Решение № 18736 от 06.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18736 гр. С., 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110152205 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника, а именно:

678.97 евро /равностойност на 1327.95 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 56,77 евро /равностойност на 111.03 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2024 г. до 30.04.2025 г., сумата от 6,01 евро /равностойност на 11,75 лева/, главница за цена на услуга дялово разпределение за периода 01.11.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,92 евро /равностойност на 1,80 лева/, представляваща мораторна лихва за периода 15.01.2024г. до 30.04.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29418/2025г. описа на СРС, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.

№ .... находящ се в гр. С., ж.к. . било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последния не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва възникването на облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, но оспорва същия като недействителен. Ответникът оспорва ищцовото дружество да е доставило през исковия топлинна енергия до топлоснабдения имот в твърдените количествени и качествени параметри. Оспорва редовността на извършените счетоводни записи в представените 1 извлечения от сметки. Посочва, че ищецът не е редуцирал показанията на общия топломер в абонатната станция с приспадане на технологичните разходи за топлинна енергия съгласно изискванията на НТ. При наличието на две неплатени фактури ищецът не е прекъснал топлоподаването към имота, с което принудително въвел ответника в задължения. Оспорва като недължима претендираната мораторна лихва предвид неоснователността на исковете за главница. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 29418/2025 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 327,95, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 111,03 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2024 г. до 30.04.2025 г., 11,75лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 20.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 1,80 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2024 г. до 30.04.2025 г. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложения към исковата молба Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавни имоти 21.06.1988г., се установява, че ... са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот – апартамент №48, находящ се в гр. С., ж. к.

Люлин, ул. 303-та, бл. 301 /20-21/, ет. 10.

От представеното удостоверение за наследници изх.№РЛН21-УГ51-21210/22.12.2021 г., издадено от СО, се установява, че Йорданка Илиева Ц., починала на 27.11.1998г., е оставила като законни наследници Ц. Н. Ц. /съпруг – починал на 08.12.2000г./ и Д. Ц. Ц. /дъщеря/.

От представеното удостоверение за наследници изх.№РЛН26-УГ51-9371/07.07.2026 г., издадено от СО, се установява, че Ц. Н. Ц., починал на 08.12.2000г., е оставил като законни наследници Д. Ц. Ц. /дъщеря/.

Представен е протокол от 16.04.2002 г. от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С., ж. к. Люлин бл. 301, вх. Б, в който е обективирано взето решение за упълномощаване на представители на ЕС, които да сключат договор с „Т.. за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия.

По делото е представен и приет като доказателство договор №2250 от 18.05.2002 г., с който Етажна собственост с адрес гр. С., ж. к. Люлин бл. 301, вх. Б е възложила на „Т.. извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

По делото са приети общи условия на "Т... за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са представени и приети писмени доказателства от третото лице помагач „Т.., касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот през исковия период.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Т... Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период не е осигурен достъп на 2 фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет. По данни на ФДР в имота няма монтирани отоплителни тела и топлоразпределители. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на водомер за топла вода разходът се изчислява съгласно чл. 69, ал. 2 НТ. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.

От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2024г. е в размер на 1 327,95 лева /678,97 евро/.

От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на отразените в информационната система на ищеца неплатени суми за процесния период е 684,97 евро.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.