Решение № 1382 от 07.11.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. Русе, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20224520103988 по описа за 2022 година

П. Д. П., представител на ЕТ „П. П.“, заявява, че срещу търговеца е образувано изпълнително дело №1554/2014г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, рег.№832, район на действие Окръжен съд – Русе с взискател Община Русе за сумите:

1160 лева – патентен данък за 2013г.;

121.18 лева – лихва за забава към 26.06.2014г.

В хода на производството били предприети следните валидни изпълнителни действия: запор върху трудово възнаграждение – 22.08.2014г.; запори върху банкови сметки на длъжника, извършени в периода 02.09.2014г. – 10.09.2014г.; плащане от трето задължено лице (работодател) – 23.09.2014.

Следващото изпълнително действие било извършено на 31.08.2017г. – запор върху банкови сметки на длъжника в „Уникредит банк“.

Ищецът счита, че на основание чл.433, ал.1 от ГПК, ИД №1554/2014г. е прекратено по силата на закона, считано от 23.09.2016г., тъй като взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия и такива не били извършени от ЧСИ в периода 23.09.2014г. – 23.09.2016г.

Пояснява, че в доктрината и съдебната практика е установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция, настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в нарочен акт вече настъпилото прекратяване, когато констатира осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Новата давност започвала да тече от предприемането на последното по време валидно 1 изпълнително действие.

Молителят поддържа, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, считано от 23.09.2016г., тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие – 23.09.2014г., а наложеният на 31.08.2017г. запор върху банкови сметки на длъжника не е валидно изпълнително действие, тъй като е осъществено след прекратяване на изпълнителното производство.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение Община Русе, БУЛСТАТ 000530632 с адрес: гр.Русе, пл.“Свобода“№6, представлявана от кмета П. П. М., че ЕТ „П. П.“, ЕИК 117030166 с адрес: гр.Р., ж.к.“З.– И.“, бл.“Ч.“, вх.., ет.., представляван от П. Д. П. не дължи сумата 1282.18 лева, формирана от: 1160 лева – патентен данък за 2013г. и 121.18 лева – лихва за забава към 26.06.2014г.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК Община Русе не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства. В о.с.з. излага доводи, досежно недопустимостта и неоснователността на ищцовите претенции.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

В настоящото производство е прието ИД №20148320401554 по описа на ЧСИ с рег.

№832, образувано по искане на Община Русе, въз основа Декларация по чл.61н от ЗМДТ №6806602084/29.01.2013г., с която П. Д. П. е декларирал патентен данък за 2013г. С покана за доброволно изпълнение от 06.03.2014г. ответникът уведомил ищеца за задължението му:

1160 лева – главница и 85.02 лева – лихва и предоставил едноседмичен срок за погасяването му.

По молба на взискателя, през м.юли 2014г., съдебният изпълнител изискал справки от Служба по вписвания; НАП и банки за установяване материалното и имотно състояние на длъжника.

На 20.08.2014г. изпратил до П. Д. П. покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение до работодателя му.

В периода 02.09.2014г. – 10.09.2014г. ЧСИ наложил запори върху банковите сметки на длъжника.

На 23.09.2014г., въз основа запорното съобщение, работодателя на длъжника превел по сметка на ЧСИ сумата 65 лева.

През м.юли 2017г.; м.октомври 2017г.; м.април 2019г.; м.октомври 2020г.; м.октомври 2021г. Община Русе поискала, съдебният изпълнител да продължи изпълнителните действия за събиране вземанията, предмет на ИД №20148320401554 и да направи ново проучване имущественото състояние на длъжника.

На 31.05.2022г. ЧСИ наложил запор върху трудовото възнаграждение на П. П..

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск за установяване недължимостта на публични вземания, а именно:

2

1160 лева – патентен данък за 2013г. и 121.18 лева – лихва за забава към 26.06.2014г.

Член 162, ал.2 ДОПК сочи кои държавни и общински вземания са публични. Извън всякакво съмнение е, че вземанията за държавни и общински данъци и такси, установени по основание със закон, са публични вземания. Те изрично са обявени за такива в т.1 и т.3 на чл.162, ал.2 ДОПК. Публичните вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. Текстът на чл.163, ал.4 ДОПК изрично въведе ред за събиране на публичните вземания, възложени за събиране на съдебните изпълнители (държавни и частни) и това е редът на ГПК.

С приетите законодателни разрешения (чл.163, ал.4 ДОПК, чл.2, ал.2 и ал.3 ЗЧСИ, чл.4, ал.2 ЗМДТ и чл.9б ЗМДТ) бяха въведени два коренно различни процесуални способа за принудително събиране на публичните вземания – по реда на ДОПК и по реда на ГПК.

Изборът е предоставен на публичния кредитор, но рефлектира в правната сфера на длъжника по вземането - с правни средства за защита по реда на ДОПК, които му позволяват в рамките на принудителното изпълнение чрез административно производство да поиска отписване на погасените по давност публични задължения и с правни средства за защита по реда на ГПК, които му позволяват единствено да установи по исков ред погасяването по давност на задълженията. За публичните общински вземания, за които публичният кредитор е направил избор за събиране от съдебен изпълнител по реда на ГПК, е недопустима защитата чрез възражение за давност в изпълнителното производство, поради това, че съдебният изпълнител няма правомощия да се произнася по него. Защитата в този случай е възможна само по исков ред, посредством отрицателен установителен иск. На разположение на ищеца, твърдящ недължимост на публични задължения са уредени два отрицателни установителни иска по реда на ГПК – чл.124, ал.1 и чл.439.

По изложените съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 ДОПК давността при публични вземания се прекъсва с издаване акта за установяване на публичното вземане или с предприемане действия по принудително изпълнение, а от прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл.172, ал.3 ДОПК). При прилагане на тази законова регламентация във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, следва извода, че за публичните вземания за патентен данък за 2013г., погасителният 5-годишен давностен срок е започнал да тече на 01.01.2014г. и е прекъснат на 30.06.2014г. с предприемане от кредитора - Община Русе на действия по принудителното им събиране с образуване на ИД №20148320401554 по описа на ЧСИ с рег.№832. След образуване на изпълнителното производство, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата давност изобщо не започва да тече отново и не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземанията, според постановките на Постановление на Пленума на ВС №3/18.11.1980г., което е в сила и е приложимо към момента на образуване на процесното изпълнително дело, до 26.06.2015г., когато е постановено Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, даващо ново разрешение на въпроса за погасителната давност по време на висящо изпълнително производство. Новото разрешение по т.10 от ТР 3

№2/26.06.2015г. следва да намери приложение само за в бъдеще, считано от датата на постановяването му и то само по висящи към този момент изпълнителни производства, какъвто е и настоящия случай.

От горното следва, че до 26.06.2015г. по ИД №20148320401554 погасителна давност относно процесните вземания не е текла. Такава е започнала да тече едва на 26.06.2015г.

Съобразно т.10 от ТР №2/26.06.2015г. не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика трайно установено е разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В случая на 25.09.2014г., в резултат на запорно съобщение, по изпълнителното дело е постъпила сумата 66.58 лева. На 17.07.2017г. (след повече от две години) Община Русе е поискала извършване на изпълнителни действия, т.е. изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона. Следва да се отбележи, че последващите действия на съдебния изпълнител, свързани с проучване имущественото състояние на длъжника, съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015г. не са прекъснали давността.

Тъй като съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, то погасителната давност за вземанията на Община Русе е изтекла на 26.06.2020г.

Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията като основателна следва да бъде уважена изцяло.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 381.25 лева – държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Община Русе, БУЛСТАТ 000530632 с адрес: гр.Русе, пл.“Свобода“№6, представлявана от кмета П. П. М., че ЕТ „П. П.“, ЕИК 117030166 с адрес: гр.Р., ж.к.“З.– И.“, бл.“Ч.“, вх.., ет.., представляван от П. Д. П. не дължи сумата 1282.18 лева, формирана от: 1160 лева – патентен данък за 2013г. и 121.18 лева – лихва за забава към 26.06.2014г.

4

ОСЪЖДА Община Русе, БУЛСТАТ 000530632 да заплати на ЕТ „П. П.“, ЕИК 117030166 разноски по делото в размер на 381.25 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5