Решение № 24 от 22.12.2023, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ

Членове: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ полк. Воля П. Кънев при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора К. Т. К. като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20236000600043 по описа за 2023 година образувано по протест от прокурор при ВОП - София, срещу Присъда № 3/17.02.2023 г. по НОХД № 90/2022 г. на Софийския военен съд.

С горната Присъда подсъдимият бивш редник Б. Й. С. е признат за невинен в това, че около 14.30 часа на 25.03.2022 г., във войсковия район .... Г.б., на строевия плац пред ...... корпус № .., при следобедния развод на личния състав на в.ф. ..... - С., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към войнската чест и достойнство на военнослужещия командир на военното формирование А. И. Б., като се обърнал към него с думите: „Кажи, бе! Ти лично отношение ли имаш към мен?“ Ще се видим с теб на друго място!“, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, и на основание чл. 304 НК е оправдан по обвинението по чл. 379а от НК.

С Решение № 13/28.06.2023 г. по внохд № 15/2023 г. на ВАпС присъдата е потвърдена.

С Решение № 380/26.10.2023 г. по н.д . № 759/2023 г. на II н.о. ВКС въззивното решение е отменено поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК – липса на мотиви, и делото е върнато на ВАпС за ново разглеждане от друг състав на съда.

1

В протеста се сочи, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че установената по делото фактическа обстановка съответства на описаната в обвинителния акт. Прокурорът счита, че с думите пред строя към подп. А. Б. „Кажи, бе! Ти лично отношение ли имаш към мен? Ще се видим с теб на друго място!“, подсъдимият редник С. е съзнавал, че проявява агресивно поведение към него в качеството му на командир на в.ф. ..... - С., отправяйки неуважителни реплики и закани за саморазправа. Тези действия на подсъдимия изразяват явно неуважение към войнската част и достойнство на подп. А. Б. и нарушават етичните норми на поведение на военнослужещите, регламентирани в Устава на въоръжените сили на Република България (УВСРБ). Заявява, че с постъпката си подсъдимият е целял да засегне грубо войсковия ред, тъй като деянието е извършено пред военния строй и в присъствието на множество униформени военнослужещи, а така също и личността, длъжността, званието и достойнството на офицер на подп. А. Б..

В допълнителното изложение към протеста се сочат същите доводи.

Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и вместо нея постановена нова присъда, с която подсъдимият редник Б. С. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 379а НК.

Срещу протеста не са постъпили писмени възражения от подсъдимия и неговия защитник.

В съдебно заседание прокурорът от Военно-апелативна прокуратура поддържа тотално и безприкословно протеста и допълнителните аргументи, изложени към него, като законосъобразни и мотивирани. Счита, че с деянието, за което р-к С. е обвинен, той е засегнал грубо войсковия ред и е изразил явно неуважение и е засегнал войнската чест на подп. Б., тъй като то е извършено: от подчинен спрямо началник; от редник спрямо подполковник; от пряко подчинен редник към командира на поделението; пред строя пред множество военнослужещи, които всички са възприели неговите действия като форма на явно неуважение към войнската част и достойнство на подп. А.

Б.. Налице е явно посегателство върху личността на пострадалия до степен, необходима за съставомерност на деянието по смисъла на чл. 379а НК.

Изтъква, че от изисканата от настоящия състав преписка № 805/2023 г. по описа на ВОП – София, образувана по сигнал от подсъдимия С. срещу служители от в. ф. ....., е установено, че военно-длъжностни лица от поделението не са обработвали други военнослужещи да свидетелстват срещу подсъдимия по делото пред ВС - София. Преписката е приключила с Постановление за отказ да се образува наказателно производство, което е законосъобразно и мотивирано. Твърди, че Софийският военен съд не е взел предвид, че макар и да не е насочено конкретно към подп. Б., волеизявлението на подсъдимия съдържа неконкретизирана заплаха спрямо командира на формированието по повод упражняването на дисциплинарната му власт.

2

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия адвокат адв. Б. Б. оспорва протеста и моли същият да бъде оставен без уважение като неоснователен. Твърди, че Решение № 13/28.06.2023 г. на ВАпС, постановено по ВНОХД 15/2023 г. има мотиви, независимо от мотивите, обективирани в Решение № 380/26.10.2023 г. по н.д.

№ 759/2023 г. на Второ НО на ВКС. Сочи, че предходният състав на ВАпС се е аргументирал защо приема, че доверителят й не е извършил деянието, за което е предаден на съд, както и че не са налице субективните и обективните признаци и за извършено деяние по чл. 378, ал. 2 НК. Първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил абсолютно всички събрани по делото доказателства пред първата инстанция – писмени и гласни, и е стигнал до единствено правилния и обоснования извод, че подзащитен не е извършил престъплението по чл. 379а от НК. Съдът правилно е приел, че не е налице грубо нарушение на войсковата чест и не е налице явно посегателство върху личността на т.нар. пострадал военнослужещ подп. Б. до степен, необходима за съставомерност на деянието по чл. 379а НК. Дори да има извършено нарушение от бивш редник С., то не е грубо по своя характер, не е значително, и по своето естество не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието и на обществените отношения, които са регламентирани в тази правна норма.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си и иска оправдателната присъда да бъде потвърдена. Заявява, че ако подп. Б. му е бил разрешил полагаемите дни отпуск за почиване на близък – неговата баба, е нямало да се стигне до тук.

Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани на досъдебното производство и пред основния съд доказателства и доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на протестирания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:

Протестът е подаден в срок, от легитимно лице и е процесуално допустим.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

През месец март 2018 година подсъдимият редник Б. С. постъпил отново на кадрова военна служба във в. ф. .. ... - С. на длъжност „санитар“ в медицински пункт на основание Заповед № З..-.4/ 01.06.2018 година на Командира на Сухопътни войски, а от 01.01.2019 година бил преназначен на длъжност „санитар - шофьор“ в медицинския пункт на формированието със звание „редник 3-ти клас“ съгласно Договор за военна служба № ...1/26.02.2018 година и Допълнително споразумение № ..-.8/16.02.2021 година. По време на службата си бил наказван един път с дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за неизпълнение на задължения по чл. 178, ал 1 от ЗОВС. Не бил поощряван. Като военнослужещ не бил особено общителен и на моменти се изявявал като конфликтна личност. За времето на службата си 3 в определени периоди се проявявал като безотговорен и недисциплиниран военнослужещ. Знаел функционалните си задължения, но не винаги ги изпълнявал стриктно. Не винаги изпълнявал стриктно заповедите и разпорежданията на началниците си. Неосъждан.

Със Заповед № З..-2../25.03.2022 година на командира на в.ф. .....София подполковник Б., на основание чл. 241, чл. 242, т. 1 и чл. 244, т. 3 от Закона за отбрана и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, за неизпълнение на задължение по военна служба, явяващо се нарушение на чл.

114, т. 3 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България на /УВСВСРБ/, на редник С. било наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ за срок от шест месеца, тъй като на 11.12.2021 година, около 14.30 часа, отказал да се яви в поделението, след като е бил задействан ФОППБ-3 /формирование за овладяване и/или преодоляване последствията от бедствия/ и дежурният по военно формирование своевременно уведомил военнослужещите от състава на групата, сред които бил и подсъдимият /л. 26 – 29 ДП/.

В 14.30 часа на 25.03.2022 година военнослужещите от в. ф. ..... София се строили на войсковия плац срещу ...... корпус № .. във войскови район .... - Г.б. за провеждане на войскови развод и прочитане на горепосочената заповед. Командирът подполковник А. Б. приел строя и заповядал на капитан К. С. – началник отделение „Личен състав“, да прочете заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на редник Б. С., а на подсъдимия заповядал да излезе на 20 крачки пред строя, което той изпълнил.

В заповедта за наказание било посочено, че през месец декември 2021 година той допуснал неизпълнение на задължение по служба - отказал да се яви при активиране на ФОППБ-3 за разузнаване, транспортиране и унищожаване на невзривени бойни припаси; не се явил в 4 - часовия му срок за явяване в извънслужебно време, като казал, че е на изложение на книгата в НДК.

След прочитане на заповедта подполковник Б. командвал към капитан С. и редник С. „Свободно! Влезте в строя!“, при което двамата се върнали по местата си в строя. Командирът подполковник Б. се обърнал към всички военнослужещи и направил разяснение за причината за налагането на дисциплинарното наказание „Строго мъмрене“ на редник С.. Казал, че е недопустимо неизпълнението на задълженията по служба; че такова поведение е недопустимо за военнослужещи от състава на батальона и то няма да бъде толерирано под никаква форма. Докато говорел, на няколко пъти нарочно споменавал името на редник С., който уставно отговарял с „Аз!“. При поредното повтаряне на името му подсъдимият на висок глас, обръщайки се към подполковник Б., за да бъде чут от него и от военнослужещите в строя, противоуставно се обърнал към него и заявил:

„Кажи бе! Ти лично отношение ли имаш към мен?! Ще се видим с теб на друго място!“. След тези негови думи настъпило мълчание в строя.

Подполковник Б. запазил самообладание и заповядал на всички военнослужещи в строя: „Мирно!“. Разпоредил на капитан С. извършване на 4 проверка във връзка с това неуставно държане в строя на редник Б. С. и изготвяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание, след което освободил военнослужещите от строя и от войсковия развод.

Във връзка с поведението на редник С. срещу него било проведено второ дисциплинарното производство на основание Заповед № З..2../29.03.2022 г. на Командира на .8 батальон за осигуряване. С тази заповед била назначена комисия за извършване на служебна проверка за наличие или липса на неуставно държане от страна на подсъдимия по време на следобедния развод при четене на заповедта за дисциплинарното му наказание „Строго мъмрене“ за срок от шест месеца. Назначената комисия предложила да му бъде наложено наказание „Предупреждение за уволнение“, но командирът подполковник Б. му наложил най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение“ със Заповед № З.. - 2../26.04.2022 г. за допуснати нарушения на военната дисциплина, изразяващи се в нарушаване на правилата за подчиненост, на военната вежливост, предвидени в чл. 111, т. 5, вр. чл. 112, т. 1 и чл. 116, ал. 1 и ал. 2 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на Република България /УВСВСРБ/. На основание чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ, със заповед № ЗРД-282/28.04.2022 г. на командира на в. ф. .....

- София, договорът за военна служба на редник Б. С. бил прекратен, считано от 27.04.2022 г., и същият бил освободен от длъжност и от военна служба /л.

110-111 ДП/.

По жалба на подсъдимия, Заповед № З..-2../25.03.2022 година била отменена с Решение № 178/20.10.2022 г. по адм. дело № 307/2022 година по описа на Административен съд - Перник, в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, което решение е окончателно и не подлежи на обжалване.