Присъда № 25 от 26.05.2026, Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №25 / 26.05.2026 Г. ПО НОХД № №

20251320200557/2025 Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия А. И.

А., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ********, живущ на адрес:

********, роден на ********, обл. Видин, българин, с българско гражданство, с основно образование, безработен, неженен, осъждан , в това, че на 01.01.2025 г. в с. Арчар, обл. Видин от имот, находящ се на ул. „Райна Княгиня“ № 62, в условията на повторност е отнел чужди движими вещи, а именно сумата от 150 (сто и петдесет) лева от владението и собствеността на В. Я. В. от с. Арчар, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

Подсъдимият лично и чрез защитника му заяви в с.з., че се признава за виновен по така повдигнатото обвинение и съжалява за стореното. Твърди, че деянието следва да се преквалифицира като маловажен случай и да се наложи наказание, различно от лишаване от свобода, поради ниската сума на престъпното посегателство и възстановяване на вредата от престъплението лично от подсъдимия до приключване на съдебното следствие.

По делото няма конституиран частен обвинител и граждански ищец.

Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:

Пострадалата В. Я. В. живее сама на адрес, находящ се в ********.

Имотът представлява двор с къща и лятна кухня. Св. В. обитава лятната кухня. На 01.01.2025 г. около 11:15 ч. в дома й дошъл, около 35-40 годишен мъж с дете на ръце. Същият бил висок около 170 см, със слабо телосложение, къса коса, дълга брадичка, остро лице, облечен с мръсни дрехи. Св. В. забелязала и, че му липсвали два зъба от лявата страна. Честитил и новата година и и казал, че идват да я сурвакат. Когато св. В. видяла мъжа се припознала за св. Ц. В., по прякор„Д.“, съпруг на А., която познавала.

Попитала го дали именно А. го изпраща и той потвърдил. Св. В. поканила мъжът и детето в дома си, дала им 10.00 лева и оставила портмонето си на леглото. Мъжът поискал да му даде плик и чиния, за да и донесе от новогодишната вечеря - пуйка. Св. В. излязла от стаята за около 1-2 минути, върнала се, дала им плика и чинията и те си тръгнали. Тогава пострадалата забелязала, че портмонето и е отворено и установила липсата на сумата от 150.00 лева. Обадила се на телефон 112 и подала сигнал за кражба. След това се обадила на „Л.“, която е първа братовчедка на „Д.“, на която разказала за случилото се. Малко по-късно същия ден, около 12:30 ч. в дома й дошъл „Д.“, 1 а именно св. Ц. В., който казал на св. В., че той е съпругът на нейната позната А. и друго лице се е представило за него. Около 16:00 ч. същия ден, след като се прибрала от участък Арчар, в дома на св. В. дошъл мъж със същата височина и телосложение, облечен с чисти дрехи и избръснат, който прехапвах и криел с ръка устата си. Тя го поканила в дома си, където била и св. Л. С.. Св. В. категорично го разпознала, като мъжа, открадпал парите й и представил се за „Д.“. Разпитана в качеството на свидетел Л. С. И.а заявила, че на 01.01.2025 г. около 11:00 ч. по телефона и се обадила св. В., която и казала, че „Д.“ е ходил в дома й, за да я сурвака заедно с детето му. Тя ги поканила да влязат, дала на детето 10.00 лева и оставила портмонето си на леглото.

Отишла да донесе чиния, след което мъжът и детето си тръгнали, а тя установила, че и липсват 150.00 лева от портмонето. Св. И.а се усъмнила, тъй като познавала „Д.“ и той не се занимавал с кражби. Веднага се обадила на св.

А.К. (съпругата на „Д.) и и разказала за случилото се, след което отишла в дома на св. В.. Докато били заедно на вратата и дошъл мъж, който попитат св.

В. „Бабо, аз ли съм?“. Мъжът бил със слабо телосложение, в приличен външен вид, без брада и мустаци. Св. В. го гледала известно време, след което го помолила да се усмихпе. Забелязали, че от едната страна му липсвали два зъба. След като мъжът си тръгнал св. В. споделила на св. И.а, че това е извършителят на кражбата. В хода на досъдебното производство е разпитан св. Ц. Г. В. по прякор „Д.“. Същият е заявил, че на 01.01.2025 г. след Нова година, отишъл да си вземе кафе от центъра на с. Арчар. Към 11:50 ч. му се обадила братовчедка му св. Л. В.а, която му каза, че съседката - св. В. и се оплакала, че той я е сурвакал, заедно с малката му дъщеря и и е откраднал пари. Св. В. бил изненадана, веднага отишъл в дома на св. В. за да и се представи. Придружил я до участъка в с. Арчар, за да подаде жалба. По описанието, което св. В. дала на човека, който се е представил за „Д.“ св. В. се сетил, че това е подсъдимият А. А. по прякор „Хорахай“, който той познавал и е негов съученик. По делото е извършено разпознаване по фотоснимки, обективирано в протокол за разпознаване на лица от 04.04.2025г., от който е видно, че св.В. категорично е разпознала подсъдимия А. А. като извършител на деянието.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите, както и от приетите писмени доказателства.

Между посочените гласни и писмени доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.

Подсъдимият А. се признава за виновен, съжалява за стореното и се разкайва, съдейства на разследването, което следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Твърди, че деянието следва да се преквалифицира като маловажен случай и да се наложи наказание, различно от лишаване от свобода, поради ниската сума на престъпното посегателство и възстановяване на вредата от престъплението лично от подсъдимия до приключване на съдебното следствие. Извършеното престъпление и участието 2 на подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелите, с ичключение на заличената свидетелка Водненичарова при съгласие на страните за това, които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият А. е автор на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.

При това положение съдът счита, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият А. е прекъснал фактическата власт върху вещите на техните владелци с изнасянето на вещите от пострадалото лице, където са се намирали, като установил своя фактическа власт върху тях и това деяние го е осъществил без съгласието на владелеца.

Намерението му било противозаконно да ги присвои и да се разпореди с вещите, което се доказва от действията му по отношение на вещите с цел тяхната продажба.

Видно от приложената справка за съдимост, подс. А. е осъждан със Споразумение от 20.05.2020 г. по НОХД № 257/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, влязло в сила на 20.05.2020 г., за извършено престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. е чл.

28, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 7 (седем) месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, е извършено от подсъдимия А. в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК и в срока по чл. 30, ал. 1 от НК.

Налице е квалифициращо обстоятелство по чл.195,ал.1,т.7 от НКповторност по смисъла на чл.28, ал. 1 от НК, при немаловажен случай, тъй като видно от бюлетина за съдимост, С. е извършил настоящото деяние, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова деяние и не е изтекъл предвидения в чл.30 от НК пет годишен срок от изтърпяване на наказанието по Споразумение от 20.05.2020 г. по НОХД № 257/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, влязло в сила на 20.05.2020 г., за извършено престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. е чл.

28, ал. 1 от НК, като деянието е извършено на 01.01.2025г., а наказанието лишаване от свобода е изтърпяно на 13.07.2020г., видно от отбелязването в справката за съдимост (л.65 по досъдебното ппроизводство), т.е. преди да изтече петгодишния срок от чл. 30 от НК

От субективна страна подсъдимият А. е съзнавал противообществения характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла н чл.

3

11, ал. 2 от НК, който извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия А..

От обективна страна подсъдимият А. И. А., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ********, живущ на адрес: ********, роден на ********, обл. Видин, българин, с българско гражданство, с основно образование, безработен, неженен, осъждан , на 01.01.2025 г. в с. Арчар, обл. Видин от имот, находящ се на ул. „Райна Княгиня“ № 62, в условията на повторност е отнел чужди движими вещи, а именно сумата от 150 (сто и петдесет) лева от владението и собствеността на В. Я. В. от с. Арчар, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Причина за извършеното деяние е ниската правна култура на подсъдимия А., несъобразяването му с установения правов ред в страната, слабите му морално-волеви задръжки и пренебрежителното му отношения към неприкосновеността на частната собственост на гражданите.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете, че от извършването на деянието не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК-5г. от изтърпяване на предходно осъждане на лишаване от свобода, механизма на извършване на деянието, а именно в съучастие с пълнолетно лице, многократно осъждано за същото престъпление, което обстоятелство значително повишава степента на обществена опасност на деянието.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени направеното самопризнание от подсъдимия А., оказаното съдействие на органите на разследването за изясняване на обективната истина по делото, направеното разкаяние за извършеното, влошеното материално и социално положение, сравнително ниската стойност на предмета на престъплението-под една минимална работна заплата, както и възстановяване на нанесената вреда изцяло от подсъдимия преди приключване на съдебното следствие в първата инстанция. Същото е предпоставка за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Искането на подсъдимия и на защитника му за прилагане на разпоредбата на чл. 197 от НК се преценява като неоснователно, тъй като хипотезата на чл.195, ал.1, т.7 от НК е извън посочените от законодателя предпоставки от т. 2 до т. 6 , поради това, че деянието е извършено в условията на повторност.

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че по отношение на подсъдимия А. следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на шест месеца лишаване от свобода.

Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим, предвид разпоредбите на чл. 57, ал.1 , т. 2, б. „б”от ЗИНЗС.

Съдът, съобразявайки горното и разпоредбата на чл. 54 от НК, приема, 4 че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се постигнат, като следва да се признае подсъдимия А. И. А., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:

********, живущ на адрес: ********, роден на ********, обл. Видин, българин, с българско гражданство, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 01.01.2025 г. в с. Арчар, обл.

Видин от имот, находящ се на ул. „Райна Княгиня“ № 62, в условията на повторност е отнел чужди движими вещи, а именно сумата от 150 (сто и петдесет) лева от владението и собствеността на В. Я. В. от с. Арчар, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен - престъпление но чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, за което и на основание същия текст, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.36 от НК като следва да бъде осъдиен и да му се наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.