Решение № 695 от 24.07.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

.................95 гр. С., 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., II СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-С. като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20242230100052 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 17 ал.1 от ЗЗД и чл. 87 ал.3 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че първият ответник е син на ищците, а втората ответница е живяла с него на съпружески начала от 2007 г.

На 13.04.2010 г. ищците прехвърлили на ответниците собствения си недвижим имот, представляващ дворно място, образуващо поземлен XV- 223 в кв.21 по плана на с. К., С.ска община, с площ от 1810 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 117 кв.м., масивна лятна кухня със застроена площ от 30 кв.м., полумасивна стопанска постройка, застроена върху 100 кв.м. и навес с три оградни стени, застроен върху 29 кв.м. за сумата 15 000лв. Сделката била оформена с нот. акт № 15, т.I, нот.д.№ 14/20 10 г. на нотариус Д.Г., гр. С.. В нотариалния акт било отразено, че продажната цена от 15 000 лв. е получена от продавачите преди сключването на договора. Със същия договор продавачите са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху целия имот.

Ищците твърдят, че тази продажба е била привидна. По това време втората ответница е била в преговори да придобие от свой роднина имотите му срещу гледането и издръжката му. Тъй като обаче по това време тя не е притежавала недвижим имот, където да приеме нуждаещия се от грижи, а тя заедно с първия ответник са работили и живеели на С.ските минерални бани, за да подсигури жилище на бъдещия прехвърлител, е било необходимо да придобие недвижим имот. Действителното съгласие между страните е било да се прехвърли собствеността срещу задължението на ответниците да се грижат и да издържат ищците с оглед напредващата възраст на последните. По тази причина привидната продажна цена за прехвърления имот не била платена. Сумата от 15 000 лв. не била в материалните 1 възможности на двамата ответници.

През есента на 2010 г., втората ответница сключила планирания договор за издръжка и гледане със своя близък, като е придобила собствеността върху недвижими имоти в гр.

Камено, общ. Бургас, срещу задължението да осигури на прехвърлителя спокоен и нормален живот, какъвто е водил преди това, до края на живота му.

През 2015 г. тя регистрирала прехвърлителя на имотите на адреса си в с. К., но той до смъртта си не бил живял в този имот. През същата година ответниците се върнали в с. К. и се установили да живеят в имота на ул. „.......................

Сочи се, че от 2016 г. до 2021 г., втората ответница била работила на различни места в чужбина, като се прибирала за кратко в България. Първият ответник от 2012 г. бил със сериозно влошено здраве. Първоначално бил лекуван за чернодробна цероза, по-късно получил усложнения и захарна болест тип II, като бил лекуван с инсулин. За периода от 2012 г. до 2020 г. бил многократно на лечение в болница. Инвалидизиран бил през годините с 93% т.н.р. без чужда помощ и 85 % т.н.р., като последната му инвалидизация била до 01.11.2023 г.

През м.октомври 2023 г., поради влошаване на отношенията им, втората ответница напуснала процесния имот и се установила да живее в гр. Бургас.

Предвид изложеното се моли съда да признае за установено по отношение на страните, че сключеният на 13.04.2010 г. договор за продажба, оформен с нот. акт № 15, т.I, нот. д. № 14/2010 г. на нотариус Д.Г., за продажба на недвижим имот в с. К., общ. С., подробно описан в нот. акт, Е ПРИВИДЕН, като прикриващ действителен между страните договор за издръжка и гледане, с който ищците са прехвърлили на ответниците правото на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот в с. К., общ. С., срещу задълженията на ответниците да се грижат и да издържат прехвърлителите до края на живота им.

В случай на уважаване на иска по чл. 17 ал.2 от ЗЗД, се моли съда да постанови разваляне на действителния договор за издръжка, поради виновното му неизпълнение от ответниците.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника Д. П. чрез процесуален представител, в който се счита, че така предявения иск е процесуално допустим, но неоснователен.

Не се оспорва обстоятелството, че през 2010 г. ответниците са придобили описания недвижим имот, но се твърди, че Д. П. е платила продажната цена на имота още преди неговото прехвърляне.

Оспорват се твърденията изложени в исковата молба, тъй като голяма част от тях били неотносими към предмета на спора, както и че тази продажба е била привидна.

Твърди се, че през м. април 2006 г., когато двамата ответници се запознали, П. имала 2 частен бизнес и държала под наем хотел на С.ски минерални бани, където живеели двамата с втория ответник. По това време, той не работел, П. го издържала и плащала всички негови разходи свързани с проблемите му с бившата му жена. Там живял и нейният роднина до 2015 г. Тъй като П. прекратила дейността си, наела жилище в с. К., където настанила роднината си и се грижила за него. Той никога не бил живял в процесния имот. Още през 2008 г. П. била дала нейни лични средства за основен ремонт на имота в с. К.. До датата на покупко-продажбата, била платила продажната цена на ищците.

Никога и по-никакъв повод не било ставало въпрос имотът да бъде прехвърлен срещу задължение ответниците да се грижат и издържат прехвърлителите до края на живота им.

Ако съществувала вероятност ищците да не са получили сумата отразена като продажна цена в нотариалният акт в това производство, това не можело да се коментира, защото липсвало правно основание за това. Неплащането на продажната цена не водело до нищожност на договора, а само до възникване на притезание за продавача, който можел да иска реализиране на гражданската отговорност за неизпълнение на договорни задължения на купувача по някои от предвидените норми начини.

Твърди се, че цената била платена преди подписване на нотариалния акт. При окончателното сключване на договора пред нотариуса, волята на ищците не била различна от отразената в атакувания договор обективиран в съответния нотариален акт. С изтичането на 5 години, на основание чл. 87, ал. 5 от ЗЗД, се погасявало правото на разваляне на договора, с който се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти.

Предвид изложеното се моли съда да остави исковата молба без уважение, тъй като липсвали доказателства за твърдяната прикрита сделка и била налице изтекла в полза на ответната страна погасителна давност.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника Г. И., в който сочи, че с втората ответница заживели заедно през 2007 г. Отношенията им били добри, без сериозни проблеми. След развода й, тя нямала нито имоти, нито пари. Работили и живеели двамата на С.ските минерални бани.

През 2010 г. Д. П. установила контакт със свой близък роднина от гр. Камено, област Бургас - Г.Д. и ги уведомила, че е говорила с него да поеме гледането и издръжката му срещу прехвърлянето от негова страна на имотите му. Тъй като нямало на нейно име имот, където да го приеме да го гледа, успяла да го убеди да говори с родителите си те да им прехвърлят имота си в с. К., ул. „....................... Те се съгласили да прехвърлят имота, като ответниците поемели задължението да се грижат и за тях. Това обаче не устройвало Д. П., защото смятала, че това ще й попречи да сключи договора с Г.Д., затова договорът се оформил в нотариален акт за продажба, по който те не били давали пари, с каквито в действителност не разполагали. Истинската им уговорка била да се грижат за ищците и затова те си запазили безвъзмездно правото да ползват прехвърления имот до края на живота си.

3

След няколко месеца втората ответница сключила договор за издръжка и гледане с Г.Д.. По това време те с Д. П. работели и живеели на С.ските минерални бани и прехвърлителят живеел при тях. Върнали се да живеят в с. К. в процесния имот през 2015 г. и тогава втората ответница го регистрирала на адреса на ул. „....................... въпреки, че той не останал да живее при тях. Д. П. го настанила в някаква къща в близост до тяхната, където живял в мизерия и сам до смъртта си.

В периода от 2016 г. до 2021 г. Д. П. работела на различни места в чужбина, като се прибирала в България само през отпуските си.

Верни били твърденията в исковата молба, че през целия период след сключването на договора през м. април 2010 г., е имал сериозни проблеми със здравето, многократно се лекувал в болници, дълги месеци бил в болнични, а накрая бил сериозно инвалидизиран.

През есента на 2023 г. се разделили с втората ответница, като тя се преместила да живее в гр. Бургас в новопридобит от нея имот. След раздялата им, тя започнала да се заканва пред общи познати, че ще ги изгони от имота и ще ги остави на улицата. Чувствал се виновен, че бил забъркал родителите си в тези отношения. Сочи, че се надява на справедливо решение на съда, който да установи истинските отношения между ответниците и ищците по делото във връзка с фиктивната продажба и действителното им съгласие да се грижат за родителите му, което обещание не изпълнили.

Предвид изложеното счита, че предявените от ищците искове са основателни.

В с.з. ищцата С. Г. И., редовно призована, се явява лично. Ищецът И. И. И., редовно призован, не се явява. Двамата ищци се представляват от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.

В с.з. ответникът Г. И. И., редовно призован, не се явява.

В с.з. ответницата Д. И. П., лично и чрез пълномощник оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.04.2010 г. с договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 15, т.I, нот.д.№ 14/20 10 г. на нотариус Д.Г., гр. С. с са продали на ответниците собствения си недвижим имот, представляващ дворно място, образуващо поземлен XV- 223 в кв.21 по плана на с. К., С.ска община, с площ от 1810 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 117 кв.м., масивна лятна кухня със застроена площ от 30 кв.м., полумасивна стопанска постройка, застроена върху 100 кв.м. и навес с три оградни стени, застроен върху 29 кв.м. за сумата 15 000лв., като е вписано в нотариалния акт , че продажната цена от 15 000 лв. е получена от продавачите преди сключването на договора. Със същия договор продавачите са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху целия имот.

По делото са приети като доказателство 2 бр. експертни решения, издадени от ТЕЛК 4 на Г. И. И. за трайно намалена работоспособност съответно 83% и 93 %.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължения за гледане и издръжка от 27.09.2010 г. Г.М.Д. е прехвърлил на ответницата Д. И. П. четири поземлени имота – ниви в землището на с. Камено, общ. Бургас.

По делото са събрани гласни доказателства.

В показанията си свид. Н.Н. сочи, че живее в гр. С.. Имал имот в с. К., имал стопанска сграда с животни, там ги гледал. Ежедневно посещавал имота. Познавал ищците, ответниците също. Д. се появила в това семейство някъде около 2010 г., те живеели постоянно там. Първо живеели с Г. на Минералните бани, след това дошли там. Започнали да освежават къщата и 2015 г. – 2016 г. отишли да живеят там. Сменили дограмата, вътре я оправили, отпред направили една кухня с баня и тоалетна, където живеели майката му и баща му на Г.. Оправили оградата отпред, вратите. Когато освежавали къщата, тогава направили и тази пристройка, сложили и дограмата. Външна мазилка имало само отпред, само я боядисали. Къщата си била построена, те сменили дограмата, боядисали я отвън и направили нова сграда с една стая с баня и тоалетна. Мазилка направили от северната страна. И. и С. били между работниците, но не може да каже с какво са участвали, винаги били там. Отношенията между възрастните и младите били много добри. Къщата била на И. и на С.. Впоследствие разбрал, че Г. и Д. ще ги гледат и си правят къщата да живеят там.