Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 201 от 05.02.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4569/2019
Вид
Решение № 201
Подписан
05.02.2020
В сила
05.03.2020
Състав
СИЯНА ГЕНАДИЕВА ГЕНАДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.128, т.2 · Кодекс на труда
  • чл. 270, ал.2 и ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.270, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 415в · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал.1 · Кодекс на труда

Р Е

Ш Е Н

И Е

201/5.2.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 22.01.2020 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 4569 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Е.“ ЕООД, подадена чрез управителя *, против НП № 03-010709/27.12.2018год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивното дружество е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 150лв. на основание чл. 415в от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно тъй като при съставянето му били допуснати съществени нарушения на процес. правила и материалния закон и моли съда да го отмени.

В съдебно производство процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва извършването на нарушението за което е наложена санкция, моли НП да бъде отменено поради това, че не е била описана правилно длъжността която работника е заемал.

В пледоариите си по съществото представил на въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено.

Съдът прие за установено следното:

Работника * била назначена от въззивното дружество на длъжност „търговски представител. Между тях бил сключен трудов договор по силата на който въззивника назначавал, а свид. Дзънгова приемала да работи на длъжност търговски представил. В

ТД било уговорено, че трудовото възнаграждение ще се изплаща до края на месеца следващ месеца, за който се отнася възнаграждението.

ДИТ-Варна извършили проверка по спазването на трудовото законодателства у въззивното дружество на 11.12.2018г. В хода на проверката било установено, че до края на месец октомври въззивникът не изплатил трудовото възнаграждение на работника Д*за месец септември. В хода на проверката на въззивното дружество находящо се в гр.Варна, ул. „*“ №12, ет.2 проверяващите оставили на счетоводителя в обекта призовка за явяване на представител на дружеството и представяне на редица документи свързани с трудовото законодателство в това число трудови досиета, ведомости за заплати и т.н. При проверка на представените от страна на въззивното дружество документи – ведомост за заплати за месец септември 2018год. било установено, че в същата липсва подпис на работника

Дзънгова. Поради горното било прието, че въззивното дружество не е изплатило на посочената работничка заплатата за месец септември 2018год. съгласно уговорената периодичност.

Констатациите от проверката били обективирани в КП №

ПР1842959/20.12.2018год., в който били дадени и задължителни предписания едн,о от които заплатата на работника месец септември да и се изплати в срок до 07.01.2019год.

Препис от протокола бил връчен на надлежно упълномощено от страна на представляващия въззивника лице – св. *.

За констатираното нарушение на 20.12.2018год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като не е изплатило в уговорения срок уговореното трудово възнаграждение за месец септември 2018год. Работникът *, на длъжност „търговски представител“. Посочено било, че нарушението било извършено на 01.11.2018год., до който срок следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице – *, която представила и платежно нареждане за превеждане на заплатите на * за месеците октомври и ноември 2018год., както и платежна ведомост за месец октомври с фигуриращ подпис в същата на свид. Василева.

Въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта. Приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание чл. 415в, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 150лв. приемайки, че нарушението е маловажно, тъй като от него не са произтекли вредни последици и е било отстранено веднага след констатирането му.

В съдебно заседание фактите по делото не се оспорват и по искане на страните не бяха разпитани свидетели.

Като писмени доказателства към АНП са приложени ТД № 176/05.02.2018год., платежно нареждане от 18.12.2018год. за сума в размер на 644,30лв. – тр. възнаграждение *, отчетна форма за месец септември 2018год., пълномощно изходящо от * протокол за извършена проверка № ПР1842959/20.12.2018год., идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, Заповед на ИД на ИА „ИТ“.

При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и доказателствата които го подкрепят. Налице е пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С процесното НП на въззивното дружество е наложено адм. наказание за това, че е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като не било изплатило трудовото възнаграждение на лицето *, назначена на длъжност

„търговски представител“ за месец октомври 2018год. в уговорения срок като нарушението било извършено на 01.11.2018год. в гр.Варна, ул. „* №12, ет.2.

За да е осъществен състава на нарушението следва от една страна деецът да има качеството на работодател и от друга да не е изплатил уговореното трудовото възнаграждение на свой работник в уговорения срок.

В конкретния случай в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин, от всички събрани доказателства, както писмени така и гласни бе установено, че въззивното дружество е имало качеството на работодател по отношение на работника към месеците септември и октомври 2018г.. От друга страна по категоричен начин от всички събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установява, че работника не е получил заплата си за месец септември в края на месец октомври 2018год., както е било уговорено в ТД. Договореното трудово възнаграждение е било заплатено след започване на проверката от страна на ИТ се установява и от приложеното към АНП платежно нареждане представено от страна на въззивника с оглед доказване изпълнение на дадено предписание в тази насока.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно с оглед постъпилите в последствие доказателства за извършено плащане е приложил санкционната разпоредба на чл.415в от КТ като е наложил на въззивника и следващото му се за него наказание имуществена санкция което определил в размер към минималния предвиден в закона – 150лв. като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от друга като отчете, че нарушението е първо за въззивника с оглед липсата на доказателства в подкрепа на противното (данни още по-малко пък доказателства, че въззивникът е бил санкциониран в предходен момент за нарушаване на трудовото законодателство няма) съдът счете, че така наложеното му наказание се явява завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите както на индивидуалната ката и на генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 150лв. на

100лв.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 150лв. на 100лв.

Водим от горното Варненският районен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №

03-010709 от 27.12.2018год. на Директора на

Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Е.“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 150 лв. като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 100лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред

Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: