Решение № 990 от 16.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. С., 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502700 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 19.06.25г. /с участието на секретаря Йорданова/ въззивно гражданско дело № 2700/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-17 състав от 25.06.24г. по г.д. № 2015/23г. са уважени /изцяло: за сума в размер на 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 05.06.22г./ искове по чл. 49 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД на П. К. против „Спартак Спорт“ ЕООД.

Решението на СГС се обжалва от „Спартак Спорт“ ЕООД /изцяло/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищецът поддържа, че е претърпял инцидент /злополука/ на 05.06.22г. както следва: докато е плувал /докато е бил във водата/ в басейн /стопанисват от ответника/ друг човек /скачайки от кула на спортното съоръжение/ е паднал върху него и в резултат на това му е причинил физически травми – увреждания /като следствие от последните – физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/.

С оглед това: П. К. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ имуществената отговорност на „Спартак Спорт“ ЕООД.

Жалбата е неоснователна /искът е основателен; атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

Спорните по делото обстоятелства /към момента; на този етап от процеса/ са: налице ли е противоправност /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ в „поведението“ на ответника; налице ли е причинно-следствена връзка между процесния 1 инцидент и получените от ищеца физически /съответно психически/ травми; налице ли е съпричиняване на процесния вредоносен резултат /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/; какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца.

Досежно изброените /спорни/ обстоятелства:

От една страна:

В процеса не се спори /този факт се явява и надлежно удостоверен по делото/, че ответникът е принципно легитимиран /в материално-правен аспект/ да бъде страна /да носи имуществена отговорност/ по процесните искове - в качеството си на правен субект, стопанисващ /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с регламентацията от действащата към релевантния за спора времеви отрязък Наредба за ВДОВП във връзка и със съдебната практика, която се е оформила по приложението на изброените правни норми/ процесното спортно съоръжение /басейн/. По делото е надлежно установено /и с гласни, и с експерти доказателства/, че в резултат на процесната злополука ищецът е получил физически травми /като пряко следствие от това - физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/. Последното обстоятелство следва да се и презумира /както в случая, така и във всяка подобна хипотеза: физическата болка винаги причинява психическо страдание; обратен извод не може да бъде защитен житейски/.

Процесната причинно-следствена връзка /между злополуката, травмите и следващите от тях неимуществени вреди/ е установена /доказана/ надлежно /категорично и еднозначно/ с приетата в процеса медицинска експертиза /и писмената й част, и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/. Заключенията /констатациите/ на вещото лице не дават основание да се обоснове извод за наличие на друга причина /в това число и допусната лекарска грешка – неправилно лечение на травмите/ за причиняване на уврежданията /съответно за неблагоприятното им състояние и развитие – към момента и в перспектива/.

Експертните констатации /в такава насока са събрани и гласни доказателства/ конкретизират подробно всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно: вида и естеството на процесните травми /увреждания/; проведеното медицинско /в това число и 3-кратно оперативно/ лечение; протеклият възстановителен период /в това число и рехабилитационен такъв, продължаващ и към момента/; настоящото здравословно /физическо и психическо/ състояние на пострадалия и медицинската перспектива на уврежданията /изцяло неблагоприятна/. Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност и преди всичко в контекста на възрастта на ищеца/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 150 000 лева.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към доводите на първоинстанционния съдия /изложени в горните насоки/.

Доказателственият материал /основно гласен в тази връзка – преценен в съвкупност/ дава основание да се направи извод, че инцидентът е настъпил по следния конкретен начин: ищецът е скочил от кулата /площадка № 5/ на спортното съоръжение и докато е бил във водата /след скока/ друг човек е скочил /от площадка № 7/ и е паднал върху него. Тезата /първоначално застъпвана от ответника/, че пострадалият просто е плувал под кулата /без преди това да е осъществил скок/ не намира опора в доказателствения материал.

Тази теза не намира опора и в житейската логика: не може да се обоснове надлежен извод, че П. К. е плувал спокойно във водата, знаейки, че това е изключително /очевидно/ опасно /в тази зона постоянно са се осъществявали скокове от най-различни височини; на практика с такава именно цел е било посещавано точно това спортно съоръжение/.

Фактът /този извод следва категорично от събраните по делото доказателства, очертаващи механизма на злополуката/, че друг правен субект /физическото лице, което е паднало върху ищеца/ също е допринесло /по смисъла на чл. 53 от ЗЗД/ за настъпване на инцидента не може да изключи отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД спрямо 2 пострадалото лице /предвид правилата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД и чл. 127, ал. 1 от ЗЗД/.

Фактът /който се явява надлежно установен в процеса/, че площадките на кулата за скокове са разположени /технически – физически – строително/ шахматно /т.е. площадка № 5 не се намира под площадка № 7; това е сторено, за да се осигури по-добра видимост и на скачащите спрямо другите такива, и на спасителя спрямо всички скачащи; в крайна сметка това е сторено точно с цел да бъдат избягвани инциденти като процесния/ сочи /сам по себе си/, че след като е скочил - пострадалият е поел /плувайки – с цел да излезе от басейна/ в грешна посока и така е попаднал под площадка № 7 точно в момента на скока на другото физическо лице /в обратната хипотеза инцидентът не би настъпил/. Действително: това поведение на ищеца е било предприето в противоречие с правилата за безопасност /в това число с указанията на спасителя; в това число с изискванията на чл. 26, т. 1 и т. 11 от Наредба за ВДОВП; в това число с житейското изискване за внимателност/. Същото поведение обаче не може да обоснове налагане на „санкцията“ по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД: негативната правна последица по този законов текст може да бъде приложена /в хипотеза като процесната – когато пострадалото лице е непълнолетно/ само, ако негов родител /настойник, попечител – лицата, които са законово задължени да осъществяват надзор и контрол върху действията на непълнолетните/ е бил на мястото на инцидента. В процесната хипотеза това условие /установено от постановките на съдебната практика/ не е било налично /ищецът е бил на басейна само със свой приятел/. В такава хипотеза /съобразно изложеното по-горе/ задължението за надзор и контрол върху поведението на непълнолетния е съществувало само в правната сфера на правния субект, който е стопанисвал спортното съоръжение.

От друга страна /и във връзка с основният спорен по делото въпрос, а именно – налице ли е противоправност в „поведението“ на ответника/:

Наличният доказателствен материал /писмен и гласен – преценен в съвкупност/ сочи, че:

В зоната на инцидента са били разположени предупредителни табели /които са указвали на посетителите на басейна да имат заострено внимание при скачането от кулите на съоръжението и при плуването във водата/. На посетителите на басейна е бил провеждан /при подхода им към кулата/ инструктаж за безопасно скачане - от спасителя на съоръжението /указания за безопасно ползване на басейна са били давани и при покупката на входни билети – съгласно събраните в тази насока гласни доказателства/. За района на водната площ е бил осигурен един спасител. Фактът /това обстоятелство не е и спорно/, че в момента на инцидента спасителят е бил до басейна /долу, а не във водата или на кулата/ сочи /сам по себе си/, че същият не е имал фактическа /обективна/ възможност нито да издърпа /физически/ пострадалия от опасната водна зона, нито да предотврати /физически/ скока на другото лице /делинквент, съизвършител на инцидента – съобразно горните съображения/. За спасителя /предвид изложеното/ е съществувала единствената възможност - да се опита да предотврати злополуката чрез свирене, викане и ръкомахане /което е било и сторено – съгласно събраните по делото свидетелски показания, преценени в съвкупност/. В такава хипотеза следва да се приеме, че изискванията на чл. 21, т. 1 и чл. 22 от Наредбата за ВДОВП са били спазени /поведението на спасителя е било съответно - адекватно на конкретната фактическа обстановка - ситуация/. В този смисъл: противоправността в „поведението“ на ответника в случая не може да бъде „извлечена“ от действията /бездействията/ на спасителя.

Процесната противоправност обаче произтича от друго:

Описаната обстановка /фактическа ситуация/ в зоната на съоръжението е изисквала /налагала/ както в момента на злополуката, така и във всеки друг момент /винаги и по принцип/ да е било създадено /при подхода към кулата за скокове/ препятствие /бариера – преграда/, т.е. на това място е следвало да присъства или поне един служител на 3 дружеството, или там е трябвало да бъде поставено техническо средство, които /служител или такова средство/ да изключат възможността /фактически – физически/ да бъде осъществен скок в момент – когато в басейна все още има плуващ човек. Само в такъв случай /от една страна/ броят присъстващи на басейна лица /в много от случаите – значителен; особено в активен летен сезон; особено през почивни дни/ става възможно да бъде надлежно наблюдаван и охраняван /контролиран/. Само в такава хипотеза /от друга страна/ може да се приеме, че изискването за „максимално обезопасяване“ на басейна /по смисъла на чл. 10, ал 1 от Наредбата/ е било спазено. Това изискване следва да бъде преценявано в контекста на конкретната фактическа обстановка, в контекста на конкретните параметри на съответния басейн /аргументи в тази насока са изложени и по-долу/, т.е. изброяването в ал. 2 на посоченият законов текст не може да бъде тълкувано /окачествено/ като изчерпателно.

Горните изводи са направени от въззивния съд в контекста на следните особено съществени обстоятелства:

Процесният басейн /а и всеки друг такъв: където е разположена висока 10 метрова кула за скокове; където дълбочината в едната част на съоръжението е 5 метра/ е изграден изначално /и е предназначен по дефиниция/ единствено за осъществяване на спортна дейност /тренировъчна или състезателна/, които дейности се провеждат под засилен надзор /контрол/ на треньори, спасители, медицински екипи и т.н. /от съображения за безопасност/. С други думи: този вид спортни комплекси по правило не са подходящи за отдих и почивка /плажуване/ именно доколкото: постоянни /през цялото работно време на басейна/ скокове от кула с такава височина /а дори и скокове от по-ниските платформи/ в такава дълбочина на водата - създават /във всички случаи/ условия /дори и при минимално невнимание/ за настъпване на тежки инциденти /като процесния/. Особено като се има предвид натовареността /съобразно изложеното по-горе/ на басейните /в смисъл на значителен брой посетители/. Особено като се има предвид, че голямата част от скачащите са деца /именно децата се явяват изкушени от желанието да осъществяват скокове във водата – не само на този басейн, а и на всеки друг; последният факт е ноторно известен/. Не случайно - точно заради всички изброени обстоятелства /и от съображения за безопасност/ на басейните в курортните комплекси са поставени табели, които забраняват скачането. Не случайно - точно заради всички изброени обстоятелства /и от съображения за безопасност/ на водните пързалки в курортните комплекси присъства човек, който физически ограничава – разделя /на безопасни времеви интервали/ спускането на посетителите.