Решение № 16898 от 30.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16898 гр. София, 30.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110154310 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Пи Ел Джи Флоринг“ ООД, с която срещу П. Р. П. са предявени осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата 664.68 евро /1300 лева/, заплатена като депозит във връзка с договор за наем на недвижим имот от 27.02.2025 г.; за сумата 166.17 евро /325 лева/, представляваща заплатена като наемна цена по договора за наем, подлежаща на връщане с оглед неговото прекратяване; с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, вследствие неизпълнение на задължения на ответника по договора за наем, изразяващи се в неосигуряване на възможност за ползване на наетата вещ и неправомерно прекратяване на договора, в размер на 536.86 евро /1050 лева/, представляваща извършени от ищеца разходи за товаро-разтоварна дейност; 1622.58 евро /3173.49 лева/, разходи за наемане на друго помещение, депозит и комисион за брокер и за сумата от 1022.58 евро /2000 лева/, представляваща пропуснати ползи от неизвършена търговска дейност, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковете (08.12.2025 г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 27.02.2025 г., между него /в качеството му на наемател/ и ответника /в качеството му на наемодател/, бил сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който ответникът предоставил на ищеца за временно и възмездно ползване следния недвижим имот – офис/магазин, находящ се в ******* При подписване на договора в полза на ответника била предоставена сумата от 1300 лева, както и капаро в размер на 200 лева, съгласно приложена депозитна разписка от 25.02.2025 г. Договорът бил сключен като безсрочен с уговорено едномесечно писмено предизвестие. Ищецът разбрал на 18.03.2025 г. за намерение на наемодателя да продаде наемния имот, съответно наемателят 1 следвало да напусне същия до 25.03.2025 г. На 24.03.2025 г., представител на ищеца посетил наетия обект, за да вземе намиращото се там оборудване, при което установил, че цялото оборудване, включително движими вещи и документи, не били налице, ключалката също била сменена. С тези действия на ответника, ищецът счита, че наемодателят е отнел държането на имота без предизвестие и без съгласие на наемателя. При последвал телефонен разговор, ответникът обещал да възстанови сумата от 1300 лева, но плащане не било извършено. След изнасянето на вещите ищецът намерил на 26.03.2025 г. в автомобила си документ, озаглавен „Официално уведомление за прекратяване на договор за наем“ с дата 10.03.2025 г., за който се твърди, че бил антидатиран, както и че документът бил открит след изнасянето на оборудването. В уведомлението бил посочен 14-дневен срок, в който ищецът следвало да освободи наетия от него имот, като ищецът счита, че този срок противоречал на установения едномесечен такъв. Поддържа, че прекратяването на наемното правоотношение е извършено незаконосъобразно от ответника на 23.03.2025 г. чрез смяна на ключалката. Ищецът сочи, че претърпял имуществени вреди в размер на 2000 лева, поради това, че бил в невъзможност да осъществява търговска дейност, с оглед наемането на друго помещение и преместването на оборудването. Пояснява, че дружеството не е извършвало дейност през времето, в което не е разполагало с достъп до оборудването си, което било преместено и заключено на друго място от ответника. Размерът на тази част от претенцията, бил формиран на база реален доход на ден за периода 23.03.2025 г. – 26.03.2025 г.

Счита, че тези вреди не биха възникнали, ако е бил спазен едномесечният срок за предизвестие. На следващо място сочи, че ответникът следвало да възстанови сумата от 325 лева, представляваща част от платения наем, равняващ се на времето, през което имотът не е бил ползван /за периода 24.03.2025 г. – 27.03.2025 г./, а е била заплатена наемна цена за целия месец. Ищецът поддържа, че ответникът му дължи и сумата от 1050 лева, изразяваща се в разходи, извършени за товаро-разтоварна дейност на притежаваното оборудване /в рамките на 3 дни, всеки ден по 350 лева/ в периода 26.03.2025 г. – 28.03.2025 г., заплатени на хамали, които следвало да преместят техниката, както и сумата от 3173,49 лева, разходи за наем на друго помещение, от които 1000 лева – наемна цена, 1000 лева – заплатен депозит и 1173.49 лева – комисион на брокер. Последващият договор за наем бил сключен на 26.03.2025 г. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените в хода на производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който въвежда твърдения за неоснователност на исковете. Не оспорва, че на 27.02.2025 г., е сключен процесният договор за наем между страните. Към момента на сключване на договора ответникът провел разговори с ищеца, като установил, че последният ще ползва имота за офис, но впоследствие било установено, че имотът се ползва за съхранение на специализирани машини, торби с лепила и други строителни материали. Съседи на наетия имот уведомили ответника, че ищецът извършвал множество товаро-разтоварни дейности с няколко буса, спирал пред офиса и от двете страни на пътното платно, като затруднявал нормалното преминаване на живущите от сградата, на пешеходци и автомобили, включително на майки с деца, които при извършване на забележки спрямо ищеца, били наругавани. След повторно уведомяване на ответника за извършваните от ищеца дейности, последният бил уведомен да преустанови същите, тъй като нарушавал вътрешния ред на сградата, както и хигиенните правила. Ищецът отвърнал, че ответникът не разполага с право да му казва какво да прави, къде да паркира и как да използва 2 помещението, с които действия ищецът нарушавал договора за наем в продължение на повече от десет дни – чл. 30, б. „в“ от същия. Поради посоченото, ответникът изготвил документ „Официално уведомление за прекратяване на договора за наем“ с дата 10.03.2025 г., което било връчено на ищеца на адрес в гр.

София, ж.к. „Младост“, където страните си уговорили среща. Ответникът прекратил договора за наем на основание чл. 30, б. „в“, като предоставил 14дневно предизвестие на ищеца. Тъй като ищецът не бил изнесъл вещите си, на 25.03.2025 г. ответникът преместил същите в съседно помещение, на което бил собственик. Твърди, че на 26.03.2025 г. ищецът, заедно работници, изнесъл цялото си оборудване в рамките на няколко часа. Ответникът оспорва договорът за наем да е сключен като безсрочен, като твърди, че същият бил сключен за срок от 12 месеца. На следващо място, оспорва се срокът на предизвестието, като се твърди, че при прекратяване на договора на основание чл. 30, б. „в“ от същия, предизвестието е една седмица. Оспорват се твърденията на ищеца, че на 18.03.2025 г., същият разбрал от съседи, че ответникът ще продава наетото помещение, както и че трябва да изнесе вещите си до 25.03.2025 г., съответно, че на 24.03.2025 г., представител на ищеца установил, че вещите на ищеца липсват.

Ответникът заявява, че при връчването на 10.03.2025г. лично на ищеца на уведомлението за прекратяване на договора, го уведомил, че следва да изнесе вещите си до 24.03.2025 г. Ответникът отрича да е обещавал на ищеца да му възстанови предоставения депозит в размер на 1300 лева. Твърди, че е отказал връщането на депозита, тъй като същият служел като обезпечение за неизпълнение на задълженията по договора за наем, а доколкото ищецът не е ползвал наетата вещ по предназначение, с постоянното внасяне и изнасяне на машините си и на материали за полагане на подови настилки, силно замърсил помещението, нанесъл щети по същото, изразяващи се в счупени плочки и счупена дограма на входната врата на офиса, като за отстраняване на последната щета, ответникът реализирал разходи. Отделно, ищецът не бил заплатил дължимите консумативни разходи за имота – 215.04 лева за използвана ел. енергия, която сума била платена от ответника. Тъй като наетото помещение не било ползвано по предназначение, ответникът бил принуден да извърши основно почистване, за което извършил разходи в размер на 900 лева. Поради тези съображения, ответникът отказал да върне депозита. Сочи, че договорът за наем е бил прекратен на 17.03.2025 г. едностранно, законосъобразно от страна на ответника, на основание чл. 30, б. „в“ от договора, поради което не се дължи възстановяване на сумата от 325 лева /част от платения наем/, нито дължи сумата от 3173.49 лева във връзка с последващи наемни правоотношения на ищеца. Допълва, че ищецът е ползвал наетия имот до 25.03.2025 г. включително. Предвид всичко изложено моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе предвид доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

За безспорни между страните с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че помежду им е бил подписан договор за наем от 27.02.2025 г. със съдържание съобразно представения по делото документ, че ищецът е заплатил депозит (1300 лева) и наемна цена за един месец на ответника (1300 лева), че след 25.03.2025 г. имотът не е ползван от ищеца, че ответникът е изнесъл вещи на ищеца от наетото в друго помещение, че депозитът в размер на 1300 лева не е върнат на наемателя.

3

Като писмено доказателство в производството е приет договорът за наем на недвижимия имот, съгласно който е отдаден за временно възмездно ползване (срещу заплащане на наем в размер на 1375 лева) офис/магазин в гр. София, на посочения адрес, като съгласно клаузата на чл. 2 е предвидено помещението са се използва за живеене и изрично е предвидена забрана промяна в предназначението м у да се допуска само в изрично писмено съгласие на наемодателя . Като ползвател на имота в договора е вписан управителят на дружеството ищец П. Г..

Съгласно клаузата на чл. 8 в наемната цена не са включени консумативните разноски за ползването на имота, които са изцяло за сметка на наемателя, като с чл. 10 е установено задължение за заплащане на разноските за ползване за времето на наемането на имота от страна на наемателя. Съгласно чл. 12 от договора наемодателят е задължава да осигури безпрепятствено ползване на имота за срока на договора. В чл. 16 е предвидена отговорност на наемателя за причинените по време на наемния договор щети на имота, които не се дължат на естествено износване. Съгласно чл. 18 наемателят е длъжен да върне на наемодателя имота в срок от 3 дни от прекратяването на договора за наем в състоянието, в което е бил предаден. В случай че това не се осъществи, съгласно чл. 19 наемодателят има право да влезе в имота и да изнесе всички вещи на наемателя. С чл. 20 е установено задължение на наемателя да спазва установения ред в етажната собственост. Съгласно клаузата на чл. 21 при подписването на договора наемателят предава на наемодателя сумата 1300 лева (втори депозит), която да служи като обезпечение на наемодателя за неизпълнение на задълженията съгласно договора от страна на наемателя. Предвидено е право на наемодателя да се удовлетвори от депозита, в случай че наемателят откаже да върне имота в уговорения срок или предаде същия не в съответното състояние или с нанесени щети; при наличие на незаплатени консумативни разноски за имота и др. Съгласно чл. 23 от договора наемодателят има право да задържи депозита или част от него, която покрива нанесените загуби. В случай че не е налице основание за задържането на депозита наемодателят се задължава да го върне на наемателя в деня на връщането на имота (чл. 24 от договора). Съгласно чл. 26 от договора в случай че някоя от страните прекрати договора едностранно без предизвестие и без да са налице специално предвидените условия на чл. 22 от договора, дължи неустойка в размер на 1 месечен наем. С клаузата на чл. 29 от договора е установен 12-месечен срок на действие на договора, който тече от 07.03.2025 г. Освен с изтичането на уговорения срок, страните са се съгласили договорът да се прекратява с едномесечно предизвестие, едноседмично предизвестие в случай че наемателят не заплаща наемната цена в срок, не спазва хигиенните правила, вътрешния ред на сградата или добрите нрави или правилата за безопасност. Предвидено е неспазването да се установява със съответния административно признат документ. В чл. 31 страните са уговорили, че всички съобщения и кореспонденция между страните се считат връчени, само когато са направени с писмо с обратна разписка или по имейл.