Решение № 989 от 16.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Д. Йорданова Гражданско дело №

20263110100309 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по молба, подадена от С. М. Х., ЕГН:

********** срещу Д. Г. Х., ЕГН: **********-съпруг на молителката с твърдения за извършени актове на емоционално, психическо и физическо насилие.

Сочат се конкретни събития, които се намират за домашно насилие състояли се в срока по чл. 10 ЗЗДН:

На 22.11.2025г. – ответникът се прибрал в общо обитаваното жилище в гр. *** около 19,00 часа. Докато вечеряли нормално, внезапно ответникът станал, взел чинията си и я хвърлил по молителката, която тръгнала да се мие, ответникът тръгнал след нея и й нанесъл с дясната си ръка удар в лявата й скула на лицето. Молителката избягала към спалнята, където ответникът я настигнал и започнал да я дърпа за дрехите, да я блъска и да я души.

Молителката успяла да се измъкна от апартамента и отишла да преспи на вилата им.

На 10.01.2026г.- след 19,00 ч. в общо обитаваното жилище, докато се подготвяла да излезе, ответникът започнал да разрошва косата на молителката, дърпал й дрехите, размазвал й грима, като през цялото време я питал дали не отива при любовника си, на което молителката отговорила, че не тя има любовник, а той - любовница на която купува ***.

Сочи, че казаното от нея ядосало ответника, наплюл я в лицето, започнал да я бута, дърпа, сграбчил я и я стисна за ръката, ударил я с глава в носа. Молителката сочи, че се опитала да избяга в дневната, но ответникът я настигнал, започнал да я блъска в мебелите, а тя паднала на дивана, след което той се нахвърлил върху нея и започнал да я души, като в един момент молителката успяла да го изрита с крак и да избяга. Сочи, че целия побой продължи около 15 - 20 мин., като като през цялото време го молела да спре да я удря.

Излага, че се страхува от следваща среща с ответника.

Сочи, че на 26.11.2025г. е подала жалба във 2-РУ при ОД на МВР-Варна за инцидента на 21.11.2025г.

Сочи, че след като напуснала общото жилище на 10.01.2026г. отишла при своя приятелка, която възприемайки състоянието й я посъветвала да сигнализира полицията.

Излага, че след инцидента на 10.01.2026г. посетила „Спешна помощ“, както и била прегледана от съдебен медик. За инцидента подала сигнал на тел. 112, сигнал бил подаден и от съсед, като адреса / след като го е напуснала е посетен от полицейски органи/.

1

Към настоящото производство е присъединено гр.д.474/2026г. по описа на ВРС, инициирано по подадена от Д. Г. Х., ЕГН: ********** (молител) лично и в качеството на баща и законен представител на Д. Д. Х., роден на 03.04.2009г. /пострадало лице/ срещу С.

М. Х., ЕГН: ********** – съпруга на молителя и майка на пострадалото лице.

В молбата се излага, в какво се състоят извършените от ответника актове на насилие, състояли се в срока по чл. 10 ЗЗДН:

-На 10.01.2026г. около 18.00 ч. гр. *** молителят и пострадалото лице се подготвяли да излязат от дома / за посещение на празненство по случай рождения ден на дъщерята на молителя и ответницата/, когато ответницата отправила следните думи към молителя „мръсник, двуличник, подкупваш децата, манипулираш ги, убиец, гробар, мошеник“, а към пострадалото лице „консуматор“ и „използвач“; казала им „ ще видите какво ще ви се случи от тук нататък“

Последвала физическа агресия спрямо молителя – ответницата му нанесла ритници в слабините, удари в гърдите и плюене по лицето. Скочила върху молителя и посегнала да го удари по лицето. Въпреки действията си ответницата крещяла, че тя е ударена в лицето и носа и крещяла за помощ безпричинно. Изложените действия спрямо молителя били извършени в присъствието на детето.

Заляла с вода дрехите, с които молителя и пострадалото лице щели да са на празненството.

Ответницата е подала отговор на молбата / л.98/, с която оспорва да е извършвала твърдените спрямо молителя и пострадалото лице актове на домашно насилие. Излага, че съпругът е извършвал насилие спрямо нея.

В о.с.з., проведено на 09.02.2026г / л.112 гръб/ Д. Х. прави искане за налагане на мерки за защита срещу Ст. Х., като бъде отстранен от семейното жилище на ул. „***, както и местоживеенето на детето Д. да бъде определено при него.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 о т ГПК е указано на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва: Всеки молителя следва да установи роднинската си връзка с ответника по молбата, че на посочените в молбата дати ответникът е извършил срещу молителя респ. пострадалото лице твърдения акт на домашно насилие, описан/и в сезираща молба.

В тежест на ответника по всяка молба е ако оспорва, че е извършил акт на домашно насилие- да проведе насрещно доказване.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот извършено от и спрямо лица от категорията по чл. 3 от ЗЗДН.

Не се спори между страните, а и се установява и от извършени справки в НБД „Население“– връзка по чл.3, т.1 от ЗЗДН, а пострадалото лице и ответника са във връзка по чл.3, т.5 ЗЗДН т.е. молбата за защита е подадена от и срещу легитимираното по закон лице.

Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.

Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1а от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

От фактически страна:

Молителката Ст. Х. е представила декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която подробно е описала случки от 22.11.2025г. и 10.01.2026г. в дома на страните в гр. Варна,*** Молителят Д. Х. също е представил декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която подробно е описал случилото се на 10.01.2026г /л.5 от гр.д.474/2026г. по описа на ВРС/.

Представено е медицинско удостоверение, съставено след преглед на молителката на 11.01.2026г., в което е отразено, че са наблюдавани кръвонасядания по лицето /по гърба на 2 носа/, левите горен и долен крайник, които са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети, които могат да бъдат получени по указания от молителката начин.

Видно от представени доказателства двамата молители са инициирали дела по реда на ЗЗДН и през 2020г., които са прекратени, поради оттегляне на исканията.

Видно от справки за съдимост и двамата молители са неосъждани.

Установява се, че между молителите е налице висящо дело за развод – гр.д.636/2026г., инициирано от Ст. Х., като след служебна справка в ЕИСС се установява, че Д. Х. е депозирал насрещен иск за развод. Двамата съпрузи желаят произнасяне на съда по въпроса за вината в смисъл, че другият е виновен за разстройството на брака. Нямат спор родителските права по отношение на непълнолетното им дете Д. да се упражняват от бащата. Всеки желае предоставяне ползването на семейното жилище на него. Ответникът в направил искане за постановяване на привременни мерки.

Видно от приобщени към настоящото производство 3 бр. сигнали на „Национален телефон 112“ се установява, че на 10.01.2026г. е подаден 1 бр. сигнал от съседка на страните, която е чула силно женско пищене, както и 2 бр. сигнали от молителката.

В сигнала подаден от съседката *** се съобщава, че жена „крещи ужасно“, не крещи за помощ, много пъти била споделяла, че се чувства заплашена, а писъка описва с „дере се изцяло и е ужасно“.

Сигналите на тел. 112, подадени от молителката, съдът не обсъжда, доколкото те съответстват на изложеното от нея в сезиращата молба и не се ползват със самостоятелна доказателствена стойност.

Като свидетел в производството е разпитана съседката, подала сигнала на тел. 112, ***, която сочи, че не познава лично страните. Сочи, че е подала сигнал на Националния спешен телефон, тъй като крясъците на молителката били плашещи, като с пълен глас крещяла „аааааааааа“, а единствените отчетливи думи били „Не, няма“, „Не, няма, няма“.

Чула и мъжки глас, който говорен неразбираемо на висок тон. Скандала продължил повече от 10 мин, а подобни са се случвали и друг път вкл. случаи в които жената е крещяла за помощ. Спомня си, че на 22.11.2025г. също е имало бурен скандал.

Свид. ***- приятелка на молителката няма непосредствени впечатления от процесните случки, като изложеното от нея по повод на случката от 10.01.2026г. се основава на разказ на молителката, поради което и съдът не съобразява тези показания. Свидетелката сочи, че от молителката били много напрегната във връзка с влошени отношения със съпруга й, като е чувала обаждания от нея, в които той я пита защо не се прибира вкъщи.

Свидетелите Х.-***и ***, доведени от молителя Д. Х. нямат непосредствени впечатления за двете случки, освен изложените наблюдения, че на гърдите на молителя на 10.01.2026г. е имало следи от ритник с обувка.

По делото е изслушано пострадалото лице Д. Д. Х., което разказва за случката на 10.01.2026г. Разказва, че той и баща му се подготвяли да посетят тържество по случай рождения ден на сестра му, а майка му започнала да дразни баща му, питала защо тя не е поканена на тържеството, бързо се сменило настроението й и започнала да обижда баща му, че е убиец, че е гей, че не може да се държи така с нея, как може да не е поканена на тържеството на нейната дъщеря. Родителите му постепенно се приближавали един към друг и започнали да се бутат и викат, като започнала най - вече агресия от майка му, която искала да одере баща му и направила опити за удари към лицето на баща му. Баща му в своя защита хванал ръцете на майка му и я поставил на едно столче, като я помолил да не прави така, но майка му изпаднала в ярост и плач едновременно. Майка му ударила два удара на баща му в гърдите и в слабините. Баща му викал питайки защо го е направила. Детето поискало побързо да тръгнат, като излага, че докато си обували обувките майка му разляла голямо количество вода върху дрехите, с които щели да бъдат облечени на тържеството. Докато били до входната врата майка му се опитала да удари или одере баща му, баща му се опитал да я премести, но майка му си ударила главата в рамото на баща му, след което казала, че е и е счупен носа. Сочи, че бил намесен в караницата, като майка му го нарекла използвач.

Сочи, че в последните 4 месеца се случват скандали между родителите му.

Излага, че сега живее при баща си, което положение желае да продължи.

Видно от приетите материали, събрани в хода на досъдебни производства, такива са образувани по жалби и на двете пълнолетни страни, като в жалбите си и дадените показания/ обяснения/сведения страните поддържат изложените и в настоящото 3 производство фактически твърдения.

От правна страна:

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия процес. Същата представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.