Решение № 14 от 21.02.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ловеч, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело № 20214300900093 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.432, ал.1 във вр. с чл.409 от КЗ

Подадена е искова молба № 6334/15.08.2018 г.от Т. Р. Ж. и Р. И. Ж. чрез адв. С. С. Ч., против ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК ****, гр. София, ****, с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД и цена на исковете 400 000 лв. неимуществени вреди.Посочва, че при ПТП, настъпило на 13.08.2017 г., реализирано от застрахован при ответника водач по полица „ГО", били причинени смъртта на Н. Т. Ж.а - майка на Т. Р. Ж. и съпруга на Р.

И. Ж.. Конкретизира, че на 13.08.2017 г. около 15:15 ч. И. К. Т. управлявал МПС марка „БМВ", модел „320Д" с per. № BP **** ВН на път 1-4, при км.27+800, движейки се в посока гр. Варна - гр. София. Водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и го управлявал със скорост, несъобразена със законовите ограничения и конкретните пътни и атмосферни условия В резултат на настъпилото ПТП са причинени смъртта на водача на л.а. марка „Фиат", модел „Мареа" - И. Р.а Ю. - майка на В.Д.Ю. и съпруга на Д.В.Ю., смъртта на Н. Д.Ю. - син на Д.В.Ю., и телесни повреди на В.Д.Ю..По случая е образувано ДП сл.д. № 27/2017 г. по описа на ОСлО -ОП - гр. Ловеч и пр. пр.

№ 4071/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч. С влязло в сила Решение № 92/28.09.2021г. по касационно наказателно дело № 371/2020г. по описа на II н.о.ВКС е оставено в сила въззивно решение № 33/20.02.20г. на Великотърновския апелативен съд, НО , постановено по ВНОХД № 364/2019г., с което е била изменена присъда № 15/19.06.2019г. на Ловешки откръжен съд по НОХД № 533/2018г. Твърди, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача И. К. Т., който грубо е нарушил 1 правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения; чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като създал опасност за живота и здравето на участниците в движението; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС; чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - като при предприемане на изпреварване не се убедил, че има видимост, свободен път на разС.ие, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварването ППС; чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - като при изпреварването не осигурил достатъчно странично разС.ие между своето и изпреварваното ППС; чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - като изпреварвайки, при навлизане в насрещна пътна лента създал опасност за движещите се по нея превозни средства; чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - не се убедил, че движейки се с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време и чл. 43, т.4 от ЗДвП - като при използване на пътната лента за насрещно движение, не е можел да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. Счита, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не беше нарушил посочените по-горе правила за движение по пътищата.

Излага, че Т. Ж., които е син на пострадалата Н. Ж.а, бил в силен шок от новината за смъртта майка си, довел до тежка депресия. Същият до последно се надявал, че пострадалата ще успее да се пребори за живота си.

Сочи, че между ищеца и пострадалата съществувала особено силна връзка на обич , уважение, взаимна привързаност и подкрепа, като двамата си помагали и подкрепяли в трудни моменти. Изтъква, че майка му го отгледала с много любов и отдаденост, както и че загубил майчинско рамо н началото на жизнения си път, в една изключително млада възраст, както и че тази връзка била безвръзвратно прекратена. ПоС.но страдал, отдръпнал се от хората и станал асоциален. Твърди, че душевната болка, която изпитвал довела до изживяване на сътресения от сантиментален характер, че липсата на майка е липса,която не може да бъде запълнена независимо от възрастта.

Сочи се , че не по-леко смъртта на Н. Ж.а била преживЯ. и от нейния съпруг – ищецът Р. Ж., с когото пострадалата деляла дом, заедно отгледали и възпитали децата си , споделяли радост и скръб, като всеки от двамата можел да разчита за всичко на спътника в живота си. При настъпилото ПТП семейството му се разпаднало, като при него загубил не само обичаната си съпруга, но и дъщерята и внука си. Р. Ж. излага, че непосредствено след ПТП се наложило да приема медикаменти. Плачел, при споменаване името на пострадалата, и не спирал да гледа техни общи снимки. Надявал се да остареят заедно и да си бъдат опора един на друг.

Вследствие на трагичната загуба и след погребението, ищците се затворили в себе си, станали емоционално неустойчиви и до момента имат проблемен и неприятен сън, свързан с често сънуване на кошмари.с мъка в душата посрещат всеки ден. Душевната им болка довела до изживяване на сътресения от сантиментален характер.често ходили на гробища и палили свещ.техните негативни , дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължават, като интензитетът им не е намалял, а съС.ието в което се 2 намират се задълбочава, като липсата на пострадалата никога няма да бъде преодолЯ.. За ищците загубата на Н. Ж.а била внезапна и неочаквана, а като такова съпроводена с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след неговото продължително боледуване. Внезапната смърт на пострадалата е причинила на ищците неописуема мъка , душевни болки и страдания, който продължават. Твърди, че предвид степенна и интензивността на неимуществените вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, считат, че обезщетение в размер на по 2000 000 лева за всеки един от тях би било справедливо.

Твърди, че във връзка с процесното ПТП при застрахователя е образувана преписка въз основа на молба - претенция с per. № 13574 от 28.09.2017г., но с писма съответно с per. № 13574/1/ от 16.10.2017 г. и per.

№.13574/2/ от 16.10.2017 г. застрахователят ги информирал, че следва да представят допълнително документи от досъдебното производство, вкл.

Такива, с които е приключило наказателното производство. Тълкувайки нормата на чл. 496,ал.3 ЗК, ищците считат, че застрахователят не може да откаже да ес произнесе по претенцията за обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато е бил представен констативен протокол за ПТП, а такъв е представен на застрахователя с молба вх.№ 13574/4/ от 20.10.2017г. и въпреки това последният не се е произнесъл по претенцията им. С писма, с изх.№ 13574/6/ и № 13574/7/ от 28.12.2017г. застрахователят е отказал изплащането на обезщетение на пострадалите, което поражда за ищците правен интерес от предявяването на настоящите искове.

Молят съда да осъдите ответника ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК **** да заплати на ищеца Т. Р. Ж., роден на 17.07.1990 г., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 (двеста хиляди лева), настъпили вследствие причинената при ПТП от 13.08.2017 г. смърт на майка му му Н. Т.

Ж.а, ведно с дължимата законна лихва от 21.08.2017 г. до окончателното изплащане.

Моли съда да осъди ответника ЗД „ЕВРОИНС" АД, ЕИК **** да заплати на ищеца Р. И. Ж., роден на 01.07.1961г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, настъпили вследствие причинената при ПТП от 13.08.2017 г. смърт на съпругата му Н.

Т. Ж.а, ведно с дължимата законна лихва от 21.08.2017г. до окончателното изплащане, както и направени разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор №6715/07.09.2018 г. на искова молба от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС" АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: ******, представлявано от Й.Ц. и Р. Б. Изпълнителни директори, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Е.А..

В него изразява становище, че предявените искове са недопустими и неоснователни.

С оглед допустимостта на исковете, оспорва механизма на ПТП и 3 твърденията в исковата молба относно начина и обстоятелствата, при които настъпва застрахователното събитие. Твърди, че от писмените доказателства не се установя цялостната фактическа обстановка, при която е възникнал процесният инцидент. Изтъква, че твърденията относно механизма на ПТП и причините за настъпването му не се подкрепят от представените от ищците доказателства, поради което дружеството изискало от увредените лица представяне на допълнителни документи, който не били представени, поради което застрахователят е бил в невъзможност да направи точна оценка по основание и размер. В следствие на това, и на основание чл. 496, ал.4 от ЗК е постановен формален отказ за заплащане на обезщетение. Твърди, че ищците не са изпълнени нормативно установените правила в нормата на чл.

498 от КЗ. Сочи, че макар чл. 498, ал.3 от КЗ да не посочва какъв е характера на отказа на застрахователя – правомерен или неправомерен, между двете хипотези имало разлика. Напълно законосъобразно , с уведомително писмо № 13574/28.12.2017г, застрахователят е поискал представяне на допълнителни документи,като с непредставяне на допълнителното изисканите документи, ищците са лишили ответника от възможност да прецени основателността на претенцията по същество. Счита, че поради отказ на ищците да окажат дължимото на застрахователя съдействие не е била реализирана нито една от хипотезите на чл. 498 ал.3 от КЗ .

Ответникът оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач - И. К. Т.. Сочи, че по делото не са приложени доказателства от ищцовата страна, които по безспорен начин да установяват наличието на този елемент от фактическия състав на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Предвид липсата на достатъчно данни във връзка с механизма на ПТП и поведението на участниците по време на настъпването му, не може с категоричност да се обоснове наличието на противоправно деяние от страна на И. К. Т., характеризиращо се като деликт. Оспорва се наличието на причинна връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди. Твърди , че претендираните неимуществени вреди. Счита, че поради неизяснения механизъм на ПТП не може да се прави категоричен извод относно причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат претендиран от ищците. В констативния протокол е посочено за ПТП, се сочи , че Недялкова е починала в болницата , но по делото не са представени медицински документи , от които може да се направи категоричен извод относно причините за настъпилата смърт, както и обстоятелството, че леталния изход се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП. Видно от смъртния акт, смъртта е настъпила седем дни след застрахователното събитие, а по делото липсвали доказателства за характера и естеството на травмите.сочи, че не е установено дали пострадалата не е страдала от предходни заболявания , които са в причинна връзка или допринесли за резултата, както и дали през седем дневния период след инцидента не е настъпило друго обстоятелство, което да е довело до смъртта на Н. Ж.а.

4

Оспорва и наличието на неимуществени вреди. Позовава се на Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г. на Пленума на Върховния съд, в които е посочен изчерпателно кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вредиПосочва, че към момента не са събрани доказателства за наличието на духовна връзка на починалата и увредените лица, като не се установява далли те са били в близки отношения, поддържали ли са контакт, споделяли ли са общо домакинство, помагали ли са си взаимно. И т.н.

Без да омаловажава болките и страданията на ищците, ответното застрахователно дружество оспорва и техните твърденията относно тежкото им емоционално, психологическо и битово съС.ие след настъпването на смъртта на Н. Т. Ж.а.