Решение № 831 от 16.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. И.а като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330203917 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-003919/17.06.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, с което на К.

И. М., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. И. М. обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. П., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.

Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против К. И. М. за това, че на 07.05.2022г. в 23:19 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул.

1

„Руски“ и бул. „6-ти Септември“ като водач на лек автомобил „БМВ” с рег. № ** е навлязъл и преминал през кръстовището на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, с което не е съобразил поведението си със светлинните сигнали.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН с бланков номер 600194 от 07.05.2022г., съставен от К. Г. И. – ** към ОДМВР Пловдив, с който той приел, че водачът М. е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.

Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения, като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН, а въз основа на така съставния акт било издадено и обжалваното НП като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел - актосъставителят К. Г. И., който изцяло поддържа изложените в АУАН констатации. Допълва, че лично е констатирал нарушението и макар същият да няма ясен спомен за конкретния случай, изяснява, че с колегата му били позиционирали служебния автомобил, така че да се обезпечи безпрепятствената видимост към процесното кръстовище, а самият полицейски автомобил е бил оборудван със записваща техника, която е записвала движението на всеки друг автомобил.

Съдът кредитира показанията на този свидетел като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателста – в това число циклограма на светофарна уредба на кръстовището на бул. „Руски“ и бул. „Шести Септември“ и справка от Община Пловдив за действие на отделните секции на светофарната уредба на този участък, заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., справка за нарушител/водач.

Що се отнася до показанията на свид. Д.К.Г., съдът кредитира същите единствено в частта, в която свидетелят посочва, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил на посоченото в НП време и място, както и че на конкретното кръстовище е завил надясно към площад „Съединение“. От анализа на показанията на свид. Г. в останалата им част и по-точно в тази, в която свидетелят посочва, че М. е навлязъл и преминал през кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, която е имала допълнителна дясна секция, разглеждайки ги самостоятелно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, съдът формира извод, че същите не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН и в НП, включително не водят до промяна във фактическата обстановка и правните изводи. Те са в пълно противоречие с показанията на актосъставителя и най-вече с приложените по делото писмени доказателства в частност със справката от Община Пловдив за действие на отделните секции на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Руски“ и бул.

„Шести Септември“, от която става ясно, че към 07.05.2022г. на източното 2 платно на бул. „Руски“ за завой надясно към бул. „Съединение“, не е имало монтирана допълнителна дясна секция, както твърди св. Г.. Същевременно, както вече беше отбелязано, показанията на актосъставителя се открояват с необходимата категоричност, последователност, житейска логичност и незаинтересованост, нещо което не може да се посочи за св. Г., тъй като последният е приятел с жалбоподателя.

Така при събрания обем от гласни и писмени доказателства съдът прие, че чл. 6, т. 1 от ЗДвП предвиждащ, че участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали не е бил спазен, тъй като на 07.05.2022г. в 23:19 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Руски“ и бул. „Шести Септември“ К. И. М. като водач на лек автомобил „БМВ” с рег.

№ ** е преминал през кръстовището на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Наличните по делото доказателства – и гласните – показанията на свидетеля И., и писмените – циклограма на светофарна уредба на кръстовището на бул. „Руски“ и бул.

„Шести Септември“ и справка от Община Пловдив за действие на отделните секции на светофарната уредба на този участък, според съда са категорични за изграждане на извод за извършването на посоченото както в АУАН, така и в НП и правилно подведено към уреждащата го правна норма нарушение.

Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като следва да се посочи, че от страна на санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно административно нарушение, като за тази цел не спомогна и разпитът на ангажирания от жалбоподателя свидетел Г., чийто показания бяха дискредитирани по посочените по-горе съображения.

В тази връзка, следва да се подчертае, че съдът не споделя доводите на жалбоподателя за липсата на прецизна правна квалификация на нарушението доколкото не била посочена конкретната норма от ППЗДвП, въвеждаща в задължение на водачите на ППС да не преминават на червен светофар на сигналната уредба, което от своя страна обуславяло наличието на съществено процесуално нарушение, непозволяващо на санкционираното лице да узнае какво точно е вмененото му нарушение. По мнение на настоящата съдебна инстанция, в процесния случай не е налице твърдяното процесуално нарушение, доколкото видно от обстоятелствената част на АУАН и НП в същите по безсъмнен и ясен начин са описани всички елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение. Дори и през призмата на изложените във въззивната жалба и в съдебно заседание доводи, аргументиращи защитната позиция на въззивника, няма как да се приеме, че същият не е разбрал какво точно е вмененото му нарушение, респективно в какво се изразява противоправността на поведението му. Следва да се отбележи и че най-актуалната практика на административните съдилища от 3 страната е категорична, че когато става въпрос за неизпълнение на предписанията на светофарната сигнализация, именно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е тази, която въвежда позитивното правило за поведение и именно тя следва да фигурира като надлежна правна квалификация в АУАН и НП. В този смисъл са Решение № 1993 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2106/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив и Решение № 27 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2652/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив както и много други, като в цитираните изрично е посочено, че правилото за поведение, което нарушава деецът при несъобразяване със сигнализацията на светофарната уредба се намира именно в чл. 6, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП.

Не се споделя и възражението за недоказаност на извършване на твърдяното нарушение, предвид обстоятелството, че актосъстовителят и колегата му са били на позиция непозволяваща им да възприемат светлинните сигнали, регулиращи посоката на движение на жалбоподателя. В тази връзка отново следва да се акцентира върху показанията на свид. И., който посочва, че е имал директна видимост към процесното кръстовище, съответно към светофарната уредба, регулираща движението на ППС, като неговите възприятия са били допълнително подсигурявани и от записваща техника, поради което съдът кредитира като житейски и логично обосновано посоченото от свидетеля И. досежно преминаването на жалбоподателя на неразрешителен сигнал на процесния пътен участък.

Според съда липсват основания и за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението и като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – преминаване на червен сигнал на светофара, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата за движение по пътищата, включително и свързана с безопасността на останалите участници в движението. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез неспазване сигналите на светофарната уредба, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения. Отделно от горното от справката за нарушител водач на К. М. се вижда, че конкретното нарушение на ЗДвП съвсем не е инцидентна проява на жалбоподателя, като последният е бил наказазван и друг път за нарушение на този закон, което е индиция че жалбоподателят упорито отказва да зачита нормите за движението по пътищата.

Съдът не констатира допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното 4 наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 22-1030-003919/17.06.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, с което на К. И. М., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, доколкото от въззивамата страна не е направено искане за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася по тях. Предвид потвърждаването на обжалваното НП, неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030003919/17.06.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.

Пловдив, с което на К. И. М., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.