Решение № 5173 от 28.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5173 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря ЕК.. К. Тодорова като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Въззивно гражданско дело № 20261100501784 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20413/11.11.2025г. по гр.д. № 51539/2023 г. на СРС, ГО, са осъдени ответниците да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ сумите, както следва: С. Н. В., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:831609046, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: сума в размер на 357,95 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия в имот с абонатен № 251455, находящ се в гр.

София, ж. к. ****, за периода от 01.08.2020 до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 19.09.2025 г. до окончателното плащане, сума от 54,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г. и сума в размер на 9,84 лв. - цена за услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 19.09.2025 г. в съда до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 94,86 лв. разноски в производството, съобразно притежаваната 1/3 ид. част от имота.

С. И. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. ****, да заплати 1 на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, с адрес: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД следните суми: сума в размер на 178,98 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия в имот с абонатен № 251455, находящ се в гр. София, ж. к. ****, за периода от 01.08.2020 до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. в съда – 19.09.2023 г до окончателното плащане, сума от 27,17 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г. и сума в размер на 4,92 лв. - цена за услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. в съда до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 47,43 лв. разноски в производството, съобразно притежаваната 1/6 ид. част от имота.

С. И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. **** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, с адрес: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД следните суми: сума в размер на 178,98 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия в имот с абонатен № 251455, находящ се в гр. София, ж. к. ****, за периода от 01.08.2020 до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. в съда – 19.09.2023 г до окончателното плащане, сума от 27,17 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г. и сума в размер на 4,92 лв. - цена за услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. в съда – 19.09.2023 г до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 47,43 лв. разноски в производството, съобразно притежаваната 1/6 ид. част от имота.

С решението са отхвърлени част от претенциите на ищеца срещу горепосочените ответници, както и изцяло са отхвърлени исковете, предявени срещу К. С. В., ЕГН: ********** и И. С. В., ЕГН: **********.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника С. В.. В същата се посочва, че лицата, които са осъдени да заплатят задължения на ищеца, не са всички, които са наследили имота, тъй като удостоверението за наследници съдържало много повече хора. На следващо място, позовавайки се 2 на Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело Ц-760/23г., въззивникът оспорва начИ., по който е изчислена дължимата сума за сградна инсталация. Твърди, че формулата, по която се определя същата, не отговаря на Директива 2012/27 и съответно не може да бъде използвана при изчисленията.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не заявява становище по жалбата.

Решението не е обжалвано в частта, в която предявените искове срещу ответниците са били отхвърлени, поради което в тази част е влязло в законна сила.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание и в качеството им на ответници в първоинстанционнот производство, на основание чл. 265 ГПК съдът е присъединил към въззивната жалба и С. М. и С. И..

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението в обжалваната част настоящият въззивен състав намира следното:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на 3 договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

Основното възражение, заявено с въззивната жалба и поддържано от присъединилите се към нея лица, е относно това кои са наследниците на собственика на имота Е. В.. Не се оспорва, че неговите родители са придобили имота, а след тяхната смърт, Е. В., като единствен наследник, е станал собственик на същия. Неколкократно пред първоинстанционния съд са представяни удостоверения за наследници, като с твърдения, че същите не са били пълни, пред въззивната инстанция е представено отново удостоверение за наследници на Е. В.. Съобразно разпоредбите на Закона за наследството, по-конкретно чл.5, чл. 6 и чл. 7, съотнесени и към настоящия случай, се установява, че не е оставил низходящи или живи родители, които да го наследяват. В настоящия случай, както правилно е преценил и СРС, приложим е чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, тъй като починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. В този смисъл Е. В. е имал майка К.. и баща Х. В., почИ.ли преди него. Баща му Х. е имал брат Н. В., сестра С.Р. и сестра Н.Ш. – същите се явяват роднини от 3-та степен. И тримата са почИ.ли преди смъртта на Е.

В.. От своя страна чичото на Е. – Н. е имал двама сИ. – И. В. и С. В.. И. е почИ.л. С. В., при съобразяване правилата на ЗН, е роднИ. на Е. от 4-та степен.

Доколкото братът на С. – И. В. е почИ.л преди смъртта на Е., а същият е оставил наследници – М. В. и Н.й В., то се появява въпросът следва ли последните двама да наследяват заедно със С. като наследници на починалия И.. Отговорът е отрицателен. Правната уредба на този наследствен ред се основава на степенния принцип, при който решаващо значение има степента на родство към момента на открИ.е на наследството. Законът не предвижда наследяване „по колена“, нито допуска разклоняване на наследствени линии 4 извън изрично уредените случаи.

Съгласно трайната съдебна практика и Тълкувателно решение № 3/1994 г. на ВС, разпоредбата на чл. 8 ЗН не въвежда право на заместване, а урежда изместване между роднини в зависимост от степента на родство. Правото на заместване е изключение, приложимо само в изрично предвидените от закона хипотези – по права линия и при наследяване от братя и сестри (чл. 10 ЗН), като не се разпростира върху роднини от по-далечни степени, включително тези от четвърти наследствен ред. Тоест по-близкият по степен ще изключи следващите степени. Доколкото С. В. е роднИ. на Е. В. от 4-та степен, а децата на починалия му брат И. – Н.й и М. се явяват роднини от 5-та степен, то С. В. изключва възможността Н.й В. и М. В. да наследяват като по-близки роднини.

По същия начин са и наследниците на С.Р. – сестра на Х. В., който е баща на Е.. Нейните живи наследници се явявт от 5-та степен спрямо Е.. Така стои и относно Н.Ш. – сестра на Х. В., от нейна страна живи наследници са само такива от 5-та степен или по-голяма, като същите са изключени от С. В. – наследник от 4-та степен. Всички тези лица от страната на баща му Х. В. са почИ.ли преди Е. В., който е собственик на процесния имот.

Относно наследниците от страна на майката на Е. – К.. В.а.

Единствените живи към момента на смъртта на Е. наследници от 4-та степен /тъй като С. изключва възможността да наследяват следващите степени, доколкото той самият е 4-та степен/ са С. В. и И. Д. И. – син на Ф., която е сестра на К.. В.а – майката на Е.. С. В. и И. Д. И. се явяват наследници на Е. В. от 4-та степен. Същите са били живи към смъртта на Е. В.. От удостоверение за наследници, находящо се в първоинстанционното производство, се установява, че и двамата са почИ.ли през 2023 г. За свои наследници С. В. е оставил лицата – К. В. и И. В., ответници. И. И. е оставил за свои наследници С. М. и С. И.. Доколкото срещу С. М. и С. И. е постановен отхвърлителен исковата претенция диспозитив, поради плащане в хода на процеса, като решението не е обжалвано в тази част, то същото не се явява предмет на въззивна проверка.

Така или И.че правилно СРС е определил, че живи наследници на Е. В. са С. В., С. В. и И. Д. И., като все от тях наследява по 1/3. След смъртта на С.

В. и И. И., който са оставили всеки по 2-ма наследници, то ответниците К. В., И. В., С. М. и С. И. наследяват всеки по 1/6 част.

5

В този смисъл неоснователно се явява заявеното възражение във въззивната жалба, че поради многобройния списък с лица в удостоверението за наследници на Е. В., то не следвало само ответниците да отговарят за неговите задължения. За преценка кои са наследниците се прилагат правилата на Закона за наследството и установеното в тълкувателната практика, поради което не всички посочени в удостоверението лица са призовани да наследяват.

Относно възражението срещу начислената сградна инсталация. По делото е приета СТЕ и допълнителна СТЕ, които съдът намира за достоверни, извършени от компетентно лице и следва да се довери на посоченото в тях.

Що се касае до възражението за формулата, по която се изчислява сградна инсталация – на първо място, следва да бъде посочено, че с решение на ВАС № 1269/06.02.2025 г. е отменена формулата по т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение. Съгласно чл. 195 АПК отмяната на подзаконов нормативен акт има действие занапред – от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен.

С оглед горното се изчерпва предмета на въззивна проверка. Настоящия съд намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.