Решение № 200 от 30.10.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Ловеч, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20234310200540 по описа за 2023 година С Електронен фиш Серия К № 4901052 на ОД на МВР Ловеч на Н. Х. Ц., ЕГН:

********** от гр.В. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 17.05.2021 г. в 13 :40 часа в обл.Ловеч на ПП І – 4, км. 27+700, землището на с.Сопот, с АТСС „ ARH CAM S1”, насочено в посока гр.В., снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км/ч и приспаднат толеранс 3% е установено, че с МПС «***» с рег.№ * **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743c0.

Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 111 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Н. Х. Ц., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не му е връчен, а е узнал за съществуването му от служител на НАП, съставен е след изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, като излага подробни съображения за това. Освен това излага, че не е ясно дали нарушението е установено с АТСС, притежаващо удостоверение от БИМ за одобрен тип, дали същото е преминало първоначална и последваща проверка, както и дали е спазен чл.10 от наредбата за съставяне на надлежен протокол за използване 1 на АТСС. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката не се съдържат доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателя, но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 111 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, т.е. превишение от 21 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за извън населено място е 90 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І-4, км.27+700, землището на с.Сопот, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС/л.20/ . Ясно е посочено мястото на извършване на нарушението – землището на с.Сопот, км.27+700, извън населено място видно от представената от ОПУ схема, като този пътен участък е част от ПП І-4 «Коритна-Б.Извор-Микре-о.п.Севлиево-В.Търново-о.п.Омуртаго.п.Търговище-о.п.Разград-о.п.Шумен», преминаващ през територията на Ловешка област, съгласно информация за километрирането на републиканските пътища на територията на обл.Ловеч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 115 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс 111 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е приспаднат толеранс от 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е 2 взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за извън населено място 90 км/ч. Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 111 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е 90 км/ч., видно от снимковия материал.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателят автомобил е бил засечен с с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 30-С-ИСИС от 09.07.2020 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, като периодичността на проверката на лазерни скоростомери е една година, както и че посочения в ЕФ номер на техническото средство – 11743 c0 всъщност е фабричния номер на средството за измерване, поради което не се споделят възраженията в жалбата в тази им част. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено 3 само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.

Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.

189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП). Следва обаче да се отбележи, че дори да се приеме, че е приложим чл.34 от ЗАНН по отношение на ЕФ, то от приложената по делото разпечатка от информационната система на МВР се установява, че обжалваният в 4 електронен фиш за налагане на глоба е издаден на 04.06.2021 г., а нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е извършено на 17.05.2021 година и не е изтекъл срока по чл. 34 от ЗАНН, а покъсното връчване на ЕФ или узнаването за съществуването му не води до обратния извод. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност за извършеното деяние.

Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден на 04.06.2021 г. от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая Т.И., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде изпратен и предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „ Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.

4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства опитите на наказващия орган да връчи ЕФ на жалбоподателя са останали без резултат, но е направено всичко възможно за известяването му, като ЕФ е изпратен за 5 връчване на двата известни адреса чрез ОД на МВР В. и чрез СДВР.

Собственикът на автомобила след узнаване за ЕФ не е депозирал декларация с данни за лицето извършило нарушението и не е представил копие от свидетелството му за управление, както и към настоящия момент не е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Обстоятелството, че ЕФ не е връчен на жалбоподателя има отношение единствено към допустимостта на подадената жалба, но не е нарушение, което да обуслови отмяна на ЕФ. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран жалбоподателя, като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.