Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 28.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Наказателно дело за възобновяване 7/2023
Вид
Решение № 28
Подписан
28.02.2023
В сила
28.02.2023
Състав
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, ХРИСТО ТОМОВ, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря А.ка Ст. И.а в присъствието на прокурора Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Наказателно дело за възобновяване № 20234000600007 по описа за 2023 година на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 1648/2022 г. по описа на Районен съд – Русе и отмяна постановеното определение под № 302/21.09.2022 г. за одобряване на постигнатото споразумение за решаване на делото в досъдебното наказателно производство – по пр. преписка № 4751/2022 г. на Районна прокуратура - Русе /ДП № 546/2022 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР – Русе/.

С искането подадено по пощата, заведено с вх. № 29574/24.11.2022 г. в деловодството на Районен съд гр. Русе, е заявено основание за възобновяване производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Не се правят други алтернативни искания свързани с разпоредбите на чл. 425, ал. 1, т. 2 – 4 от НПК..

Твърди се, че определение под № 302/21.09.2022 г., постановено по 1

НОХД № 1648/2022 год. по описа на Районен съд гр. Русе, от XI наказателен състав, с което съдът е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, в частта му, с която обвиняемият тогава А. М. М. с ЕГН ********** се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, и за което при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказанието лишаване от свобода, е постановено при съществено нарушение на закона и при допускане съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК..Излагат се доводи, че в хода на разглеждане на делото по реда на глава XXIX от НПК е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като не е наложено кумулативно предвиденото наказание обществено порицание. В санкционната част на разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК предвидените от законодателя наказания са лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. След като според прокурора, при условията на чл. 54 от НК, на обвиняемия е наложено основно наказание лишаване от свобода, то е следвало задължително да се наложи и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание обществено порицание. Именно като е одобрил споразумение, с което на обвиняемия е наложено само едно от кумулативно предвидените за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК наказания /лишаване от свобода/ и не е наложено наказанието обществено порицание, съдът е приложил неправилно материалния закон.

Излагат се доводи, че съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК и вместо да предложи на страните промени в споразумението го е одобрил, въпреки противоречието му със закона. Допуснатото нарушение на материалния закон не е констатирано от съда, въпреки задължението му да провери законосъобразността на постигнатото споразумение преди одобряването му.

Иска се на основание чл. 419, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 420, ал. 1, предложение последно, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 424, ал. 1, предложение първо и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Великотърновският апелативен съд да възобнови НОХД № 1648/2022 год. по описа на Районен съд гр. Русе, да отмени постановеното по него определение под № 302/21.09.2022 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, в частта относно престъплението по чл.

325, ал. 1 от НК и приложението на чл. 23, ал. 3 от НК, както и постановеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК определение под № 1819/21.09.2022 г. и да върне делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на първоинстанционния Русенски районен съд.

В съдебно заседание във Великотърновския апелативен съд прокурорът от Апелативна прокуратура гр. Велико Търново поддържа направеното искане за възобновяване на делото по изложените в искането съображения.

Изразява мотивирано становище за основателност на искането за 2 възобновяване на делото и предлага съдът да го уважи. Допуснати са от съда претендираните от прокуратурата съществени процесуални нарушения както при провеждане на съдебното производство, така и при изготвяне на определението за одобряване на споразумението и мотивите към него. Съдът е приложил неправилно и материалния закон. Пропускът, който е изложен в искането според прокурора е съществен и представлява съществено процесуално нарушение даващо основание за възобновяване по реда на чл.

422 от НПК.

В съдебно заседание осъденият А. М. М. редовно призован, се явява.

Изпратената призовка до същия на адрес посочен в искането се е върнала невръчена с отбелязване в нея, че по данни на Мартина М.а дъщеря на осъдения същият се намира в ТО гр. В. Търново, а тази до затвор гр. Ловеч се е върнала връчена с отбелязване, че лицето я е получило лично на 20.01.2023 г.. Това е предпоставило и производството пред апелативния съд да се проведе при условията на разпоредбата на чл. 353, ал. 1 от НПК, а делото да се разгледа в присъствие на осъденото лице, тъй като то е намерено на посочен от прокуратурата адрес. Обстоятелството, че А. М. М. изтърпява според искането наказание лишаване от свобода в затвор гр. Ловеч, при което не е упълномощил изрично защитник за участие в настоящото съдебно производство е наложило за съдебното заседание да се допусне правна помощ на осъдения и се назначи при условията на чл. 94, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 6 от НПК адвокат за служебен защитник, тъй като М. е задържан.

Същият се представлява процесуално от назначен служебен защитник адвокат Л. П. М. от ВТАК, която оспорва искането за възобновяване на делото и моли то да не бъде уважавано.

В своето изложение адвокат Л. П. М. подробно обсъжда искането обективирано в изложението на Главния прокурор като обосновава защо според нея то се явява неоснователно и изисква от съда извършване на проверка по отношение твърдението направено в него за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон свързани с неправилното приложение на материалния такъв. Моли и иска въз основа на тези обстоятелства да не бъде отменяно определението на първоинстанционния съд. Излага аргументи за това свое становище като твърди, че не са допуснати претендираните нарушения. Позовава се на разпоредбата на чл. 381, ал. 4 от НПК, според която наказанието може да се определи при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка е приложението на чл. 55, ал. 3 от НК където съдът може и да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Настоящият случай според заявеното от защитника е точно такъв. Именно общественото порицание, което макар и да е предвидено кумулативно към чл. 325, ал. 1 от НК се явява по-лекото такова наказание и първоинстанционният съд съответно правилно е преценил в случая, прилагайки разпоредбата на чл. 55 от НК като съгласно ал. 3 на същия текст не го е наложил.

3

Осъденият излага своето становище по искането на Главния прокурор като изцяло подкрепя и поддържа казаното от адвокат М..

В правото си на последна дума А. М. М. моли съда да не се уважава искането.

Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на претендираните в искането на Главния прокурор и заявени с него основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него се извежда оплакване и са заявени основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Искането за възобновяване е направено и подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, с постъпило по пощата в деловодството на Районен съд гр. Русе, искане заведено с вх. № 29574/24.11.2022 г., по отношение влязло в сила на 21.09.2022 г. определение под № 302/21.09.2022 г., постановено по НОХД № 1648/2022 г. на Районен съд гр. Русе, XI наказателен състав.

Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е основателно по следните съображения:

С определение под № 302 от 21.09.2022 г., постановено по НОХД № 1648/2022 г. на Районен съд гр. Русе, XI наказателен състав, на основание чл.

382, ал. 7 от НПК е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство - пр. преписка № 4751/2022 г. на Районна прокуратура - Русе /ДП № 546/2022 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР – Русе/, по реда на чл. 381 от НПК, постигнато между защитника на обвиняемия А. М. М., адвокат Б. Д. Д. от Русенска адвокатска колегия и младши прокурор Павел Славов от Районна прокуратура гр. Русе, отменена е мярката за неотклонение „Задържане под стража“ взета по отношение на обвиняемия А.

М. М. с ЕГН ********** и е прекратено наказателното производство по НОХД № 1648/2022 г. по описа на Районен съд гр. Русе.

С одобреното от съда споразумение обвиняемият А. М. М. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за което деяние и на основание чл. 54, ал. 1 от НК с определението му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 /седем/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, той трябва да изтърпи при първоначален общ режим. С друг диспозитив М. се е признал за виновен в извършването и на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54, ал. 1 от НК за него му е определено наказание глоба в размер на 300 лева.

4

На основание чл. 23, ал. 3 от НК, към наказанието лишаване от свобода за срок от 7 /седем/ месеца е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 300 лв.

С одобреното от съда споразумение и на основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, е постигнато съгласие и по въпроса при изтърпяване на наказанието да се приспадне периода от време, през който обвиняемият е бил задържан по делото за срок до 24 часа по реда на Закона за МВР, до 72 часа по реда НПК и на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 23.08.2022 г., до одобряване на споразумението от съда и влизането му в сила.

Определението е влязло в сила на 21.09.2022 г. и не е проверявано по касационен ред.

Доводите в искането за възобновяване за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК са основателни.

За престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК законът предвижда кумулативно наказанията лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. С одобреното от съда споразумение, което съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда, обвиняемият А. М. М. е осъден за престъпление по чл. 325, ал.

1 от НК, за което при условията на чл. 54, ал. 1 от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на 7 /седем/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, той следвало да изтърпи при първоначален общ режим, но не е определено кумулативно предвиденото наказание обществено порицание.

Видно от приложените по досъдебното производство под № 546/2022 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр. Русе писмени доказателства, не е имало законова пречка на М. да бъде наложено наказанието по чл. 37, ал. 1, т.