Решение № 158 от 09.10.2023, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №156

№ 158 гр. С., 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100168 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Р. Х. В. от с. М. Ц., Община С., е предявил срещу Община С. иск за предаване на владението върху помещение на бивш хранителен магазин с площ 120 кв. м. на първия етаж в триетажна търговска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М. Ц., Община С., както и върху движими вещи, намиращи се в помещението и описани в исковата молба, отнето на 15.9.2021 г. по насилствен начин и скрит начин.

Ищецът твърди в исковата молба, че получил фактическата власт върху гореописаното помещение на 10.7.1998 г. по силата на споразумение, сключено между него и потребителна кооперация „Рила“ до уреждане на финансовите им отношения по друг договор и оттогава до 15.9.2021 г. той владеел помещението за себе си непрекъснато и необезпокоявано, като съхранявал в него свои движими вещи, описани в исковата молба. На 15.9.2021 г. около 15,00 ч. в с. М. Ц. пристигнали служители на Община С., изпратени от кмета на общината да разбият ключалките на двете входни врати на помещението съвместно с кмета на селото и да ги подменят със свои.

Разбиването на ключалките и отнемането на владението върху помещението било осъществено в отсъствие на ищеца и на лица, чрез които, съобразно нормалните отношения, той да бъде уведомен незабавно. При влизането си в помещението служителите на Община С. видели, че в него има вещи, собственост на ищеца – печки, 1 перални, хладилници, компютър, миялна машина, маси, столове, пейки и други дребни вещи. Ищецът подал писмено заявление до ответника с вх. № Ж23-96/8.11.2021 г., с което поискал от кмета на общината да му възстанови владението на помещението и намиращите се в него движими вещи, но получил писмен отказ. Така фактически от 15.9.2021 г. по заповед на кмета на Община С. владението на ищеца върху помещението и движимите вещи в него насилствено му било отнето и оттогава ищецът бил лишен от достъп до имота. Наред с това в исковата молба се посочва, че ответникът не се легитимира като собственик на процесното помещение и неоснователно и противозаконно е отнел от ищеца владението върху него.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска със становище за неговата недопустимост и неоснователност.

Ответникът е възразил срещу допустимостта на иска, като е посочил, че ищецът не се легитимира като носител на материални права, чиято защита се търси. Срещу основателността на иска са изложени съображения, че за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. М. Ц. и за разположената в него сграда с идентификатор ***, в която ищецът твърди, че се намира процесното помещение, са съставени акт за частна общинска собственост № 1509/8.4.2002 г. и акт за частна общинска собственост № 18393/17.6.2021 г.; че от построяването на сградата до настоящия момент сградата се ползва и владее от Община С. и не се установява ищецът да е ползвал процесното помещение, описано в исковата молба; че съдържанието на приложените към молбата писмени доказателства не подкрепя твърденията на ищеца, че е извършил ремонт на помещението през 2013 г. и че съхранява свои движими вещи в него; че на 15.9.2021 г. служители на Община С. извършили оглед на сградата с цел установяване на състоянието й и необходимостта от извършване на строително-ремонтни дейности, за което бил съставен протокол, като по време на огледа било установено, че в сградата са разположени движими вещи, които не са общинска собственост, а по данни от кмета на кметство с. М. Ц. те са притежание на ищеца, който самоволно и без правно основание ги бил разположил в сградата.

Пред съда ищецът се представлява от адв. С. Д., преупълномощена от адв. Х. Б. – пълномощник на ищеца, която в проведеното на 24.10.2022 г. открито съдебно заседание уточнява, че твърденията в исковата молба за насилствено отнемане на владението върху имота се свързват с обстоятелството, че имотът бил отнет от ищеца, без той да е бил уведомен, за да присъства при отнемане на владението, както и че твърдяният скрит начин, по който е отнето владението върху имота, се състои в това, че имотът бил актуван като общинска собственост, без да бъде уведомен за това ищецът. В хода на устните състезания и в писмена защита, представена в срока по чл.

149, ал. 3 от ГПК, адв. Д. изтъква, че с оглед събраните доказателства искът е основателен и следва да бъде уважен.

Пред съда ответникът се представлява от пълномощника си юрк. Д. О., която 2 заявява, че поддържа становището по иска, изразено в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания и в писмена защита, представена в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК, юрк. Оцетова счита, че искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил срещу ответника обективно съединени искове с правно основание чл. 76 от Закона за собствеността (ЗС) – за предаване на владението на описано в исковата молба помещение в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. М. Ц. и на посочени в молбата движими вещи, отнето от ответника по насилствен и скрит начин на 15.9.2021 г. С оглед становищата на страните относно индивидуализацията на сградата, в която се намира помещението, съдът намира за безспорно, че посочването в исковата молба на идентификатор *** на поземления имот, в който се намира сградата (а не на верния идентификатор ***), се дължи на техническа грешка.

Горепосочената правна квалификация на исковете се извежда както от твърденията на ищеца в исковата молба, че до 15.9.2021 г. той владеел за себе си помещението и съхранявал в него свои движими вещи и че на тази дата ответникът му отнел владението върху тях, така и от уточняващото изявление на неговия пълномощник в с. з. на 24.10.2022 г. за наличие на обстоятелства, изпълващи с конкретно съдържание твърденията, че отнемането на владението е осъществено от ответника чрез насилие и по скрит начин. Наличната съвкупност от такива твърдения обосновава извод, че съдът следва да се произнесе по същество по искове с правно основание чл. 76 от ЗС, а не по искове с правно основание чл. 75 от ЗС, и то в рамките на твърдяните факти, които според изричното уточняващо изявление на пълномощника на ищеца пред съда, представляват конкретно проявление на отнемане на владението чрез насилие и по скрит начин.

Поначало тези твърдяни факти очертават предмета на доказване по делото, но в конкретния случай с оглед диспозитивното начало в гражданския процес те очертават и пределите на произнасяне от съда по същество. Това е така, защото насилието и скритият начин са употребени в закона юридически понятия, квалифициращи релевантен за основателността на иска способ за отнемане на владение или държане върху недвижими имоти и движими вещи и под тях могат да бъдат подведени найразнообразни проявни форми на фактическо поведение. Ето защо, за да се произнесе дали владението на ищеца върху процесните помещение и движими вещи е отнето по някой от тези способи от страна на ответника, съдът следва да подложи на доказателствена и правна преценка не всякакви факти, изложени в исковата молба, а само тези от тях, които според изричната процесуална воля на ищеца представляват 3 отнемане на владението чрез насилие и по скрит начин, още повече като се има предвид, че първоначално в исковата молба ищецът само най-общо се е позовал на разпоредбата на чл. 76 от ЗС като средство за защита на владение, отнето чрез насилие или по скрит начин. Както вече се посочи, в с. з. на 24.10.2022 г. пълномощник на ищеца изрично и недвусмислено е заявил, че насилственото отнемане на владението на имота се свързва с това, че имотът е отнет от владението на ищеца, без той да е бил уведомен, за да присъства при отнемането, а алтернативно твърдяният скрит начин за отнемане на владението върху имота се състои в това, че за имота е бил съставен акт за общинска собственост, без ищецът да е бил уведомен за това. Ето защо по основателността на исковете съдът дължи произнасяне в рамките на фактите, изложени в това уточняващо изявление.

Исковете са за защита на фактическа власт върху вещи, поради което за да са налице у ищеца активна процесуална легитимация и правен интерес за предявяването им, не е необходимо той да твърди, че е носител на нарушено материално право.

Затова исковете са допустими.

Исковете са неоснователни.

Дори с оглед съдържанието на отговора на исковата молба, по делото не са спорни обстоятелствата, че към 15.9.2021 г. ищецът е упражнявал фактическа власт върху помещение на бивш хранителен магазин с площ 120 кв. м. на първия етаж в триетажна търговска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. М. Ц., Община С. и е съхранявал в помещението движими вещи, както и че на тази дата служители на ответника прекъснали фактическата власт на ищеца върху помещението и движимите вещи в него и установили такава за Община С.. Тези обстоятелства се потвърждават от съдържанието на споразумение за замяна на недвижим имот от 10.7.1998 г., сключено между Потребителска кооперация „Рила“ и ищеца, протокол от 15.9.2021 г., заявление от ищеца до кмета на Община С., вх. № Ж23-96/8.11.2021 г. и писмо изх. № Ж23-96/23.11.2021 г. от кмета на Община С. до ищеца, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

На 15.9.2021 г. ответникът не е отнел фактическата власт на ищеца върху вещите чрез насилие или алтернативно – по скрит начин при твърдяните от ищеца обстоятелства, от чиито фактически рамки съдът, както се посочи по-горе, е обвързан.

Отнемането на фактическата власт на ищеца върху процесните вещи, без той да е бил уведомен, за да присъства при отнемането, не представлява отнемане на владението чрез насилие. Под отнемане на владението или държането чрез насилие по смисъла на чл. 76 от ЗС се разбира използване на физическа сила или заплаха срещу личността на владелеца, респ. държателя, поради което те не могат да упражняват фактическа власт върху вещта, или използване на физическа сила спрямо вещта.

Конкретните факти, с които ищецът желае в исковия процес да свърже твърдението си, 4 че владението му върху вещите е отнето чрез насилие, а именно че отнемането е осъществено, без той да е бил уведомен, за да присъства, всъщност представляват твърдения за липса на съгласие у ищеца за отнемане на владението му върху вещите, а не за употреба на сила за това с каквато и да била насоченост. Действителната или предполагаемата липса на съгласие у владелеца или държателя за отнемането на владението, респ. държането, не е достатъчна да се приеме, че отнемането е извършено чрез насилие, в противен случай другият владелчески иск (за защита на нарушено владение по чл. 75 от ЗС) би бил без приложно поле. В сравнение с владелческия иск по чл. 75 от ЗС, този по чл. 76 от ЗС защитава по-широк кръг фактически състояния (владение и държане на недвижими имоти и движими вещи независимо от продължителността на установената от владелеца или държателя фактическа власт), но само срещу квалифицирани нарушения, изразяващи се в отнемане на фактическата власт на лицето, което я осъществява, чрез насилие или по скрит начин. Обикновената липса на знание и съгласие у владелеца или държателя за отнемане на владението, респ. държането, не е основание за защитата, предвидена в чл. 76 от ЗС.

На следващо място, отнемането на фактическата власт на ищеца върху процесните вещи, не е извършено и по скрит начин. По смисъла на чл. 76 от ЗС скритият начин следва да е способ за прекъсване на фактическата власт на владелеца или държателя върху недвижими имоти и движими вещи, следователно този начин на отнемане на владението или държането следва да бъде обективиран във фактическо поведение, чрез което самото отнемане не може или трудно може да стане достояние на владелеца, респ. държателя. Съвсем очевидно е, че съставянето на акт за общинска собственост на недвижимия имот, в който се намира процесното помещение, е правно действие, а не способ за отнемане на владение или държане.