Решение № 1176 от 13.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. Варна, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20253100501818 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: град София, район Оборище, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, срещу решение №1319/15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 9922/2024 г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на М. П. Х., ЕГН **********, адрес: град *, ул. „*“ № *, сумата от 3165.16 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща оставащо дължимо обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер облицовка предна броня, броня облицовка предна, задно стъкло, врата задна, панел заден ляв, колона лява задна, лайсна декоративна в облицовка броня задна, броня облицовка задна, стоп – блок комбинирани светлини заден ляв, панел заден десен, калник преден десен, врата дясна предна, врата дясна задна, основа броня задна, маска задна, кора под двигател предна и подкалник пластмасов ляв преден на собствения му л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № В **** ТР, причинени в резултат на реализирано на 18.06.2024 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В **** ТМ, застрахован по договор гражданска отговорност при ответното дружество ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е кредитирал единствено 1 повторното заключение по допуснатата САТЕ, без да прецени достоверността на заключението с оглед другите доказателства и предприетите от ответника оспорвания. Липсват мотиви, които да сочат недостатъците на първоначалното заключение, въпреки че повторната експертиза не е отговорила на поставения от ответника въпрос за стойността на запазените части. Вместо да задължи вещите лица да отговорят, въпреки настояването на ответника, съдът е приел техните обяснения, които са изцяло от правен характер. По този начин съдът едновременно е допуснал процесуално нарушение и не е приспаднал стойността на запазените части в установения и изчислен размер от 1960 лева. Именно тази калкулация на вещото лице по първоначалната експертиза следва да се приеме за вярна, тъй като вещото лице е остойностило отделните компоненти, които могат да се продадат като части втора употреба. Обстоятелствата, изложени от вещите лица и преповторени в съдебното решение, относно това какъв е редът за продажба на автомобили за разкомлектоване, са ирелевантни, тъй като целта на приспадането е да се избегне неоснователно обогатяване на ищеца.

Същевременно разпоредбата на чл.390 от КЗ налага специалното правило за предварително бракуване на останките във всички случаи на имуществено застраховане. Само ако задължението за дерегистрация на тотално увреденото МПС бъде изпълнено, последиците от събитието ще бъдат само загуби и ще бъде осуетено неоснователното обогатяване. Затова значението на императивното изискване на чл.390, ал.1 от КЗ не може да бъде сведено само до уреждане на последиците от забавата на застрахователя, а следва да се възприема като отлагателно условие за изплащане, респективно и за принудителното събиране на пълния размер на застрахователното обезщетение. В условията на евентуалност решението следва да бъде ревизирано в частта за законната лихва, която да бъде присъдена от представянето на доказателства за дерегистрация.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата с твърдения, че възражението за наличие на запазени части е преклудирано, тъй като не е направено с отговора на исковата молба, въпреки че застрахованият автомобил е бил на разположение на застрахователя след завеждане на претенцията и същият е можел да установи наличието на тотална щета и да опише запазените части. Същото е и неоснователно, тъй като за да се определи точната стойност на запазените части е нужно не само тяхната визуална проверка, но и проверка на техническото им състояние, което включва изпробване на тяхната функционалност. Съгласно чл.17 от Наредбата за излезлите от употреба МПС, приета с МПС 11 от 15.01.2013г., дейностите по събиране, транспортиране и третиране на излезлите от употреба МПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО. Съгласно чл.18 от същата Наредба собствениците на такива МПС са длъжни да ги предават на площадки за събиране и съхраняване или в центрове за разкомплектоване. Собствениците на пунктове за изкупуване и разкомплектоване на автомобили не се ангажират с оферти за процесния автомобил без да имат възможност да извършат оглед и да определят степента му на увреждане. По тази причина единствената гарантирана реализация на запазените части е скрапната стойност. Имайки предвид, че опис на запазените части застрахователят не е направил и предвид липсата на възможност за цялостно разглобяване на автомобила, вещите лице няма как да отговорят дали са налице годни за употреба и продажба части и детайли. Липсват доказателства за действително съхранени части, за да се 2 обоснове придобИ.е на ползи за ищеца. Съдебната практика отрича задължението по чл.390 от КЗ като елемент от правопораждащия фактически състав. За да изпълни административното си задължение за дерегистрация, собственикът на увредения автомобил следва да може да се легитимира с удостоверение от самия застраховател (чл.18а, ал.2, т. 1 от Наредба I-45 от 24.03.2000г.). Изричният отказ на ответника да признае застрахователния случай като тотална шета изключва възможността за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС, поради което следва да се приеме, че с поведението си самият длъжник се е поставил в забава и лихва се дължи от уведомяване на ответника за настъпилата щета.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. П. Х. срещу ЗАД „Алианц България“ иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 3165.16 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на собствения му л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № В **** ТР, причинени в резултат на реализирано на 18.06.2024 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В **** ТМ, застрахован по договор гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 18.06.2024 г., управлявайки собствения си л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № В **** ТР, по път 9004 посока от град Белослав към Варна, е блъснат от водача, управляващ л.а. „Мерцедес“ с рег. № 8000 ТМ. След автомивката преди бензиностанция „Петрол" искал да завие на дясно, като подал десен пътепоказател и намалил скоростта, за да извърша маневрата. В този момент бил блъснат от водача на лек автомобил марка „Мерцедес". След обаждане на тел.112 пристигнал полицейски екип, който тествал двамата водачи за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна. Попълнили двустранен протокол за ПТП. За виновен за настъпилото ПТП е посочен водачът на л.а. „Мерцедес“, като последният е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към датата на ПТП. На 21.06.2024 г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач, който изготвил снимков материал и съставил опис на щета № 100/24/747/500096, с посочване на увредени детайли. Като застрахователно обезщетение получил 997,64 лева, но сумата необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 5000 лева. Претендира неплатения остатък от застрахователно обезщетение, ведно с лихва за забава.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се размерът на вредите от настъпилото ПТП. Твърди се, че към датата на настъпване на застрахователното събитие автомобилът е на възраст над 20 години, като при огледа му са установени множество стари увреждания. Поддържа се, че като нови части са посочени единствено – спойлер облицовка броня предна, лайсна декоративна броня – предна; стоп – блок комбинирани светлини зад.л.; кора под двигател пр. Твърди се, че застрахователят е заплатил дължимото обезщетение, а претендираното е крайно завишено и несъответстващо на вредите. При частична щета, каквато е процесната, дължимото обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на 3 застрахователния риск.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За успешното провеждане на предявения иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

По отношение на фактическото основание на иска спорът не е пренесен пред настоящата инстанция.

Спорът пред настоящата инстанция е изцяло правен и се свежда до приложимия алгоритъм за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Дали приложима е възстановителната или действителната стойност е правен въпрос, който касае размера на претенцията, поради което съдът дължи служебна преценка на основание чл.162 от ГПК. По изложените съображения, противно на твърденията на въззиваемия, възражението за тотална щета не се преклудира в срока по чл.131 от ГПК, доколкото това е въпрос относим не към основанието, а към размера на иска, за който съдът следи служебно.

За определяне на действителната и възстановителната стойност в първата инстанция са допуснати първоначална и повторна тричленна САТЕ.

Според заключението на първоначалната САТЕ категорично е налице икономически тотал, тъй като действителната стойност на автомобила към датата на ПТП е 4121,25 лева, а възстановителната стойност по средни цени за 4 оригинални и алтернативни резервни части и средна пазарна цена за труд от 43,68 лв. е 3245,50 лева, т.е. последната надхвърля 70% от пазарната цена.