Решение № 1583 от 21.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. Плевен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И.а при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. И.а Гражданско дело № 20244430101659 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на молба от М. Г. М., ЕГН ********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ № ***, чрез адв. Д. М. от АК-Пловдив, против „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***, представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я. и „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“ № ***, представлявано от Л.И.Б.а, с посочено правно основание – чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните М. Г. М. и „***“ ***, на 08.03.2021г. е сключен Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“.

Твърди се, че съгласно Договора, ищецът трябва да върне сумата по кредита в размер на 4768,05 лева, при сума на получаване 3500 лева, при срок на кредита от 21 месеца.

Твърди се, че съгласно чл.1, ал. 2 от Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“ ищецът следва да сключи Договор за възлагане на поръчителство с дружеството „***" *** с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за кредит.

1

Твърди се, че ищецът сключва Договор за възлагане на поръчителство от 08.03.2021г. с дружеството "***" *** с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за кредит, по силата на който договор следва да заплати възнаграждение в размер на 4576,95 лева.

Ищецът счита, че Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“ сключен с ***" *** е нищожен на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.1, ал. 2 от Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“ е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Ищецът счита, че Договор за възлагане на поръчителство от 08.03.2021г., сключен с "***" *** е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, по следните съображения:

Счита, че Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“ сключен с „***" ***, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал.1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК.

Сочи, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Излага доводи, че в Договор *** за потребителски кредит тип „За теб“ е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му; липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Счита, че нарушението е още по-съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Ищецът счита, че визираната неяснота съществено ограничава правата и е основание за недействителност на Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“.

Позовава се на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при 2 изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Излага доводи, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, и се изчислява по специална формула. Излага аргументи, че спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Сочи, че в Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“ е посочена само абсолютна стойност на ГПР, липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Сочи, че доколкото е предвидена дьлжимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно дали същото е включено в ГПР, изобщо липсва информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. Счита, че в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства.

Сочи, че тези съставни елементи остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Ищецът твърди, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Счита, че неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

Счита също така, че посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно какво съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.

Твърди, че по този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Позовава се на чл.19, ал.1 от ЗПК, като счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Сочи, че сключването на Договор за поръчителство е въздигнато като елемент от сключването на договор за паричен заем, без 3 когото последният не може да бъде сключен. Счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Счита, че посоченият в договора размер на ГПР, за който твърди, че не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Ищецът се позовава на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като сочи, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая излага доводи, че не е налице нито една от тези две хипотези –нищожната клауза на процесния Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“ относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.

В условията на евентуалност, ищецът моли да бъде прието, че клаузата на чл.1, ал.2 от Договор №*** за потребителски кредит тип „За теб“, въз основа на която клауза е сключен Договор за възлагане на поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения:

Посочва, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца, е необходимо да сключи договор за поръчителство. Позовава се на чл.1, ал. 2 от договора, че ищецът е бил длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Счита, че сключването на договор за възлагане на поръчителство е въздигнато в условие за отпускането на кредита.

Счита, че посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Излага доводи, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.

4

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Посочва, че такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. Излага доводи, че за да е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто сочи, че е настоящият случай.

Ищецът прави извод, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея ищецът е задължен да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 110% от отпусната сума.

В тази връзка ищецът счита, че клаузата на чл.1, ал.2 от Договора за кредит противоречи на добрите нрави и е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Счита, че същата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, в ущърб на ищеца като потребител / чл.143, ал.1 ЗЗП/. Счита, че посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.

На следващо място ищецът излага доводи, че клаузата на чл.1, ал.2 от Договор за кредит е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Счита, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за кредит не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП.

Твърди, че клаузата на чл. 1, ал.2 от договора е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

По отношение на втория установителен иск ищецът счита, че така сключеният Договор за възлагане на поръчителство от 08.03.2021г. с дружеството "***" *** е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както 5 и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. с чл.19, ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Излага съображения, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Посочва, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Счита, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Излага доводи, че понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. В настоящият случай, ищецът излага доводи, че такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира е в размер на 4576,95 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 150% от сумата на отпуснатия кредит от 500 лева.

Счита, че е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост.

Твърди се в исковата молба, че сумата от 4576,95 лева, се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, като същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Счита, че чрез Договор за предоставяне на поръчителство се постига единствено и само увеличаване на дължимата сума с над 150%, без каквато и да е насрещна престация.