Определение № 166 от 07.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Варна, 07.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000088 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба, предявена от името на „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ООД срещу решение № 408/29.10.2025 г. по електронно дело 20253100900038 (ТД № 38/2025 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, с което съдът на осн. чл. 517, ал. 3 ГПК е прекратил “АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК: 203861461, по искане на взискател, насочил принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си срещу съдружника- длъжник А.Б.Б..

Жалбата вх. № 36100/09.12.2025 г. е депозирана в рамките на преклузивния срок (считано от връчване на акта на представителя) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.

261 ГПК. Дължимата държавна такса е събрана авансово. Жалбата е надлежно администрирана. В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият е упражнил правото си на отговор по жалбата.

По допустимостта на обжалването:

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалван постановен акт по същество. Ответникът, сезирал компетентен въззивен съд има интерес от проверка на решение, с което е била уважена насочената срещу него конститутивна претенция на въззиваемата страна. Процесуалният представител на въззивника е легитимиран да упражнява защита пред настоящата инстанция. Пълномощното на въззиваемия, с което адв. М. Р. е преупълномощил адв. С. Р., обаче е било ограничено до осъществяване на процесуално представителство пред първоинстанционния съд (л. 26 и л. 120 от т. д. № 38/2025 г. на ВОС), поради което съдът намира, че последната не е надлежно упълномощена да осъществява процесуално представителство на въззиваемата страна пред настоящата инстанция. В тази връзка следва да бъдат дадени указания на въззиваемия „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в срок до първото открито съдебно заседание по настоящото дело с писмена молба, чрез законен представител или овластения генерален пълномощник, изрично да 1 потвърди подаденият от името на банката отговор на въззивна жалба вх. № 6411/25.02.2026 г., или да представи пълномощно, с което адв. С. Р. е била упълномощена да осъществява процесуално представителство от негово име и пред въззивната съдебна инстанция. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По предварителните въпроси:

Пред първата инстанция банката-взискател, задължена да поддържа електронна кореспонденция по чл. 50 ал. 5 ГПК, е получила достъп до електронното дело, чрез пълномощника адв. Р., без да е декларирано изрично съгласие за ползването на портала ЕПЕП и за връчване на съобщенията по делото. До този момент, ищецът не е посочил начин за електронна кореспонденция със съда, като първата инстанция не е предупредила този търговец за неблагоприятните последици от неизпълнение на задължението по чл. 50 ал. 5 ГПК (указания за електронно призоваване са били изпратени на ответника, а не на ищеца). Този пропуск следва да се коригира от настоящата инстанция, включително и като се отчете, че до настоящия момент както генералният пълномощник, така и преупълномощеният от него адвокат на тази страна, са ползвали електронни пощи за извършване на процесуални действия по делото и са подписвали с КЕП електронните си изявления, но без да са посочили своите електронни адреси като избран начин на връчване.

Доклад по жалбата:

Въззивникът „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ООД, чрез процесуален представител адв. А. К., излага всички възможни оплаквания за опорочаване на постановеното решение. Доводите за нарушенията при установяване на относимите факти, както и приложението на материалния закон се свързват изцяло с възражението на дружеството за извършено изплащане на полагащия се на длъжника дял, формиран при връчване на изявлението на овластения от съдебния изпълнител взискател, до размер на сума, изчислена към края на месеца, в който е връчено това изявление. Сочи се, че противно на събраните по делото доказателства, съдът е игнорирал установения от вещото лице размер на този дял и неправилно е счел предложената на взискателя сума за недостатъчно удовлетворяване. Осъденият ответник се позовава на превратно тълкуване на правилата относно действието на запора, наложен за обезпечение на изпълнение върху дял от дружеството, като сочи, че възприетата от първата инстанция непротивопоставимост на вече извършеното увеличение на капитала няма законова основа, а установените в задължителната практика положения (т. 7.2 на ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д.

№ 1/2020 г., ОСТК на ВКС), относно непротивопоставимост на разпоредителните действия с членството на длъжника, се отнасят до регистърните производства и нямат приложение в конкретния случай, тъй като нито приемането на новия съдружник, нито необходимото за новозаписаните дялове увеличение на капитала имат действие сходно с хипотеза на разпореждане с наличен запориран дружествен дял. Обосновава тезата си с доводи за зачитане на надлежното вписване на увеличение на капитала с конститутивно действие, противопоставимо на трети лица от момента на отразяването му по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, предхождащ завеждането на иска, както и с естеството на последиците от това ново положение. Сочи, че и преди, и след увеличението на общия брой на 2 дяловете, чрез приемане на нов съдружник, длъжникът А.Б. е притежавал еднакъв брой дялове от капитала с еднаква номинална стойност, като вписания нов размер на капитала не създава пречка за удовлетворяване на взискателя, обезпечен със запор върху конкретния дружествен дял, тъй като самото запорирано имущество е останало непроменено. Същевременно въззивникът излага и оплаквания за необоснованост на фактическите изводи за установяване на стойността на дела на длъжника, тъй като въпреки извода за непротивопоставимост на приемането на новия съдружник, счетоводно отразените последиците от увеличаването на капитала не са били съответно коригирани. Така предложеното на взискателя плащане (определено по счетоводните данни, зачитащи увеличението) формално е било отречено без да е било съпоставено с друг размер, определен след корекция и съответно приспадане и на новонаправените парични вноски. Въззивникът сочи, че при такова коригиране, съответно на изводите на първата инстанция, би се установила отрицателна величина на запорирания дял, а това според установената съдебна практика по приложението на специалния иск по чл. 517 ал. 3 ГПК изключва уважаване на конститутивния иск.

Оплакванията за нарушения на процесуалните правила също се свързват с установяването на фактите относно възприетата от първата инстанция стойност на запорираното имущество, като лимитен размер на удовлетворяемото право на взискателя. Сочи, че този въпрос е обусловен от отричането на действието на последиците от увеличението на капитала, които обаче не са били спорни между страните, тъй като нито ищецът се е противопоставил на изследваните от вещото лице счетоводни записвания на дружеството, нито съдът е обявил, че поисканото от ответника остойностяване на дела на длъжника по тези данни е неотносимо поради изискванията на закона за тяхната непротивопоставимост. Счита, че при изготвянето на доклада по делото съдът е обявил само, че адекватността на предложеното на взискателя плащане на припадаща се на длъжника част ще се преценява по правилото на чл. 125 ал.3 ТЗ, но е пропуснал да посочи, че като прилага това правило няма да отчита непротивопоставими счетоводни записи и съответно не е указал на ответника, че не сочи доказателства за алтернативни балансови стойности (без отчитане на непротивопоставимо увеличение на капитала и заприходени вноски). Същевременно, при допускането на поисканата от ответника експертиза, макар да е преформулирал поставените въпроси относно различни варианти на изчисляване на размера според конкретните възражения

(за непротивопоставимост само на доброволното напускане на длъжника), не е конкретизирал задачата на вещото лице по начин, който да осигури относимо заключение и така е лишил ответника от възможността да докаже както своето твърдение за надлежно предложено плащане по наличните счетоводни записи, така и да реализира в цялост защитата си, като обоснове допълнително липсата на каквато и да е дължимост поради отрицателна стойност или евентуално ново плащане до доказаната относима пълна стойност. В тази връзка въззивникът посочва и ново доказателствено искане за събиране на нов вариант на счетоводна експертиза за установяване на размер на дружествения дял на длъжника без съобразяване на отреченото от съда въздействие на увеличаването на капитала след прием на нов съдружник.

3

Наред с оплакванията за неправилно обосноваване на изводите за неоснователност на възражението на ответника с непосочени от страните и неоповестени в доклада факти, въззивникът е свързал същите нарушения и с евентуално постановяване на недопустим акт. Подобно съединяване на оплакванията обаче противоречи на правната природа на предпоставките за възникване и упражняване на правото на защита, тъй като за тях въззивният съд следи служебно и независимо от изложените в жалбата или отговора по нея обстоятелства. Само допустимият акт може да е предмет на въззивен контрол по същество и съответно да бъде проверен за неправилно приложен закон и обоснованост и затова преценката за недопустимост не може да е обусловена от неоснователно оплакване за неправилност. Същевременно, нарушението на процесуалните правила, описано от въззивника не се свързва нито с липса на процесуална предпоставка, нито с наличие на процесуална пречка за упражняване на конститутивен иск на взискателя за принудително прекратяване на дружеството на длъжника, за да кореспондира на оплакване за недопустим акт. Затова настоящият състав не може да разглежда евентуалното искане за обезсилване на обжалваното решение, а всички оплаквания за неправилно обосновани с ненадлежно установени факти изводи ще се разгледат като основания на искането за отмяна на неправилното решение.

Въззиваемия ищец

„ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“

АД, чрез преупълномощен адв. Р., оспорва оплакванията на ответника с доводи за правилно приложен закон при категорично установени предпоставки за прекратяване на дружество след непротивопоставимо на взискателя предприето от длъжника прекратяване на членственото правоотношение.

Сочи, че релевантен за стойността на дружествения дял е само избраният от взискателя момент, в който да бъде прекратено дружеството и да бъде осребрено запорираното имущество на длъжника и той е бил правилно установен без отчитане както на невписаното напускане на Б., така и на резултата от воденото между него и дружеството арбитражно производство и съответно извършеното присъдено плащане на ликвидационен дял. Изложени са и конкретни доводи за правилното игнориране на двукратните опити за изплащане на запориран дял на длъжник- едноличен собственик, поради непротивопоставимост на приемането на нов съдружник след налагането на запора, изключваща принципно приложението на възражението, уредено само за членство в ООД в хипотезата по чл. 517, ал. 3 ГПК. Евентуално, въззиваемият счита за правилно отричането на възражението за надлежно изплащане на ликвидационния дял, тъй като релевантният момент за неговото определяне е прекратяването на дружеството, настъпващо едва при постановяване на съдебно решение, а не по-ранните моменти, изследвани в неотносимото заключение по назначената експертиза. Оспорено е новото доказателствено искане с доводи за липса на сочените нарушения по чл. 266, ал. 3 ГПК и неотносимост на новите въпроси.

По доказателствата:

Доколкото въззивникът се позовава на неправилно установен факт, допълнен в предмета на делото при служебно прилагане на правна норма, въззивният съд следва да разгледа посочените в жалбата процесуални нарушения. Действително, при предявяването на иска си, овластеният от 4 съдебен изпълнител взискател изрично се е позовал на насоченото изпълнение върху дял от ответното дружество (ООД), който е бил запориран като дял на едноличен собственик Б.(преди вписването в търговския регистър на записването на нови дялове от новоприет съдружник за увеличение на капитала на ЕООД). В отговора си, дружеството-ответник е заявило възраженията си за погасяване на потестативното право на взискателя след вече настъпило прекратяване на членството на Б. и изплащане на припадащия му се дружествен дял в полза на кредитора, наложил запора. Именно това възражение е било репликирано от ищеца с позоваване на действие на наложения по-рано запор, изключващ противопоставимостта на разпоредителни действия на длъжника, като изрично е оспорено само приетото от дружеството (вече ООД) предизвестие за напускане на съдружника и извършеното уреждане на имуществените отношения от прекратено членство, съответно насоченото плащане е оспорено като лишено основание преди настъпването на исканото от взискателя прекратяване(свързвано с уважаването на предявения иск по чл. 517, ал. 3 ГПК). В допълнителния си отговор, наред с доводи в подкрепа на своята теза, ответникът(сега въззвиник) е посочил допълнителни твърдения, че неоснователно отказаното (с връщане на превода) плащане е в размер, равен на дела на съдружника - длъжник, определен по правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ и към момента на получаването на изявлението на самия взискател за прекратяване на участието на Б. в ответното дружество. Макар да не е формулирано изрично като друго, евентуално възражение, несъмнено позоваването на допълнителния факт на плащане на взискателя, отправил искане за прекратяване на членството на своя длъжник, до размер на равностойността на запорирания дял съвпада именно с предвидената в чл. 517 ал.3 изр. трето ГПК хипотеза на погасяване на правото на трансформиране на притежавани от длъжника членствени права в ликвидационен дял от прекратено дружество. Именно за установяване на двете свои евентуално съединени възражения, ответникът е поискал и събирането на заключение на вещо лице, което да определи балансовата равностойност на запорираното имущество, като дружествен дял в ООД, в два варианта(към момента на оспореното като непротивопоставимо на взискателя доброволно напускане на Б. и към момента на предприетото от взискателя принудително прекратяване на членството му).