Решение № 1302 от 09.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1302 гр. София, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Камелия Първанова

Асен Воденичаров при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000500755 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 261498/2.12.2020г, постановено по гр.д.№ 2174/2019г по описа на СГС, I ГО, са отхвърлени исковите претенции на М. И. Е. с ЕГН ********** срещу МБАЛ „Св.Анна” ЕАД-София, с ЕИК 130367715, с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 50 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновно и неправомерно поведение на служители на ответника, ведно със законна лихва върху сумата от датата на увреждането-14.01.2018г до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сума в размер на 8 991.77лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, както следва:

1506.00лв.-от 22.01.2018г, за сумата от 300лв.-от 2.10.2018г, за сумата от 100.00лв.-от 5.11.2018г, за сумата от 84лв.-от 28.11.2018г, за сумата от 17.40лв.-от 18.01.2019г, за сумата от 122.47лв.-от 19.01.2019г и за сумата от 1100.00лв.-от 21.01.2019г до окончателното изплащане, като неоснователни. Осъдена е М. И. Е. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на МБАЛ „Св.Анна” ЕАД-София сумата от 2 740лв. за разноски пред СГС.

Решението е обжалвано от М. И. Е., чрез адв.В. В. от САК, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че е постановено при нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи още, че лекарите, оказали й първа помощ за фрактурата, не са извършили рентгенов преглед, който да установи необходимостта от операция, с която възстановяването да е по-бързо.

Поддържа, че не е отчетено, че лечението е продължило 197дни, а при правилно провеждане на същото е можело да е до 35дни. Възразява срещу извода на вещите лица и съда, че извършената операция в МБАЛ „Люлин” е била излишна, тъй като при рентгеновата снимка е установено наличието на чуждо тяло в костта. Сочи, че неправилно е прието, че останалата част от винта в костта е техническа неизправност, като излага доводи, че вината на лекарите се изразява в използването на такъв винт. Поддържа, че е допуснато съществено 1 нарушение на чл.172 ГПК, тъй като са разпитани свидетелите д-р Т. и д-р Н., а същите са заинтересовани лица. Претендирала е да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове.

Ответникът по делото-МБАЛ „Св.Анна”-София, представляван от адв.Т.З., е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че са правилни изводите на съда, че не е налице причинна връзка между вредите на пострадалата от ПТП и оказаната медицинска помощ на негови служители, не са налице противоправни действия или бездействия на извършителите на медицинската дейност, че и при трите хоспитализации ищцата е лекувана правилно и адекватно на нейното състояние. Сочи, че по отношение на операцията за отстраняване на металната остеосинтеза КСМЕ е категорична, че при счупване на 7-мия винт, металният фрагмент е останал изцяло в костта, същият се обгражда изцяло от костна тъкан, като по този начин се изолира и не оказва негативно влияние върху движенията на крайника, не влияе върху двигателната активност и оздравителния процес. Относно възражението за кредитиране на свидетелските показания на д-р Т. и д-р Н. счита, че съдът е съобразил нормата на чл.172 ГПК, и ги е преценил съобразно с всички други писмени доказателства.

Третото лице-помагач-„ЗК Лев Инс” АД, представлявано от адв.А.А. от САК, е оспорило въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че същата е бланкетна, че уврежданията на ищцата са изцяло резултат от последващото третиране на фрактурата в МБАЛ „Люлин”, а не от действията на служители на ответника. Поддържа, че е установено, че проведеното лечение е правилно и съобразено с изискванията на КП А-22 по НЗОК в областта на ортопедията и травматологията, както и с добрите лекарски практики. Сочи, че вещото лице д-р Б. е установило, че най-честото счупване в ортопедията се лекува с наместване и гипсиране на китката, както е процедирано в случая, като доводите на ищцата, че е следвало незабавно да бъде извършена операция е невярна, тъй като такова лечение се извършва само при определени случаи, към които не може да се приведе процесният.

Извършената оперативна намеса от д-р Н. също е правилна и съобразно добрите лекарски практики. Поддържа, че възраженията за заинтересованост на вещите лица, изготвили медицинската експертиза, са необосновани и ненавременно наведени. По отношение на оплакванията за съществено нарушение на чл.172 ГПК, изразяващо се в допускане до разпит на заинтересовани лица, сочи, че показанията им са преценени с оглед на всички други данни по делото.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищцата М. И. Е. е посочила в исковата молба, че на 14.01.2018г в резултат на претърпяно ПТП по спешност е била откарана в Спешна помощ на МБАЛ „Св.Анна” София АД. Изпитвала силни болки в областта на лявата ръка, която не е можела да движи. Била е приета в Клиника по ортопедия и травматология с фрактура на лява гривнена става, която е имала хематом, била е оточна и деформирана. След направени изследвания и консултации др Т. е направил затегляне по дължина на фрактурата и безкръвно наместване в гипсова шина. Била изписана същия ден с предписание за носене на шината 35дни. Продължавала да изпитва силни болки в лявата ръка, поради което на 22.01.2018г отново е постъпила в болница. След сваляне на гипсовата шина е било установено, че има огромен оток на лявата ръка, не е можела да я движи и имала силни болки. Била й е направена операция от д-р Е. Н.: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с воларна плака със седем винта.

Заплатила сумата от 1506.лв. На 25.01.2018г била изписана, като след това ходила на контролни прегледи и й били свалени конците. Проведена й е била рехабилитация в МБАЛ „Елин Пелин” през периода 2.03.2018г до 21.03.2018г, при която временно й е намаляла болката. При извършените контролни прегледи, било й направено рентгенографско 2 изследване, при което било установено, че организмът й не приема поставения имплант и следва да бъде изваден. На 4.05.2018г е постъпила отново в МБАЛ „Св.Анна” София за отстраняване на металната плака, като след операцията не й била направена рентгенография на лявата ръка, за да се установи дали е премахната плаката, заедно със седемте винта. На 6.05.2018г била изписана, но продължавала да изпитва болки. На 18.05.2018г отишла да й свалят конците, като лекарят я уверил, че е нормално да изпитва болки.

На 21.06.2018г е отишла на преглед в МБАЛ „Люлин” ЕАД, където било установено, че след премахване на плаката е останал счупен винт, който нарушава целостта на гривнената става. Установено било, че не е добре наместена ставата. На 6.07.2018г й била направена операция в болницата за наместване на ставата и премахване на оставения от лекарите счупен винт. От 18.01.2018г до 31.07.2018г е била в отпуск по болест. Не е могла да осъществява трудовите си задължения поради травмата на лявата ръка и трудовото й правоотношение с „Била България” ЕООД било прекратено. Били й направени процедури със стволови клетки, за които заплатила сума от 300лв. На 5.11.2018г била изпратена на компютърен томограф, за да се установи дали има резултат от стволовите клетки и какво лечение да й бъде проведено, за което заплатила сумата от 100лв. На 28.11.2018г й била поставена шина на лявата ръка за пълно обездвижване, за която заплатила сумата от 84лв.

На 18.01.2019г й било направено ренгенографско изследване, извършена операция, при която отново била счупена лявата й ръка в областта на гривнената става. От таза й била взета част от костта, която била закрепена с метална плака с винтове. За престоя й в МБАЛ „Люлин” до 21.01.2019г заплатила сумата от 17.40лв. за потребителска такса, за медикаменти-122.47лв, 1100лв.- за импланти. Търпяла е изключителни по своята интезивност болки и страдания, стрес и душевен дискомфорт, не можела да движи ръката от китката си, да се грижи за детето си, чувствала се безпомощна и в тежест на близките си. Не е можела да се обслужва сама и разчитала на помощта на майка си.

В резултат от това, че не й е била наместена фрактурата, не е било предприето своевременно лечение, поставеният й имплант на 22.01.2018г не е бил понесен добре от организма й и не е бил премахнат счупеният винт, е бил удължен лечебният и възстановителен процес от увреждането, но забавянето е довело до невъзможност да движи ръката си. Изложила е доводи, че е била проявена лекарска небрежност от лекуващите лекари в МБАЛ „Св.Анна” София, които са провели погрешно лечение на причиненото й травматично увреждане на лявата ръка. Претърпните неимуществени и имуществени вреди са следствие от противоправното поведение на д-р Т.-оператор при наместване на фрактурата и поставяне на гипсова шина на 14.01.2018г и д-р Н.-оператор при премахване на плаката и винтовете на лявата му ръка на 4.05.2018г. Некачественото наместване и оставяне на счупен винт в ръката й, неинформирането й, е забавило възстановителния й процес, довело е до нови оперативни намеси и процедури, до ограничени движения.

Поведението на лекарите е в противоречие с Кодекса на професионалната етика, което е в причинна връзка с причинените й вреди.

Претендирала е за бъде осъден ответника да й заплати обезщетение в размер на 50 000лв., за обезщетение за претърпените болки и страдания, телесни увреждания, стрес и душевен дискомфорт, ведно със законнатата лихва от 14.01.2018г до окончателното изплащане, сумата от 3 229.87лв.-обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в заплащането на лечение и операции, претърпени в резултат на противоправното поведение от страна на служители на ответника при извършеното й лечение, ведно със законна лихва както следва: 1506.00лв.-от 22.01.2018г, за сумата от 300лв.-от 2.10.2018г, за сумата от 100.00лв.-от 5.11.2018г, за сумата от 84лв.-от 28.11.2018г, за сумата от 17.40лв.-от 18.01.2019г, за сумата от 122.47лв.-от 19.01.2019г и за сумата от 1100.00лв.-от 21.01.2019г до окончателното изплащане.

Ответникът по делото-УМБАЛ „Св.Анна” ЕАД е оспорил исковите претенции.

3

Посочил е, че не са налице противоправни действия и бездействия от д-р Т. и д-р Н., които да са в разрез със закона, медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика. Поддържа, че ищцата е получила адекватно лечение от лекарския екип, че е спазен лечебният алгоритъм. Оспорил е, че е било налице немарливо, ненавременно и противоправно поведение на д-р Т. при наместване на фрактурата и безкръвно наместване в гипсова шина на 14.01.2018г, както и на д-р Н. при премахване на плаката и винтовете на лявата ръка на 4.05.2018г. Посочил е, че са били извършени всички необходими изследвания, адекватно лечение. Пациентката е дала информирано съгласие след като й е било разяснено лечението. Възразил е, че не е била извършена ренгенографска снимка след извършената операция. Релевирано е при евентуалност възражение за съпричиняване от страна на ищцата относно подлагането й на лечение със стволови клетки и обездвижване на гривнената й става на 28.11.2018г и закрепването й с метална плака с винтове на 18.01.2019г. Възразил е, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно.

Третото лице помагач на ответника- ЗК „Лев Инс” АД е оспорило исковите претенции. Посочило е, че във връзка с ПТП и настъпилите увреждания ищцата е завела щета и й е било изплатено обезщетение в размер на 15 000лв. за неимуществени вреди и 1200лв. за имуществени вреди.

С решението си Софийски градски съд е отхвърлил исковите претенции, като е приел, че не е доказано по делото, че претърпените неимуществени вреди от ищцата са в пряка причинно-следствена връзка от конкретни и виновни противоправни действия или бездействия на служители на ответника, че не е установено противоправно поведение на лекарите и медицинския персонал на ответника, изразяващи се в несвоевременност и неправилност на лечението.