятелствата, от които произтича всяко от вземанията, които са претендирани :

За главницата от 10 118.60 лева е посочено, че произтича от Договор за потребителски кредит PLUS-******* от 07.11.2022г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” клон България и длъжника Д. Е. И. с ЕГН: **********, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит в общ размер на 10 000.00 лева срещу задължението на последния да върне получената сума на 60 равни погасителни вноски в размер на 308.04 лева всяка, в които освен главница е включена и надбавка, съставляваща печалбата на кредитора под формата на фиксиран годишен лихвен процент. Уговорена е и застрахователна премия в размер на 3 558.00 лева.

Към заявлението е приложен Договор за потребителски кредит PLUS-*********** от 07.11.2022г., от който се установява, че срещу задължението на кредитодателя да отпусне кредита при фиксиран лихвен процент в размер на 16.86 %, кредитополучателят е поел задължение да заплати такса ангажимент в размер не 250.00 лева. Договорена е и застрахователна премия от 3 558.00 лева, разсрочена на 60 месечни вноски, представляващи 2 част от погасителните вноски по отпуснатия кредит, съгласно приложения погасителен план / чл.2 от Договора/. Посоченият в договора ГПР е в размер на 19.60% , без по ясен и разбираем начин да е отразено как е изчислен и дали в него са включени таксата ангажимент и размера на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията”, каквато е сключена, съгласно приложения Сертификат № PLUS-******* от 07.11.2022г.

Горното е в противоречие с императивните изисквания на чл. 11 т. 10 от ЗПК, а липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора относно начина на формиране на ГПР е от естество да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, което би довело до недействителност на договора.

При така установените обстоятелства, въззивният съд намира, че е налице обоснована вероятност, поради наличието на клаузи противоречащи на императивни норми от ЗПК сключеният договор за потребителски кредит PLUS-********* от 07.11.2022г. да е недействителен, при което дължима би била единствено чистата стойност на кредита в размер на 10 000.00 лева.

При тези изводи на въззивния съд жалбата на "Агенция з а събиране на вземания" ЕАД против Разпореждане № 350/29.12.2023 г. по ч. гр. д. № 259/2023г. на РС Трявна, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Д. Е.

И. с ЕГН: ********** от гр. ******** за сумата от 118,60 лева – главница, представляваща горница над размера от 10 000 лева и за сумата от 4742,30 лева – договорна лихва за времето от 15.12.2022г. до 11.12.2023г ., е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно, макар и по съображения различни от изложените в него.

По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 350/29.12.2023 г. по ч. гр. д. № 259/2023г. на РС Трявна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3