Решение № 1478 от 06.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1478 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000501553 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.№276259/22.03.2022 г., подадена от "ЗД Бул Инс"АД, чрез адв. А. И., срещу Решение №260 839/09.03.2022 г. по гр.д.№14543/2018 г. на СГС, I - 7 състав, с което е осъден жалбоподателят на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищците П. Б. Б. и З. Б. Б., застрахователно обезщетение в размер по 50 000 лв. на всеки от ищците, за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на тяхната майка Г. П. Б., починала на *** г. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата по вина на водача на л.а. "Рено Туинго" с рег.№***, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, за периода от 09.11.2018 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната му част – в случая претенциите са предявени при условията на разделност, като се търси от застрахователя на всеки от извършителите обезщетяване на една и съща неимуществена вреда. Поддържа се и оплакване за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Съдът е приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от всеки от двамата ищци, следва да се определи в размер на по 200 000 лв. – по 100 000 лв. за всеки ищец за смъртта на техния баща, и по 100 000 лв. за всеки ищец, за смъртта на тяхната майка. Впоследствие съдът е приел наличие на принос на пострадалия Б. Б., за настъпването на вредите, и на това основание е приложил намаляване на обезщетението с 1/2 , съобразно приноса пострадалия Б. Б., като водач, за настъпване на произшествието, като е присъдил по 50 000 лв. обезщетение на всеки ищец, за смъртта на неговия баща, и толкова за смъртта на неговата майка.

Същевременно обаче, съдът е осъдил веднъж застрахователя „ДЗИОбщо застраховане“ЕАД, и втори път – „ЗД Бул Инс“АД, да заплатят по 50 000 лв.

1 обезщетение на всеки от ищците, за загубата на тяхната майка Г. Б., и по този начин присъденото на ищците обезщетение за смъртта на майка им възлиза общо на по 100 000 лв. за всеки ищец. Същевременно, определения размер на справедливото обезщетение за всеки ищец от по 100 000 лв. за смъртта на тяхната майка, е завишен, и не кореспондира на установената по делото преклонна възраст на пострадалата /Г. Б. е била на 83 г./, липсата на заемано от нея значимо обществено положение, установените отношения между пострадалите и майка им, които не обосновават завишен размер на обезщетението, съдебната практика по сходни случаи. Настоява се за отмяна на решението в частта му, в която застрахователят „ЗД Бул Инс“АД е осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Б., а при условията на евентуалност – да бъде намален размера на присъденото обезщетение, със законните последици върху лихвите и разноските. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на насрещните страни, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.№284760/09.05.2022 г., подаден от П. Б. Б. и З. Б. Б., чрез адв. Л. Г., в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба. Ищците са предявили искове срещу двете дружества като застрахователи на делинквентите, които са участвали в ПТП, като съдът е определил съотношението на вините и приноса на всеки от двамата участници.

Исканото обезщетение е общо в размер от по 150 000 лв. от всеки от ищците, за всеки от родителите им, и се претендира от всеки от ответниците – т.е. след допуснатото увеличение на иска по реда на чл.214 от ГПК, общият размер на исковите суми е 600 000 лв. Ищците имат право да искат изпълнение от всеки един от двамата ответници, като съотношението на приноса на всеки един от делинквентите е определено именно от съда – ищците нито претендират разделност, нито исковете са недопустими, нито се търси обезщетение за една и съща вреда от различни лица. Съдът, прилагайки чл.53 от ГПК, не е длъжен да определи съотношението на вините на двамата водачи, респ. – отговорността на техните застрахователи, тъй като те отговарят солидарно /всеки от тях за цялата сума/. Солидарно отговорните длъжници са обикновени другари в процеса, и увредените лица могат да искат изпълнение от всеки от тях, поради което исковете са допустими. Неоснователни са и доводите за завишен размер на присъдените обезщетения. Няма основания за намаляване на присъденото обезщетение. Настоява се за потвърждаване на постановеното решение в обжалваните части.

В срока за обжалване не е подадена въззивна жалба срещу решението в отхвърлителните му части по всички искове, поради което в тези части решението е влязло в сила. Също така не е подадена въззивна жалба срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове срещу "ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД, поради което решението в частите му, касаещи предявените искове срещу този ответник, е влязло в сила.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

2

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентeн съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявена извънсъдебна претенция към ответника, по която е бил постановен отказ за изплащане на обезщетение, поради което съдебният акт е валиден и допустим.

Във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба и изложените от страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на *** г. е настъпило ПТП на пътя София – Варна, между товарен автомобил „Скания Р400 ЛБ“ с рег.№ *** с прикачено ремарке №***, управляван от Д. А. Д., и управлявания от Б. П. Б. лек автомобил „Рено Туинго“ с рег.№***, в който автомобил е пътувала като пътник Г. П.

Б.. Не се спори, че това ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство на двамата водачи, като в резултат от произшествието са починали водачът на „Рено Туинго“ Б. П. Б., и пътничката в същия автомобил Г. П. Б. – родители на двамата ищци. Тежкотоварният автомобил е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП при застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“АД. Лекият автомобил „Рено Туинго“ е бил застрахован със задължителна застраховка „ГО“ с покритие към датата на ПТП при ответника „ЗД Бул Инс“АД. Ищците са заявили претенциите си за изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на двамата им родители както пред застрахователя ЗАД„ДЗИ-Общо застраховане“АД, така и пред застрахователя „ЗД Бул Инс“АД, като и двете застрахователни дружества са отказали извънсъдебно да изплатят обезщетение на ищците.

С Искова молба вх.№142522/01.11.2018 г., по която е било образувано настоящото производство, ищците са предявили пред съда претенциите си за обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на двамата им родители, настъпила при процесното ПТП на *** г., срещу двете застрахователни дружества – ЗАД„ДЗИ-Общо застраховане“АД и „ЗД Бул Инс“АД, както следва:

1. Да бъде осъден ответника „ЗД Бул Инс“АД да заплати на всеки от двамата ищци сума от по 100 000 лв. /т.е. общо 200 000 лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 09.11.2018 г. до окончателното плащане;

2. Да бъде осъден ответника ЗАД„ДЗИ-Общо застраховане“АД да заплати на всеки от двамата ищци сума от по 100 000 лв. /т.е. общо 200 000 лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 31.10.2018 г. до окончателното плащане.

С Разпореждане №38056/14.11.2018 г. исковата молба е оставена без движение, с указания да бъде уточнен вида на съединяване на исковете по отношение на ответниците, и да се диференцира всеки от предявените субективно съединени искове.

С Молба – уточнение вх.№162270/10.12.2018 г. ищците са уточнили петитума на исковата молба, като са заявили, че с оглед независимото съпричинителство на процесното ПТП от двамата водачи, „следва самостоятелно да се ангажира функционално обусловената отговорност на двамата застрахователи по ЗЗГОА, тъй като не е налице хипотеза на задължително другарство между двамата водачи, респ.

3 застрахователи“. Поради това ищците заявяват, че предявяват кумулативно следните искове:

- първият ищец /П. Б. Б./ претендира сума в размер на по 100 000 лв. за обезщетение за търпяните от него неимуществени вреди от смъртта на всеки от двамата му родители – т.е. общо сумата от 200 000 лв. Тази сума той претендира от двамата ответници, като от ответника ЗАД„ДЗИ – Общо застраховане“АД този ищец претендира общо 100 000 лв., от които обезщетение в размер на 50 000 лв. за смъртта на своя баща, и обезщетение в размер на 50 000 лв. за смъртта на своята майка.

Останалите 100 000 лв. този ищец претендира от ответника „ЗД Бул Инс“АД обезщетение в размер на 50 000 лв. за смъртта на своя баща, и обезщетение в размер на 50 000 лв. за смъртта на своята майка;

- вторият ищец /З. Б. Б./ претендира сума в размер на по 100 000 лв. за обезщетение за търпяните от нея неимуществени вреди от смъртта на всеки от двамата й родители – т.е. общо сумата от 200 000 лв. Тази сума тя претендира от двамата ответници, като от ответника ЗАД„ДЗИ – Общо застраховане“АД тази ищца претендира общо 100 000 лв., от които обезщетение в размер на 50 000 лв. за смъртта на нейния баща, и обезщетение в размер на 50 000 лв. за смъртта на нейната майка.

Останалите 100 000 лв. тази ищца претендира от ответника „ЗД Бул Инс“АД обезщетение в размер на 50 000 лв. за смъртта на нейния баща, и обезщетение в размер на 50 000 лв. за смъртта на нейната майка;

Със същата уточнителна молба се уточнява, че ищците претендират присъждане на законна лихва върху всяка от главниците, считано от начална дата 31.01.2018 г. /а не както погрешно било посочено в първоначалната искова молба от 31.10.2018 г./.

С отговора на исковата молба ответникът „ЗД Бул Инс“АД е оспорил изцяло исковите претенции на двамата ищци по основание и размер. Поддържал е, че ищците нямат право на обезщетение за смъртта на техния баща Б. Б., който е изцяло отговорен за настъпването на процесното ПТП, поради което ищците по отношение на застрахователя „ЗД Бул Инс“АД нямат качеството на „трети лица“, имащи право на обезщетение за вредите от смъртта на Б. Б.. Релевира се при условията на евентуалност /в случай, че се приеме, че процесното ПТП не е настъпило по изключителна вина на Б.

Б./ възражение са съпричиняване на вредите от страна на двамата пострадали, тъй като Б. Б. като водач на авмобила „Рено“ е допринесъл за настъпването на процесното ПТП, като не е осигурил предимство на товарния автомобил, а Г. Б. е била без правилно поставен обезопасителен колан.

С отговора на исковата молба ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“АД е оспорил изцяло по основание и размер предявените срещу него искове, тъй като липсва виновно поведение на водача на товарния автомобил за настъпване на процесното ПТП, като поддържа, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лекия автомобил „Рено“ – Б. Б., който при излизане от бензиностанцията не се е съобразил със знака Б2 „Спри! Пропусни движещите се с предимство!“ и е навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил. При условията на евентуалност се поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Б. Б., с преобладаващ принос за настъпване на произшествието.