Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5202 от 13.11.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3728/2025
Вид
Определение № 5202
Подписан
13.11.2025
В сила
13.11.2025
Състав
Жива Декова, Филип Владимиров, Александър Цонев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5202 гр. София, 13.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002103728 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище в [населено място], против решение № 179 от 04.07.2025 г. по гр. д. № 347/2025 г. на Окръжен съд – Шумен.

Ответникът М. К. М., чрез адв. К., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 199 от 17.03.2025 г., допълнено с решение № 330 от 25.04.2025 г., постановени по гр. д. № 2002/2024 г. на Районен съд – Шумен за уважаване на предявените от М. К. М. против „ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ: 1/ за признаване за незаконно и отмяната на наложеното на ищеца на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед № 31-14/05.06.2024 г. на законния представител на ответното акционерно дружество за извършено нарушение по чл. 187, (ал.

1), т. 8 КТ, обусловило прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; за възстановяване на ищеца на предишната работа – „старши специалист вътрешен и технически контрол“ при ответното дружество и осъждането на последното да му заплати сумата от 12 697. 78 лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, дължимо за периода от 06.06.2024 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 1

01.08.2024 г. до окончателното изплащане и в полза на ищеца са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши специалист вътрешен и технически контрол“, отдел „Вътрешен и технически контрол“ в дирекция „Вътрешен одит и сигурност“ при ответника. Със заповед № 31-14/05.06.2024 г. на работодателя, връчена на същата дата, правоотношението е прекратено на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ вр. чл. 187, (ал. 1), т. 8 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ – с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради нарушение на трудовата дисциплина (злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието) и неизпълнение на Инструкция WI-220-EPR-IA за приемане на обекти, изпълнени с възлагане по инвестиционна и ремонтна програми. Посочил е, че фактическото основание на заповедта за налагане уволнението е това, че ищецът като контролен орган в ответното предприятие, в съставените от него констативни протоколи за отстраняване на несъответствия от 09.02.2024 г. и от 22.02.2024 г. (относно извършени дейности по направена на просеки по ВЕЛ Дъбрава) не описал точките на неизпълнените участъци, които пък се установявали от протокола, съставен на 12.04.2024 г. от нарочна създадената комисия, в състава на която участвал и ищеца (касаело се за 13 бр. несъответствия). Некачественото почистване от дървесина на трасетата на електроразпределителната мрежа (какъвто е предметът на поръчката с външния доставчик на услугата) е счетено да съставлява предпоставка за прекъсване и аварии на електрозахранването на крайни клиенти на ответника и да доведе до множество техни жалби. Така е обосновано наличие на тежко нарушение на трудовата дисциплина, което е прието да обуславя налагането на най – тежката дисциплинарна санкция. С покана от 26.04.2024 г. от ищеца са изискани обяснения с оглед проведеното срещу него дисциплинарно производство, каквито са депозирани в срок. Установен е и размерът на дължимото на ищеца обезщетение. При горните факти, инстанцията по същество е намерила иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за основателен и го е уважила. Мотивирала е съображения, че на първо място изисканите от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 са били неясни, тъй като не е индивидуализирано нарушението, което му се вменява във вина - не е посочена нито датата, нито съдържанието (в какво се изразява) на неизпълнение на трудовите задължения. Прието е, че поставените въпроси не водят до по - голяма яснота относно нарушението, за което се искат обясненията, а такива не са поискани и във връзка с нарушение на конкретна разпоредба на сочената от ответника Инструкция за приемане на обекти, изпълнени с възлагане по инвестиционна и ремонтна програми. Така работодателят не е индивидуализирал нарушенията, за които като виновно извършени от ищеца, е поискало обяснения с тези, за които впоследствие е ангажирал дисциплинарната му отговорност. Този факт е счетен да възпрепятства надлежното упражняване на правото на адекватна защита в хода на дисциплинарната процедура, да води до незаконност на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ и налага отмяната му само на това основание. На второ място, втората съдебна инстанция е отрекла описаното поведение на ищеца да осъществява състава на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, възприето като предпоставка (правно основание) за 2 неговото дисциплинарно уволнение. Изразено е виждане, че в случая отсъства релевантната „злоупотреба с доверието на работодателя“ – тъй като няма позоваване, а и не се доказва извличането на каквато и да е облага от служителя вследствие описаното негово деяние, респ. няма данни за извършване на действия, с които компрометира оказаното му доверие.

Прието е също, да не е осъществена и хипотезата на т. н. „уронване доброто име на работодателя“, тъй като не е установено поведението на ищеца да е израз на нелоялното му отношение към работодателя, на незачитане на доброто му име и злепоставяне пред трети лица, което да води или прави възможно неблагоприятното му поставяне по отношение на конкурентноспособността, ефективността и авторитета му. На следващо място, като опорочаващо наложеното дисциплинарно уволнение е изтъкнато и обстоятелството, че ответникът не е установил какво по обем е било дължимото от ищеца поведение по извършване на контролни функции относно направата на т.н. просека ВЕЛ Дъбрава, нито пък кои конкретни разпоредби от посочената Инструкция за приемане на обекти, изпълнени с възлагане по инвестиционна и ремонтна програми, са били нарушени. Съобразено е също, че няма данни ищецът да е бил запознат с Инструкцията за да се приеме, че изпълнението й е станало част от трудовите му задължения. Направен е извод, че дори поведението на ищеца да се приеме за укоримо, наложеното дисциплинарно наказание – уволнение, е несъразмерно тежко по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ и следва да бъде отменено. Това съждение е основано както на чистото дисциплинарно минало на ищеца, така и предвид преценката на всички обстоятелства по делото – т.е. соченото в заповедта неизпълнение не представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, което да е предизвикало сериозни и значими вредни последици за работодателя, да е извършено с груба небрежност или умишлено от работника, да е оказало значимо въздействие върху трудовия процес. С оглед извода за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът е уважил и кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Тези въпроси имат следното съдържание:

1. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички относими към изхода на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“;

2. „Заповедта за уволнение отговаря ли на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ когато от служителя са поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ, от които за него става ясно в какво се състои допуснатото нарушение?“;

3. „Дали обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушения, за които са поискани обяснения?“;

4. „Може ли да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя такова поведение на работника, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но не е 3 умишлено и не цели извличане на облага?“.

Поддържа се, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, обективирана в решение № 503 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 168/2012 г. на IV г.о. и решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на II т.о. (по първото питане), решение № 177 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г. на IV г.о., решение № 563 от 12.02.2013 г. по гр. д. № 1747/2011 г. на IV г.о., решение № 352 от 03.12.2013 г. по гр. д. № 62/2013 г. на IV г.о., решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 518/2009 г., всички по описа на IV г.о. (по второто питане), решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. на IV г.о., решение № 313 от 19.10.2012 г. по гр. д. № 42/2012 г. на III г.о. и решение № 77 от 13.03.2014 г. по гр. д. № 3229/2013 г. на IV г.о. (по третото питане), решение № 232 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 41/2012 г. на IV г.о., решение № 419 от 27.11.2014 г. по гр. д. № 2042/2013 г. на IV г.о., решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г. на IV г.о., решение № 80 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 4679/2008 г. на II г.о., решение № 379 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 100/2011 г. на IV г.о. и решение № 542 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на IV г.о. (по четвъртото питане).

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Поставеният първи въпрос е свързан със задълженията на съда, вкл. и въззивния съд като инстанция по съществото на материалноправния спор, предмет на делото и касае приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Така обобщено питането е обуславящо изхода на делото и удовлетворява общия селективен критерий, но не и допълнителния такъв по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса е създадена многобройна и последователна съдебна практика на ВКС, вкл. и с решенията, на които страната се позовава.

Според тази практика, при съобразяване с изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и чл.

236, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е сторил точно това и не се е отклонил от даденото по – горе правно разрешение. Налице са собствени мотиви при задължителна преценка на всички релевантни факти и обстоятелства относно незаконосъобразността на процесното дисциплинарно уволнение и е даден изричен отговор на доводите на ответника работодател и на заявените с жалбата оплаквания. По същество поставеният въпрос се извежда от тезата на страната, че решаващият състав не е обсъдил доводите й, свързани с реализираното от работника нарушение на трудовата дисциплина (неговата тежест, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя), като не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Обратно на тази теза, от събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че в случая тежестта на деянието (дори същото да се приеме за нарушение на трудовата дисциплина) не съответства на наложеното дисциплинарно наказание, с което са нарушени критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Преценил е, 4 че по делото не е установено нарушението да е от такъв характер и толкова значимо, че да обуславя налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Съобразил е липсата на предишни дисциплинарни наказания за ищеца от една страна и от друга – наличната карта за положителна оценка при изпълнение на трудовите му функции. Ето защо, изводите му за незаконосъобразно упражняване от страна на работодателя на правото да прекрати трудовото правоотношение, се основават на извършен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Дали този анализ е правилен по същество, в производството по селекция на касационната жалба (чл. 288 ГПК) не може да се проверява – в това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, а по посочения по - горе процесуалноправен въпрос тези разрешения не противоречат на практиката на ВКС. Затова по поставеното питане липсват предпоставки за допускане на обжалването.