Решение № 7895 от 29.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7895 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

П. М. МИЛЕВ при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100501827 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ /ответник в първоинстанционното производство/ и въззивна жалба, подадена от ЗД „БУЛ ИНС“АД /трето лице-помагач на страната на ответника/ срещу решение № 20060979/07.10.2022 г. постановено по гр. д. № 5578/2019 г. на СРС, ГО, 53 състав, с което е уважен предявеният от С. Д. Т. иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата от 5000,00 лв. – обезщетение неимуществени вреди, ведно с мораторна лихва и присъдени разноски.

В жалбите се твърди, че първинстанционният съд не е обсъдил в цялост и взел предвид тежестта на всяко едно обстоятелство имащо значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е нарушил принципа на справедливост и репариране на вредите в пълен размер. Твърди се, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди, респективно – същите са присъдени в завишен размер, като не е отчетено и наличие на съпричиняване от страна на пострадалия 1 починалия брат на ищеца. Молят решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се отхвърли изцяло иска. Претендират разноски.

От насрещната страна по жалбите - С. Д. Т. е подаден писмен отговор в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивниците за порочност на съдебния акт.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Производството е образувано по искова молба, допълнена с молба от 12.12.2018 г. на С. Д. Т. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Труп“ с правно основание чл. 226 КЗ /отм./, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди причинени в следствие на виновно поведение на застрахован при ответника водач на МПС, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 524,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.10.2015 г. до 03.10.2018 г.

Твърди се, че на 25.05.2014 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул. „Сливница“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № ******** управляван от В.Д.К. и лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с peг. № ********, управляван от В.С.М., вследствие на което е настъпила смъртта на Г. Д. Т., брат на ищеца. Поддържа, че причините и обстоятелствата за настъпване на произшествието са отразени в констативен протокол №К540/25.04.2014 г., като за настъпилото събитие са повдигнати обвинения и на двамата водачи, за което е образувано НОХД №445/2018 г. Навежда доводи, че в следствие на ПТП-то е претърпял неимуществени вреди - дълбоки душевни травми, стрес и страдания. Заявява, че е имал много близки отношения с брат си, като болките и страданията, преживени от загубата му се отразили на психическото и емоционално му състояние. Излага съображения, че виновните водачи са представили валидни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като при съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят отговаря спрямо увреденото 2 лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не спрямо приноса в увреждането, поради което ищецът може да избере срещу кого от застрахователите да предяви искове за изплащане на претендираните обезщетения.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ТПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че претенцията е допустима, но неоснователна. Заявява, че не оспорва, че към момента на ПТП-то е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Хюндай“, модел „Соната“, с peг. №********. Оспорва, че процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на „Хюндай“, модел „Соната“, с peг.

№ ********. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г. Т., който не е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Твърди, че ищецът не попада в кръга от лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди с твърдения, че между пострадалия и ищеца не е имало особено дълбока емоционална връзка, като същите са живели в отделно домакинство.

Поддържа, че искът е завишен по размер. Оспорва дължимостта на лихва за забава поради неоснователността на главния иск. Прави възражение за погасяване на част от претенцията по давност.

По делото е конституирано трето лице помагач на ответника- ЗД „БУЛ ИНС“АД.

С решение № 20060979/07.10.2022 г., постановено по гр. д. № 5578/2019 г. на СРС, ГО, 53 състав, исковете са изцяло уважени.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже:

1) наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по силата на договор за застраховка гражданска отговорност за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с peг. № ********; 2) в срока на застрахователното покритие е настъпило ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на С. Д. Т.; 3) процесното ПТП да е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач; 4) причинна връзка между застрахователното събитие и претъпените болки и страдания; 5) наличието на особена духовна и емоционална близост между ищеца и брат му С. Д. Т.; 6) възникването на главен дълг и настъпването на забава.

3

Безспорно се установява от доказателствата, че на 25.05.2014 г., в гр. София на кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул. „Сливница“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № ******** управляван от В.Д.К. и лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с peг. № ********, управляван от В.С.М., както и че към датата на ПТП-то е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с peг. № ******** за процесния период, сключена на 17.07.2013 г .

Вследствие на процесното ПТП е настъпила смъртта на Г. Д. Т., брат на ищеца, който е бил пътник в лекия лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, е peг. № ******** управляван от В.Д.К..

Причините и обстоятелствата за настъпване на произшествието са отразени в констативен протокол №К540/25.04.2014 г., като за настъпилото събитие са повдигнати обвинения и на двамата водачи, за което е образувано НОХД №445/2018 г., като с влязла в сила присъда на 19.01.2022 г. се установява, че на 25.05.2014 г., около 03.50ч. в гр. София, В.С.М. при управлението на лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната” с ДКН № ********, собственост на „ОК- Супертранс” АД, с посока на движение по бул. „Сливница” от ул. „Опълченска” към ж. к. „Люлин”, при условията на независимо съпричиняване с В.Д.К., нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл. 21, ал.1: „При избиране на скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава .... в населено място 50 км/ч.”, като се е движел със скорост на движение 79 км/ч. при разрешена 50 км/ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Д. Т.. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По тази причина съдът приема, че В.С.М., който е застрахован при ответника, е причинил виновно смъртта на Г. Д. Т..

Спорен по делото е въпросът дали ищецът е претърпял неимуществена вреда. която да обуславя присъждането на обезщетение.

С Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС, е прието, че „1. Право да получи обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди, като самия пострадал, а в случай на смърт неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от пострадалия. 2. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. (Нова ал. 2, доп. с постановление № 5 от 4

24.XI.1969 г. на Пленума на ВС). Имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала“. С Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС, е прието, че „За допълване т. 2 от раздел III от постановление № 4/61 г. на Пленума относно кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт. Допълва т. 2 на раздел III от постановление № 4/61 г. на Пленума на Върховния съд с ал. II в следния смисъл:

Имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала“ .

С ТР №1/2016 на ОСНГТК е прието, че „1. Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка е починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. 2. Обявява за изгубило сила Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. на Пленума на Върховния съд“. Видно от т. 1 на диспозитива на цитираното ТР, за бъде присъдено обезщетение на лице извън кръга определен с Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, е необходимо да бъде доказано, че „по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. Видно е, че такова обезщетение се дължи в изключителни случаи, въпреки че не е изяснено кои случаи следва да се считат за изключителни. Това понятие предполага обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите и явленията в обективната действителност, т. е. когато неговото проявление излиза извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално). В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се, извън 5 обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива се и получава духовна, морална и материална подкрепа. От това не следва ограничаване на възможността или достъпа до правосъдие, а въвежда условие, при което определен кръг от лица има право да получи обезщетение.