Решение № 592 от 08.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Велико Търново, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500734 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№815/21.05.2024г. по гр.дело№3538/2023г. на ВТРС съдът е: -приел за установено, че „Юробанк България”АД с ЕИК:000694749 дължи на С. Л. С. с ЕГН********** сумата 1667.48лв., представляваща стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 02.12.2021г. с дебитна карта на ищеца, за което вземане е издадена Заповед№15620/01.06.2023г. за изпълнение по ч.гр.дело№7604/2023г. на СРС; -осъдил „Юробанк България”АД с ЕИК:000694749 да заплати на С. Л. С. с ЕГН**********: сумата 646.00лв. - разноски по гр.дело№3538/2023г. на ВТРС; сумата 33.35лв. — разноски за производството по ч.гр.дело№7604/2023г. на СРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Юробанк България”АД(чрез юрисконсулт

Н.

Д.К.) против Решение№815/21.05.2024г. по гр.дело№3538/2023г. на ВТРС. Счита, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че ВТРС неправилно и в разрез с логиката и опитните правила интерпретирал част от заключенията на съдебно-техническата експертиза, а друга част от тях изобщо не е обсъдил. Въпреки своите процесуални задължения по чл.195 ал.1 от ГПК и липсата на специални знания в тази област от техническите науки, съдът изцяло игнорира посочените съществени и неоспорени части от приетото заключение на вещото лице. В заключението на експертиза било прието, ползвателят на платежни услуги се идентифицира надеждно и еднозначно дори в процеса на създаване и активиране на допълнителното приложение за потвърждаване на плащанията в електронна среда софтуерен токън „m-Token Postbank“, както и впоследствие - при инициирането и потвърждаването 1 на платежните операции с това приложение, когато отключва своето мобилно устройство (с ПИНкод или биометрични данни) и приложението софтуерен токен за ползване (с ПИН-код, различен от този за отключване на телефона). Установено било, че при оспорената транзакция бил използван метод за двуфакторно установяване идентичността на платеца - „притежание“ на мобилното устройство, чрез инсталирания на мобилното устройство на ищеца софтуерен токен на което е потвърдена операцията(респ. двуфакторното установяване идентичността на платеца при самото инсталиране и активиране на приложението „софтуерен токен“, което също е било изследвано и констатирано от вещото лице) и „знание“ чрез ръчно въвеждане на съответното място във виртуалния ПОС-терминал на търговеца в интернет на всички персонални идентификатори на дебитната карта, а именно: трите пълни имена на картодържателя, пълен номер на картата, срок на валидност на картата и СУС2-код, или че транзакцията е извършена при условията на допусната от ищеца „груба небрежност“ в процеса по създаване и активиране на приложението - софтуерен токен ,,m-Token Postbank“. Съдът възприел превратно, изопачено и с необосновано тълкуване релевантни факти и обстоятелства по делото и извършил преценка в съществено отклонение от техния смисъл и съдържание. През услугата „интернет банкиране“ не бил нареждан никакъв превод, а достъпът до тази услуга от профила на ищеца е осъществен за да бъде инсталиран и активиран нов „софтуерен токен“, докато самата спорна транзакция е плащане чрез дебитна карта в интернет на виртуален ПОС-терминал. По отношение на самия достъп до услугата „интернет банкиране“ от различен IP-адрес, съдът направил своя очевидно погрешна интерпретация на установеното от вещото лице и приел за установено, че въпросният IР-адрес бил регистриран и ползван в Р.Румъния, въпреки че вещото лице е констатирало само, че фирмата интернетдоставчик, която го предоставя за ползване, е регистрирана в Р.Румъния, но оперира в Европа, Азия, САЩ и Австралия. Следва да се има предвид, че достъпът до интернет от определен IP-адрес може да имитира и маскира по няколко различни начина, най-популярният от които е чрез т.н.

„частна виртуална мрежа“(VPN), така че е технически възможно ползвателят да се намира в една държава, а IP-адресът му да го локализира в друга държава, в която той реално не се намира, поради което е невъзможно да се установи точното географско местоположение на ползвателя на интернет услугата, ако той ползва приложение за VPN или други подобни компютърни/мобилни приложения. Инсталирането и активирането на допълнителното приложение софтуерен токен се извършва чрез изпращане от страна на банката и получаването от ищеца по два независими електронни канала - чрез съобщение с SMS или по приложението Viber на телефонния номер, регистриран лично от ищеца в банката, и на адреса електронната му поща, два уникални еднократни цифрови кода, които той следва да въведе в приложението „m-Token Postbank“, придружени със съответните предупреждения тези кодове да не се въвеждат на други, неидентифицирани места(сайтове, линкове и приложения). Смяната на мобилното устройство и изтриването на всички данни от него към датата на спорната платежна операция, от страна на ищеца след извършване на процесната спорна платежна операция, при наличие на намерение да се завежда иск за възстановяване на нейната стойност против ответната банка, и със съзнанието за извършените от него грубо небрежни действия при инсталирането и активирането на втория софтуерен токен, била проява на ярко изразена недобросъвестност, граничеща със злоупотреба с право, като в случая ВТРС следвало да констатира и вземе предвид тези умишлени недобросъвестни действия на С. като еднозначно ги квалифицира по реда на чл.161 от ГПК.

Въпреки така разпределената доказателствена тежест и липсата на представени от С. доказателства за спазване изискванията на чл.75 т.3 от ЗПУПС, съответно — отсъствието на каквото и да е било проведено доказване от негова страна в тази насока, в своето решение ВТРС погрешно приел, че не 2 се установява конкретно поведение на ищеца, което да сочи на непредприемане от последния на всички разумни действия за опазване в тайна на персонализираните средства за сигурност на платежния му инструмент. Всъщност били налице достатъчно, макар и косвени, данни, доказателства и индикации, че С. не изпълнил изискванията на чл.75 т.3 от ЗПУПС и при условията на груба небрежност е предоставил на трето лице(без значение волно или неволно, но със сигурност - съзнателно) персоналните идентификатори и ПСС на ползваните платежни инструменти. Oспорва фактическия извод от страна на съда по отношение валидността и разрешеността на оспорената платежна операция, доколкото от всички данни и доказателства по делото се установява, че същата е извършена и потвърдени след провеждане на процедура по прилагане на задълбочено установяване идентичността на платеца чрез използването на допълнителното приложение за сигурно потвърждаване на плащания в електронна среда софтуерен токън ,,m-Token Postbank“. Банката била спазила изискванията за извършване на двуфакторна идентификация при приемане, допускане и осчетоводяване на процесната платежна операция чрез приложението софтуерен токен „m-Token Postbank“, което съответства на изискванията на Делегирания регламент и Директивата(PSD2), като е осигурила необходимите условия, при които само ползвателят на платежни услуги да може да бъде асоцииран по сигурен начин персонализираните средства за сигурност, устройствата и софтуера за установяване на идентичността при активиране и използване на тази услуга. ВТРС не се съобразил и с представената по делото допълнителна информация и доказателства относно процесите по инсталиране и ползване на приложението ,,m-Token Postbank“ и ползването му за потвърждаване извършването на процесното плащане, подробно описани от вещото лице, както и установени от представените по делото писмени доказателства, за която транзакция неправилно и необосновано приел, че евентуално била неразрешена като извършени от трето лице без знанието и съгласието на ищеца, респ. че последният не е проявил груба небрежност при нейното осъществяване, при пряко нарушение на материалния закон. В случай че въззивният съдебен състав преценял, че процесната платежна операция е била неразрешена по смисъла на чл.70 ал.1 изр.II от ЗПУПС, то оспорва втория правен извод на ВТРС за липса на проявена от страна на ищеца груба небрежност при използването на платежния инструмент и съхраняване в тайна на неговите ПСС. По делото било установено, макар и по косвен път, че ищецът е нарушил изискванията и задълженията си съгласно чл.75 т.3 от ЗПУПС, както и задълженията си за сигурно съхраняване и опазване тайната на персоналните идентификатори на дебитната му карта и активационните кодове за инсталиране и активиране на допълнителното приложение софтуерен токън ,,m-Token Postbank“, регламентирани в чл.15 от раздел V и чл.3 от раздел VII на ОУИБ, което беше неправилно изцяло игнорирано от страна на съда. ВТРС неправилно игнорирал обстоятелството, че в хода на процеса по активиране на приложението софтуерен токън ,,m-Token Postbank“ ищецът не представи убедителни доказателства, че е спазил тези свои задължения. Банката не била разследващ орган и не може да й се вменява задължение да установява по какъв точно начин, чрез каква поредица от действия и бездействия нейният клиент е разкрил всичките си ПСС на трети лица. В разглежданата хипотеза по настоящото дело била приложима в пълна степен и разпоредбата на чл.81 ал.1 от ЗЗД(длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина). С. не бил изпълнил задълженията си, предмет на чл.15 от раздел V и чл.3 от раздел VII на ОУИБ и съответно неизпълнението му обхваща хипотезата на чл. 75, т.3 ЗПУПС, като този извод се потвърждава от установените данни по делото. С. проявил груба небрежност в дейността по ползване на платежни услуги, потвърдени с приложението ,,m-Token 3

Postbank“, което не било отчетено от ВТРС. В случая не касаело до извършени действия по разбиване на паролите и осъществен чрез специални умения нерегламентиран достъп до данните в мобилното устройство на ищеца, а именно до негови съзнателни действия по въвеждане на „чувствителни“ данни в непроверени и очевидно неизходящи от банката електронни адреси и сайтове. Това свое грубо небрежно поведение ищецът е опитал да прикрие, изтривайки очевидно получения от него фишинг-имейл, в отговор на който, без да положи дължимата грижа за да провери кой е подателят и да се увери, че евентуално сайтът, в който въвежда своите данни, не е този на банката. Моли съда да отмени решението на ВТРС и да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноските по делото(за двете инстанции).

Въззиваемата страна С. Л. С.(чрез адв.Д. Б. от ВТАК) оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Счита, че съществеуването на система на банката за двуфакторно установяване на самоличността не означавало, че защитата не можело да бъде разбита, което било станало и се установявало и в делото. Банката сама признавала факта на необичайно поведение, установено от нея и спиране на две от операциите. Въззиваемият сам предприел действия да уведоми банката, че той не е наредил платежната операция. „Справка/информация за времето на изпращане на Push notification до мобилното приложение на m-token Postbank на мобилния телефонен апарат на С. за успешното осъществяване на оспорваната транзакция не била предоставена по делото, т.е. С. не бил потвърждавал транзакцията и не бил имал никаква възможност за това. Явно кореспонденцията между банковата система и С. била пренасочена, с което се обяснява и повторната заявка за регистрация. Това е още една причина съда да приеме, че одобряването на транзакцията не била автентична - имаща характер на разрешена от платеца по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗПУПС.