Решение № 5674 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5674 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110119605 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

М. Л. Л. е предявила срещу „Уиз Еър Унгария“ Цтд, дружество учредено съгласно законите на Република Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, иск по чл.74 КТ за прогласяване на нищожност на клауза от сключения между страните трудов договор от 01.01.2015г., която гласи следното : „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл.5б и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, иск по чл.128, т.2 КТ за сумата от 6248,84 лева – неплатени задължения за секторни плащания за периода 01.03.2019г. – 07.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, иск по чл.245, ал.2 КТ за сумата от 1551,94 лева – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатените задължения за секторни плащания за период на забавата 10.04.2019г. – 11.04.2020г., иск по чл.215, ал.1 КТ за сумата от 12692,34 лева (след допуснато увеличение на размера на иска) – непогА. остатък от дължими командировъчни пари за периода 01.03.2019г. – 07.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, иск по чл.177 КТ за сумата от 3128,71 лева (след допуснато увеличение на размера на иска) – непогА. остатък от възнаграждение за платен годишен отпуск за периода м.06.2019г. – м.03.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, иск по чл.264 КТ за сумата от 281,24 лева – непогА. остатък от трудово възнаграждение за работа в официални празници за периода 01.05.2019г. – 07.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 67,07 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата 10.06.2019г. - 11.04.2022г., иск по чл.220, ал.1 КТ сумата от 1935,09 лева (след допуснато увеличение на размера на иска) – непогА. остатък от обезщетение за неспазен срок на предизвестието, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 173,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 30.06.2020г. – 11.04.2022г., иск по чл.222, ал.1 КТ за сумата от 645,03 лева (след допуснато увеличение на размера на иска) – непогА. остатък от обезщетение за оставане без работа след уволнението за срок от 1 месец, ведно със 1 законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 57,97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата 30.06.2020г. – 11.04.2022г., иск по чл.224, ал.1 КТ за сумата от 522,72 лева – непогА. остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при уволнението, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 93,03 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата 30.06.2020г. – 11.04.2022г.

Ищцата твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор от 18.06.2013г. била назначена на длъжността „младши член на кабинния екипаж“ за неопределено време. Била уговорена брутна заплата в размер на 3500 евро годишно, включваща 2204 евро – основна заплата годишно (183,66 евро на месец), 175 евро – фиксирана сума (бруто) годишно за работа извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа или в почивен ден съгласно чл.143 от българския трудов кодекс, 350 евро – фиксирана сума (бруто) годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или служителят е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, 525 евро – фиксирана сума (бруто) годишно за часовете работа по време на следобедни и нощни смени и 246 евро – фиксирана сума (бруто) годишно за прослужено време. В клаузата на т.5б от трудовия договор било уговорено, че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя т.н. „секторно плащане“. Било уговорено, че страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните се съгласявали, че размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден в допълнение на първите два сектора (т.е. за всеки 3 – ти, 4 – ти, 5 – ти и т.н. сектор в един ден) ще бъде 10,5 евро, бруто, като тази сума ще бъде допълнително заплащана от работодателя ежемесечно. Било уговорено още, че за времето на изпълнение на международни полети служителят ще има право да получава командировъчни пари по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. Било уговорено работодателят да превежда заплатата на служителя до десетия ден от месеца, следващ текущия месец. Страните сключили нов трудов договор от 01.01.2015г., който заменил предходния.

Бил уговорен размер на брутното трудово възнаграждение в размер на 7237 лева годишно, което включвало и изброените по – горе елементи от трудовото възнаграждение – основна заплата и фиксирани размери на допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Секторното плащане за всеки изпълнен сектор след втория (т.е. за 3 -ти, 4 – ти и т.н.) в рамките на един полетен ден било уговорено в размер на 24,45 лева. С допълнително споразумение от 01.04.2015г. бил увеличен размерът на брутната заплата на 7530 лева годишно със съответното увеличение на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите уговорки останали непроменени.

С допълнително споразумение от 01.01.2016г. бил увеличен размерът на брутната заплата със съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите уговорки останали непроменени. С допълнително споразумение от 01.04.2017г. бил увеличен размерът на брутната заплата на 8765,19 лева годишно със съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите уговорки останали непроменени. С допълнително споразумение от 09.02.2018г. бил увеличен размерът на брутната заплата на 9714 лева годишно със съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите уговорки останали непроменени. С допълнително споразумение от 01.01.2019г. бил увеличен размерът на брутната заплата на 10685 лева годишно със съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите уговорки останали непроменени. С допълнително споразумение от 01.01.2020г. бил увеличен 2 размерът на брутната заплата на 11573 лева годишно със съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите уговорки останали непроменени. С допълнително споразумение от 22.01.2020г. ищцата приела да изпълнява длъжността „старши член на кабинния екипаж“ и бил увеличен размерът на брутната заплата на 12420 лева годишно със съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Бил увеличен размерът на секторното плащане за секторите, приключени от ищцата в един ден в допълнение на първите два сектора (т.е. за 3 – ти, 4 – ти, 5 – ти и т.н.) сектори в размер на 40,09 лева. Останалите уговорки останали непроменени. С допълнително споразумение от 30.03.2020г. бил увеличен размерът на брутната заплата на 14407 лева годишно със съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите уговорки останали непроменени.

На 07.05.2020г. трудовият договор между страните от 01.01.2015г. бил прекратен по инициатива на работодателя, като последният дължал обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. Твърди се, че за периода 01.03.2019г. – 07.05.2020г. на ищцата не бил заплатен пълният размер на дължимото брутно трудово възнаграждение, защото не са изплащани в цялост дължимите секторни плащания. Ищцата поддържа, че клаузата от 5б на трудовия договор е нищожна поради противоречие със закона, евентуално заобикаляне на закона – чл.242 КТ, чл.247 КТ, вр. чл.4, ал.2, чл.16, ал.2, т.2 НСОРЗ.

При това счита, че следвало да й се изплащат и първите два изпълнени сектора за всеки полетен ден при незачитане поради недействителност на противната уговорка по т.5б от трудовия договор.

Поради незаплащане на пълния размер на секторните плащания, вкл. и първите два изпълнени сектора за всеки полетен ден, ищцата не била получила пълния дължим размер от трудовото възнаграждение. Твърди, че през процесния период не е заплатен и пълният размер на дължимите дневни командировъчни пари, като поддържа, че дължимата ставка е 55 евро на ден съгласно чл.215, ал.1 КТ, вр. Приложение № 3а от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). През процесния период дневните командировъчни пари били заплащани с по – ниска от дължимата по нормативната уредба ставка. Твърди, че през процесния период обезщетението за платен годишен отпуск по чл.177 КТ е изплатено в по – нисък размер от дължимия, защото в базовото брутно трудово възнаграждение следвало да бъдат включени всички секторни плащания, включително и заплащане на първите два сектора на всеки полетен ден въпреки противната уговорка по съображенията, изложени във връзка с нищожност на клаузата по т.5б от трудовите договори. Не било изплатено и дължимото увеличение на възнаграждението за работа в официални празници, като трудовото възнаграждение през същите дни било дължимо в двоен размер съгласно чл.264 КТ. Не бил заплатен в пълния дължим размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, защото в базовото трудово възнаграждение следвало да се включат плащания за всички изпълнени сектори, включително и първите два за всеки ден, в който ищцата е изпълнявала полети. Със същите доводи се поддържа и че не е заплатен пълният дължим размер на обезщетенията по чл.220, ал.1 КТ и чл.222 КТ при прекратяване на трудовия договор. Ответникът бил задължен да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните главни вземания по чл.128, т.2 КТ, по чл.264 КТ, по чл.220, ал.1 КТ, по чл.222, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1 КТ.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Развива съображения за недопустимост на исковете поради предявяването им срещу ненадлежна страна, а именно срещу дружеството – принципал, вместо срещу регистрирания в страната клон на дружеството.