Определение № 1696 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1696 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002902396 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. Грейн“ ЕООД, гр. Добрич, „А.

Груп“ ЕООД, гр. Добрич, А. Г. А. и „А. Биоенерджи“ ЕООД, гр. Добрич срещу решение № 212 от 29.07.2025 г. по в. т. д. № 41/2025 г. на Варненски апелативен съд, ІІІ състав, с което е потвърдено решение № 465 от 13.11.2024 г. по т. д. № 114/2022 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната част, с която ответниците „А. Грейн“ ЕООД, в качеството му на длъжник, и „А. Груп“ ЕООД, А. Г. А. и „А. Биоенерджи“ ЕООД, в качеството им на поръчители, са осъдени солидарно да заплатят на „Ромфарм Компани“ ООД сумата от 25 412, 13 лв., дължима по споразумение от 11.03.2021 г. и представляваща сбор от сумите: 15 000 лв., заплатена на 31.08.2015 г. от „Ромфарм Компани“ ООД гаранция по ч. гр. д. № 10535/2015 г. на СГС за издаване на обезпечителна заповед; 3960,34 лв., заплатен на 14.12.2015 г. адвокатски хонорар на адвокат Манол Добрев по фактура № 166/11.12.2015 г. за изготвяне на молба за допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу „А. Грейн“ ЕООД; 3 588,13 лв., заплатен на 25.01.2018 г. адвокатски хонорар на адвокат Манол Добрев по фактура № 329/25.01.2018 г. за образуване и водене на изпълнително дело срещу „А. Грейн“ ЕООД; 2740,66 лв., заплатен на 27.11.2020 г. адвокатски хонорар на адвокат Манол Добрев по фактура № 571/01.12.2020 г. за образуване на изпълнително дело срещу „А. Грейн“ ЕООД, „А. Груп“ ЕООД и А. Г. А.; 123 лева, заплатена на 06.01.2021 г. такса от „Ромфарм Компани“ ООД на ЧСИ Лучия Тасева рег. № 737 по изпълнително дело № 1114/2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на 1 завеждане на исковата молба в съда - 25.02.2022 г. до окончателното й изплащане. В частта, с която „А. Биоенерджи“ ЕООД, в качеството му на поръчител по споразумение от 11.03.2021 г., е осъден да заплати на „Ромфарм Компани“ ООД сумата от 154 653, 40 лв., дължима по споразумението, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно. Оспорват се като неправилни изводите на въззивния съд за дължимост на процесните суми. По отношение на сумата от 15 000 лв., представляваща внесена от „Ромфарм Компани“ ООД парична гаранция във връзка с допуснато обезпечение по ч. гр. д. № 10535/2014 г. на СГС, се сочи, че с определение на съда по посоченото дело е разпоредено паричната гаранция да се освободи и да се върне на ищеца, но това не е сторено в периода 2015 г.-2021 г., поради което, според касаторите, гаранцията е внесена в приход на държавния бюджет на основание чл. 82 ГПК. Касаторите излагат доводи, че не са били запознати с тези факти, поради което са подписали процесното споразумение с убеждението, че паричната гаранция ще бъде възстановена на ищеца по предвидения в закона ред. Поддържат, че уговорката по т. 11 от споразумението, на която съдът се е позовал, за да приеме, че не са настъпили предпоставките за връщане на гаранцията от ищеца на длъжника „А. Грейн“ ЕООД, е с невъзможен предмет. Твърдят, че се касае до нищожна клауза поради невъзможен предмет, която не влече нищожност на цялото споразумение. Считат, че въззивният съд е следвало служебно да установи нищожността на уговорката на чл. 11 от споразумението. Досежно сумите, представляващи заплатени адвокатски хонорари, касационните жалбоподатели поддържат, че същите следва да се претендират и присъдят по предвидения в закона ред, а именно като направени разноски в обезпечителното и изпълнителното производство.

Твърдят, че липсва яснота за образуване и водене на кое изпълнително дело се отнасят адвокатските възнаграждения от 3 588, 13 лв. и 2740, 66 лв. Изразяват становище, че дължимостта на адвокатските възнаграждения не е потвърдена с акт на компетентния съобразно ГПК орган. Молят обжалваното въззивно решение да бъде отменено.

Касационните жалбоподатели поддържат, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставят следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, факти, твърдения, доводи, възражения и 2 становища на страните, както и да направи цялостна преценка на доказателствения материал - поотделно и в съвкупност, съобразявайки нормативните разпоредби и правилата на логическото мислене?; 2. Нищожен ли е договор за спогодба, ако към момента на сключването му изпълнението на поетите с договора задължения е невъзможно?; 3. Когато предмет на иска са адвокатски възнаграждения, за плащането на които ищецът е представил фактури, следва ли при постановяване на решението съдът да вземе предвид, че не са представени съдебните решения, по които тези възнаграждения са присъдени за плащане в полза на ищеца?; 4. При разглеждане на въззивната жалба следва ли да се вземе предвид обема на извършената работа, действителната фактическа и правна сложност на делото, етапа, на който делото е прекратено, и обвързан ли е /явно се има предвид съдът/ от минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.?“ В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се изтъква, че формулираните въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се прави позоваване по въпросите по т. 1 и т. 2 – на решение № 238 от 05.08.2025 г. по т. д. № 811/2024 г. на ВКС, І т. о., а по въпросите по т. 3 и т. 4 – на определение № 5965 от 19.12.2024 г. по ч. гр. д. № 4348/2024 г. на ВКС, ІV г. о.

Ответникът по касационната жалба „Ромфарм Компани“ ООД поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

С влязло в сила определение № 374 от 08.03.2023г. по т. д. № 114/2022г. на Варненски окръжен съд /определението е потвърдено с определение по ч. т. д. № 358/2023 г. на Варненски апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение по ч. т. д. № 1986/2023 г. на Върховен касационен съд/, е прекратено производството по предявените от „Ромфарм Компани“ ООД срещу „А. Грейн” ЕООД, „А. Груп” ЕООД и А. Г. А. осъдителни искове в частта за разликата над 25 412,13 лв. до претендираната 3 по споразумението от 11.03.2021 г. в условие на солидарност сума в общ размер на 180 065,53 лв., която разлика в размер на 154 653, 40 лв. включва:

112 685,13 лв. главница за неиздължени арендни/наемни плащания за стопанските 2012 2013, 2013-2014 и 2014-2015 г, 36 320,52 лв. законна лихва върху главницата за периода от 27.06.2018 г. до 30.08.2021 г., 3009,98 лв. адвокатски хонорар и 2637,77 лв. държавна такса по ч. гр. д. № 3108/2020г на РС – Добрич. Прекратяването на производството по исковете е обосновано с липсата на интерес от търсената защита, тъй като за спорните вземания са издадени стабилизирани заповеди за изпълнение и изпълнителни листове.

За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Варненски апелативен съд е приел, че страните не спорят, че между тях са били подписани споразумения за уреждане на отношенията им и плащане на задължения към ищеца „Ромфарм Компани“ ЕООД, произтичащи от незаплатени арендни /наемни/ задължения за стопанските 2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2014/2015 г. Посочил е, че предмет на делото в непрекратената му част са вземания по сключеното от страните споразумение от 11.03.2021 г., възлизащи на общата сума от 25 412, 13 лв. и включващи адвокатски възнаграждения за изпълнителните производства, образувани за събиране на вземания, за които са издадени заповеди за изпълнение на основание предходни споразумения /от 2015 г. и от 2018 г./ и заплатена от ищеца парична гаранция в размер на 15 000 лв. по ч. гр. д. № 10535/2015 г. на Софийски градски съд.

Варненски апелативен съд е изтъкнал, че истинността на споразумението от 11.03.2021 г. не е била оспорена от ответниците и е счел, че то има характер на спогодба, с която по смисъла на чл. 365 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Изразил е становище, че е задължен да приеме, че отношенията между страните са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ спор помежду им чрез взаимни отстъпки, като е подчертал, че не може да преценява интереса от подписаното споразумение. В решението е прието, че валидността на спогодбата не е оспорена от ответниците.

Въззивният съд е установил, че споразумението от 11.03.2021 г., от което се извеждат спорните права, е подписано от „Ромфарм Компани“ ООД, в качеството на кредитор, и от „А. Грейн“ЕООД, като длъжник, както и от „А.

Груп“ ЕООД „А. Биоенерджи“ ЕООД и А. Г. А., в качеството им на поръчители. Констатирано е, че съгласно споразумението длъжникът „А.

Грейн“ ЕООД се е задължил да заплати на „Ромфарм Компани“ ООД сумата от 180 065, 53 лв., представляващи сбор от неиздължени арендни/наемни плащания за стопанските 2012-2013, 2013-2014 и 2014-2015 г., дължими лихви по тях и разноски по принудителното им събиране, в срок до 30.08.2021 г.

4

Съдът е посочил, че в споразумението е обективирано признание на задължение с горепосочените размер и основание, като поръчителите „А.

Груп“ ЕООД, „А. Биоенерджи“ ЕООД и А. Г. А., както и длъжникът „А.

Грейн“ ЕООД, са се задължили да отговарят солидарно, като изпълнят задължението в срок до 30.08.2021 г. Въззивният съд е изтъкнал, че страните не спорят, че задължението не е било изпълнено както до посочения падеж, така и след това, като ответниците не са въвели в процеса възражения за погасяването му. Доколкото в общата сума по споразумението са включени сторени разноски за заплатени адвокатски хонорари в обезпечителното и изпълнителните производства и същите не са обхванати от изпълнителните основания, с които кредиторът се е снабдил, съдът е счел, че се касае до допълнителни разноски от неизпълнението на главното задължение, които са за сметка на длъжника по аргумент от чл. 78 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ и чл. 309а ТЗ.

Въззивният съд е посочил, че тъй като в разноските по принудително събиране на дължимата сума се включва и сумата от 15 000 лв., платена като парична гаранция от „Ромфарм Компани“ ООД в обезпечителното производство, същото дружество се е задължило според т. 11 от споразумението да я върне на длъжника „А. Грейн“ ЕООД при условие, че му бъде възстановена от съда. Счел е, че посочената сума следва да бъде заплатена на ищеца от ответниците по силата на споразумението и поради липсата на доказателства за възстановяването й на ищеца от съда. В решението е изтъкнато, че направеното едва с въззивната жалба оплакване, че ищецът не е положил дължимата грижа да получи паричната гаранция, има характер на възражение по чл. 83 ЗЗД и се явява преклудирано, както и недоказано. Решаващият състав е изложил аргументи, че съгласно т. 11 от процесното споразумение внесената парична гаранция се заплаща от длъжника „А. грейн“ ЕООД и подлежи на връщане на това дружество единствено при възстановяването й от съда на молителя в обезпечителното производство - “Ромфарм Компани“ ООД. След обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, решаващият състав на въззивния съд е приел, че по ч. гр. д. № 10535/2015 на СГС, по което е допуснато обезпечение на бъдещите искове на „Ромфарм компани“ ЕООД срещу „А. грейн“ ЕООД до размера от 158 934, 52 лева, срещу парична гаранция в размер на 15000 лв., последната е била внесена на 31.08.2015 г., като с влязло в сила на 28.11.2015 г. определение от 06.11.2015 г. съдът е отменил обезпечението на основание чл.