Протокол № 689 от 20.04.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 689 гр. Варна, 20.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100500479 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:02 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът „МОБА“ ЕООД, редовно призован, представлява се от адв. И., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата страна Н. ДР. Д., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Е., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5149/02.03.2022 г. подадена от „МОБА“ ЕООД, с ЕИК 131340055, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Надежда“, ж. к. „Толстой“, бл. 36, ет. 1 чрез адв.

И.И. срещу Решение № 1980/08.12.2021 г., постановено по гр. д. 3681/2021 г. по описа на 1

ВРС, с което ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Н. ДР. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, чрез адв. И.Е. със съдебен адрес: гр. Варна, ул.

„Алеко Константинов“ № 10 сумата от 1323.09 лв., представляваща главница – дължимото възнаграждение в нетен размер за положен от ищеца извънреден труд за периода от месец март 2018 г. – месец февруари 2019 г., на основание чл. 262 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 1323.09 лв. считано от датата на сезиране на съда с исковата молба – 15.03.2021 г. и до окончателното плащане, както и сумата от общо 324.73 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1323.09 лв. за периода от 13.03.2018 г. до 10.02.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца и сумата от 336.00 лв. – дължима главница за полагаща се храна, за отработени от ищеца общо 168 смени за периода месец март 2018 г. – месец февруари 2019 г., на основание чл. 285 от КТ, вр. чл. 5, ал. 1 от Наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, ведно със законната лихва върху главницата от 336.00 лв. считано от датата на сезиране на съда с исковата молба – 15.03.2021 г. и до окончателното плащане, както и сумата от 82.91 лв. – представляваща лихва за забава върху главницата от 336.00 лв. за периода от 13.03.2018 г. – 10.02.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съдебният акт е атакуван като неправилен, поради нарушение на процесуални и материално правни норми, и като необосновано. Във въззивната жалба се твърди, че съдът не е съобразил безспорните между страните факти и с това е нарушил задължението са основе решението след съвкупен анализ на доказателствата. Извън преценката на първоинстнационния съд е останало писменото доказателство, представляващо Заповед № ЗД010-0045/17.01.2018 г., с която е установено сумирано изчисляване на работното време на осн. чл. 142 от КТ с период на отчитане четири месеца, като са посочени и съответните периоди на отчитане, на смени при норма с 12 часа продължителност на смяна и два последователни почивни дни. При липсата на преценка на писмени доказателства /ТБО, фишове за работна заплата, таблици за явяване и неявяване на работа (форма 76)/, съдът неправилно е приел, за изцяло доказана претенцията на ищеца за положен извънреден труд.

Неправилно са преценявани и свидетелските показания на водените от ответното дружество на свидетели в частта, която е свързана с организацията на работа в дружеството и съдържанието на месечните графици. Твърди се неправилна оценка на други две писмени доказателства -. таблици за явяване и неявяване на работа (Форма 76) и месечните графици, като не е отчел съдържанието им при ползване на отпуск по болест и други факти.

Жалбоподател счита, че правилната преценка би довела до различен извод, че таблица за отчитане явяването и неявяването на работа е документът, който доказва присъствието или отсъствието на работника, т. н. присъствена форма. Жалбоподателят посочва, че е оспорил прието като доказателство заключение по ССчЕ в частта на извършените изчисления и поддържа че те са напълни, нелогични и неправилни. Излага се още, че съдът е постановил своя акт при неизяснена факти и липсват отговори на част от поставените съм вещото лице въпроси. Счита, че първоинстанционният съд е следвало служебно (поради явна неяснота, непълнота на заключението) да възложи допълнително заключение, което представлява 2 процесуален пропуск, водещ до неправилно решение. Жалбоподателят поддържа становище по същество, че Наредба № 11/2005 г. в частта, в която задължава работодателите да осигурят безплатна храна на работниците и служителите се отнася само предприятия със специфичен характер и организация на труда. Поддържа се правоизключващото възражение, че двете предпоставки които следва да са в кумулативна даденост, не се отнасят за нито една от страните в настоящия спор. Не е направено искане за допълнително заключение и/или повторна ССчЕ. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като неправилно /постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон/ и необосновано. Претендира разноски за две инстанции.

В писмен отговор на въвзивната жалба, насрещната страна е оспорила същата като неоснователна. Изразила е неоснователност на служебно назначаване на ССчЕ и недопустимост на такова искане от страна на въззивния жалбоподател. Отправя искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. С оглед обстоятелството, че сме обжалвали решението на ВРС като неправилно и изчисленията, които са направени в експертизата са погрешни, моля да се допусне ССчЕ, която да отговори на поставените в първата инстанция въпроси и да даде отговор какъв е размерът на дължимата лихва за всяка сума при съобразяване на период за отчитане.

АДВ. Е.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Решението на ВРС е правилно и съобразено със ССчЕ като е отговорено на поставените от насрещната страна въпроси. Няма спор, че доверителят ми е работил на смени – дневна, нощна и 2 дни почивка. Смените са били по 12 часа. Отчитането е било сумарно на 4 месеца по заповедта, която е издадена.

Действително няма такава обявена в съответния орган – НАП, но въпреки това не възразяваме, че е така. Няма заповед за полагане на извънреден труд. Няма спор, че нощният труд е по 25 ст. За извънредни часове заплащането по норматив е 50%.

По направеното искане от процесуалния представител на въззивника съдът съобрази, че следва да бъде оставено без уважение, с оглед подробната аргументация в определението по доклада и предвид обстоятелството, че с въззивната жалба няма наведени оплаквания за допуснати процесуални нарушения. В допълнение може да се посочи, че изготвената в първата инстанция ССчЕ дава заключение в различни варианти и въз основа на него съдът може да формира самостоятелни фактически и правни изводи.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивника 3 за допускане на нова ССчЕ.

АДВ. И.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

АДВ. Е.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и

.

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. И.: Моля да отмените атакуваното от нас решение. Считам, че същото е незаконосъобразно и неправилно постановено като съдът не е взел предвид всички събрани факти и обстоятелства и е постановил неправилен съдебен акт като е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Въпреки, че съдебният състав е посочил в атакуваното решение въпросната заповед ЗД010-0045/17.01.2018 г., с която в „Моба“ ЕООД е установено сумарно изчисляване на работното време, неоспорена от въззиваемата страна, съдебният състав не се е съобразил с нея като в крайния акт за дължимите суми за главница и лихва не е взета предвид. В изготвената ССчЕ е даден отговор за това какъв е размерът на дължимата лихва, но е неправилно изчислена от вещото лице и въпреки нашето оспорване съдът е приел, че лихвата, която се дължи е 324,73 лв., които не са изчислени правилно съобразно заповедта за изчисляване на сумарно работно време. Неправилно е изчислена и главницата, която дружеството е осъдено да заплати. Моля да отмените решението и решите делото по същество при съобразяване с посочените от мен несъответствия в първоинстанционния акт, изложени във въззивната жалба. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.

АДВ. Е.: Моля да потвърдите решението на ВРС като правилно, законосъобразно и 4 съобразено с материалния закон и отхвърлите въззивната жалба. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.

Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.13 часа Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5