Решение № 3241 от 18.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3241 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330117023 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Г. А. Д. против „Ютекредит България“ ЕООД, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузата от Договора за кредит № **************., с която се предвижда заплащането на такса за разглеждане в размер на 246,19 лв., е нищожна.

Ищецът извежда права от недействителност на клаузи в договор за потребителски кредит, като твърди, че на ***** между страните бил сключен договор за потребителски кредит. Сочи се, че страните са договорили отпускане на заем в размер на 1500 лева, които да бъде върнат от ищеца ведно със възнаграждение н а кредитора. Твърди се, че е договорено и заплащането на такса за разглеждане на документи за отпускане на заема в размер от 246.19 лева, което следва да се престира заедно с месечната погасителна вноска .

Изложени са доводи, че клаузата за такава такса е неравноправна на основание чл. 144, т. 9 от ЗПК, понеже липсвала еквивалентно между таксата и извършената услуга. Сочи се, че с таксата се заобикаля предвидения в закона максимален размер на годишния процент на разходите по кредита, тъй като противоречи на добрите нрави и представлява скрито оскъпяване по кредита.

Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска. Възразява се, че таксата е за предварително разглеждане на документите на кандидат и че между страните по делото все още няма сключен договор за кредит. Твърди се, че таксата се 1 включена в ГПР. Счита, че клаузата е индивидуално уговорена. Моли искът да бъде отхвърлен.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК , за това, че клаузата за такса за разглеждане е нищожна на няколко основания, посочени от ищеца.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже сключването на договор, наличието на договорна клауза за такса за разглеждане и основания за нищожност на уговорката във връзка с таксата за разглеждане.

Установява се, че страните са сключили Договор за кредит № ****************** В същия са уговорили такса за разглеждане, която представлява такса, заплащана от потребителя на заемодателя, за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средствата по кредита, за сключване на договора или за изменение на споразумението по т. 6.10. от Процедурата (съгласно чл. 8.4 от Рамковото споразумение за потребителски кредит №*******). Съгласно договора таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата се заплаща от длъжника с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Размерът на таксата за разглеждане съгласно договора и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза влиза в изчисленията на годишния процент на разходите.

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито опредЕ. поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).

Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Таксата за разглеждане по процесния договор за кредит, по своето естество, е част от възнаграждението за предоставения заем.

Таксата за разглеждане представлява по своята същност „такса за усвояване на кредита“ по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Размерът на таксата е 1/6 от стойността на отпуснатия кредит, което я определя като немалък разход по кредита, а и потребителят не получава насрещна престация за заплащането й – нито преди, нито след сключването на договора.

Възраженията на ответника, че таксата е за предварително разглеждане на документите на кандидат и че между страните по делото все още няма сключен договор за кредит, не се споделят от настоящия съдебен състав, понеже размерът на таксата се включва впоследствие в размера на погасителната вноска, която се изплаща разсрочено по време на действието на договора за кредит. Същата е взаимно свързана с договора за кредит и представлява разход по самия договор, както и че съгласно договора за кредит същата се включва при изчисляването на ГПР, което е уговорка във вече 2 сключения договор за кредит.

Изложеното води до извода, че таксата е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост. Единствената цел на таксата е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя. Необосновано е твърдението на ответника, че таксата се дължи предварително и в момент, в който длъжникът няма качеството потребител, понеже е включена в ГПР и в погасителните вноски.

Поради гореизложените аргументи съдът намира, че таксата за разглеждане, уговорена в сключения между страните договор, противоречи на добрите нрави и е нищожна. Следователно установителната претенция се явява изцяло основателна.

В този смисъл Определение № ****** г. по ВЧГД № ********* г., Определение № ************** по ВЧГД № ******. на IX състав на ОС – Пловдив; Определение №*********по ВЧГД № **********на IX състав на ОС – Пловдив; Определение № ************* г. по ВЧГД № ****** г. на IX състав на ОС – Пловдив.

Доколкото искът подлежи на уважаване на основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност.

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 50 лв. и депозит за вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в размер на 180 лв. Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ на ищеца като материалнозатруднено лице в размер на 480 лв. с ДДС. Ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли същият да бъде намален до размерите, посочени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поискания от процесуалния представител на ищеца размер на адвокатския хонорар отговаря на минималното адвокатско възнаграждение, посочено в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. От тази гледна точка възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца се явява неоснователно. Съдът намира, че ДДС следва да бъде включено във възнаграждението при определянето му в случаите на безплатна правна помощ, понеже същото представлява правна услуга и адвокатското дружество е регистрирано по ДДС (л. 86 от делото).

Ответникът е заплатил депозит в размер на 180 лв. на 28.02.2024 г. (л. 37 от делото) противно на указанията на съда, че ищецът следва да заплати депозита за вещото лице. От тази гледна точка платената от ответника сума в размер на 180 лв. е недължимо внесена по сметка на РС – Пловдив и подлежи на връщане при условията и в срока по чл. 82 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ютекредит

България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление:

****************, по предявения от Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес:

3

**********************, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в Договора за кредит № ***************, сключен между страните по делото, с която се предвижда заплащане от ищеца на ответника на такса за разглеждане в размер на 246,19 лв., дължима от кредитополучателя за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средствата по кредита, за сключване на договора или за изменение на споразумението по т. 6.10. от Процедурата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ютекредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, да заплати на Г. А. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 230 лв. – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Ютекредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, да заплати на Е*****, с БУЛСТАТ № ***, с адрес на адвокатската кантора: ******, сумата в размер на 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4